Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Архив May, 2014

Мит 1: Избирателната активност непрекъснато намалява. На тези европейски избори тя за първи път беше по-висока отколкото на предишните, макар и само с 0,9 на сто. Не съм убеден, че за всички европейски граждани ЕС наистина е нещо далечно и абстрактно, което не може да ги мотивира политически. В Западна Европа, която през кризата усети съвсем конкретно въздействието на ЕС върху жизнения си стандарт, активността беше по-висока, отколкото в новоприетите страни. В тях имаше драстични минимуми. Полша – 22,7 процента, Хърватия – 24,3 процента, Унгария – 29,2 процента, Словакия – 13 процента, Чехия – 19,5 процента. За да се разберат последните две числа, препоръчвам препрочитане на „Швейк“.

Мит 2: Избирателната активност ще се увеличи, ако европейските партии издигнат свои кандидати за председател на следващата Европейска комисия. Кандидатите постигнаха увеличение по-малко от 1 на сто. За да му придадем повече значение, може би трябва да прибавим към него и избегнатия нов спад на активността. Реалностите в Договора на ЕС са различни от тези, които партиите в Европейския парламент представят. Не тези партии, а държавните и правителствените ръководители посочват кой да бъде председател на Европейската комисия. Наистина той или тя не може да стане председател, без Европейският парламент да го/я одобри. Парламентът обаче няма право да налага на 28-те национални лидери в Европейския съвет меню от кандидати. Европа в момента е построена така, че правителствата /Европейският съвет/ избират, а гражданите /Европейският парламент/ одобряват. Струва ми се, че гражданите разбират, или поне усещат това по-добре от политиците и затова само 43,09 от европейците пуснаха бюлетина на тези избори. Няма доказателства, че всички, които са гласували ляво знаят кой е Мартин Шулц и искат той да оглави Европейската комисия и че тези, които са гласували дясно, знаят кой е Жан-Клод Юнкер и са убедени, че той, а не Шулц заслужава поста. Питайте, да речем, в Кюстендил или в Благоевград и ще се видите. Питайте също десния кюстендилски избирател, знае ли, че Юнкер за разлика от Шулц е кандитат за председател на Комисията, без да е бил кандидат за място в Европейския парламент. Питайте също левия горноджумайски гласоподавател, знае ли, че последната длъжност, която Шулц е заемал в родната си Германия, преди да стане председател на Европарламента, е кмет на малък градец край Кьолн. Питайте го и знае ли, че Юнкер беше 18 години министър-председател на европейския данъчен рай Люксембург, че беше един от отците на общата валута и първи председател /цели осем години/ на финансовите министри на държавите, които я споделяха, т.нар. Еврогрупа. Ще бъда потресен, ако именно такова сравнение между „шпитценкандидатите“ е предопределило вота по формулата 15/15, довела до катаклизми в българската лява листа и неочакван хепиенд.

Мит 3: Когато народът обеднява, олевява. Нищо подобно. Европейската десница, на която дължим болезнената бюджетна строгост и „тройката“-кръвопийка, пак е най-голямата партия в Европейския парламент. Наистина, тя изгуби цели 60 места, но пък социалистите спечелиха само пет. От мизерия не се олевява, а се оглупява. Избирателят не почва да гласува червено, а черно. И кафяво. И отмъстително. И патетично – за продавачи на илюзии. И на кебапчета. Затова събитието на тези избори са крайните партии вляво и в дясно – еврофоби, ксенофоби, расисти, антисемити, евроскептици, „Пет звезди“ и гърци вярващи в безплатния обяд. За справка виж резулатите във Франция, Великбритания и Гърция. Националният фронт и Партията за независимот на Обединеното кралство и Коалицията на радикалната левица /СИРИЗА/ – първи политически сили, фашистката „Златна зора“ – трета и пред ПАСОК. Поучителни са и Унгария и Италия, където крайнодесните и популистите са втори. Положителното у нас е, че обеднелият избирател предпочете кебапчетата пред еврофобията, ксенофобията и антисемитизма и все пак не направи кебапчетата първа политическа сила. Освен това – „България без цензура“ е подходящо име за протестна партия. „България без кебапчета“ не става. Много е аскетично.

Мит 4: Ако управляваш по време на криза, губиш изборите. Не е вярно. Виж Германия, където Ангела Меркел е първа с 36 на сто. Виж Италия, където Матео Ренци триумфира с над 40 на сто – исторически резултат, който никоя партия не е постигала след християндемократите през 1957 година. Виж Румъния, където приятелят на Сергей Станишев Виктор Понта спечели с 37 на сто, макар и преди две години да беше черната овца на ЕС. Виж Унгария, където другата „черна овца“ на Европа – Виктор Орбан – получи неприличните 55 на сто. Всички те управляваха по време на криза, бяха критикувани за различни неща, но не загубиха. Вярното твърдение е, че ако управляваш лошо по време на криза, губиш изборите. И дори криза не е необходима. Достатъчно е само да управляваш лошо. Няма да пиша, къде да гледате за примери, защото съм убеден, че ще се сетите.

Мит 5: Гласът народен е глас Божи. В повечето случаи е така, но не във всички. В Обединеното кралство и във Франция мнозинството от народа каза – не искаме евро, не искаме свобода на движението, искаме си границите и имигрантите – вън. Не вярвам точно това да си мисли нашият един, велик, милостив и всеопрощаващ Бог, както и да го наричаме. Но на това премиерът Дейвид Камерън, и бившият президент Никола Саркози започнаха къде тихичко, къде по-силно да пригласят. То с нищо не им помогна. Партията на първия остана трета, а втория – втора. Спечелиха „дяволите“ – Марин льо Пен и Найджъл Фараж. Италия има не по-лек проблем от французите и от британците – и с еврото, и с границите, и с имигрантите. Но премиерът й Ренци, не пригласяше, а говореше със своя глас. И Бог му помогна. Да чуваш хората е половината от политиката в условията на демокрация. Има обаче и друга половина – да ги водиш, а не да се водиш по тях.

За какво работя аз?

За това хората да знаят и да вземат информирани решения.

Хората обаче не искат да знаят. Те искат да ядат. Защото са гладни. Ако искат да знаят нещо, то е само номера. Който ще ги нахрани.

Идват едни от София и им казват: Номерът е 15.

Обаче пусто на бюлетината има два 15-ти номера – квадратен и кръгъл.

И гладните хора за по-сигурно отбелязват и двата.

Оттук школите на мисълта се разделят на две.

Едната е песимистична. Народът е прост, казва тя. И не иска да знае за Европа. Иска само да знае вълшебния номер. Все едно, че пуска тото. Но дори, когато му го кажеш, не знае как да си попълни фиша. Избира кръгъл, а получава квадратен. И обратното.

Другата е оптимистична. Не е прост народът, казва тя. Много е мъдър даже. И попълва тотото обратно на спуснатия му отгоре фиш.

Чудя се, какво е по-достойно за душата да партия номер 15: Да признае, че електоратът ѝ е отчайващо тъп, или, че няма доверие на нейния номер 1?

Понякога се питам: Дали винаги гласът народен е глас Божи? И точно тогава науката мълчи. Българската православна църква – тоже. Прости ме, Боже.

Чета какво съм писал за Европа и за нейните избори през последните месеци. И ми става безпощадно ясно, че всуе съм се морил.

Драги читатели от всички номера, извинявайте. Явно, лошо съм писал.

И две думи за Неков: Пич, в никакъв случай да не се отказваш от мандата си! Сега първо ще те купуват, после ще те плашат. Или в обратен ред. Но ти не им се давай.

Ти си истинското въплъщение на народната воля. Ти си автентичният продукт на народовластието. Не предавай избирателите си, независимо защо са те избрали.

Иначе от щастливия номер 15, ще се превърнеш в жалък Пеевски номер 2.

Благословени европейски избиратели, по случай 24 май реших и аз да допринеса към деня за размисъл. А именно – да ви подсетя за някои лъжи в предизборната кампания.

Лъжа 1: Ще ви вдигнат заплатите и пенсиите. Европа няма как да го направи. Тя няма пари за това. А и да има, с тях не разполага Европейският парламент. Заплатите и пенсиите са в ръцете на вашите работодатели и осигурители. Ако изкарат повече, може и да ви дадат.

Лъжа 2: Ще ви докарат още еврофондове. По-вероятно е да ви прекарат река и да построят мост над нея със собствени средства. Дългосрочният бюджет на ЕС е приет и най-рано през 2016 година може да му направят ревизия. Само че парламентът има право само или да приеме, или да отхвърли за това, за което се споразумеят държавите-членки. Той не може да се пазари по отделните редове на бюджета.

Лъжа 3: Ще прокарат някакво законодателство, от което ще ви стане много рахат. Нищо не могат да прокарат. Евродепутатите нямат законодателна инициатива. Тя е привилегия на Европейската комисия. Те могат да обсъждат и да променят нейните предложения.

Лъжа 4: Ще изберат българския еврокомисар и ще му спазарят хубав ресор. И за това никой няма да ги пита. Кандидат комисаря го предлага правителството на съответната страна и ако номинираният председател на комисията го приеме, той се явява на изслушване в пред ресорните парламентарни комсии. Там българските и другите евродепутати могат да правят две неща – да му задават удобни въпроси, или да му правят мизерии. Не могат обаче да кажат кой ще е той, нито да се пазарят за какво да отговаря.

Лъжа 5: Ще въртят много хитра външна политика, че да сме хем добре с Русия, хем с ЕС, хем с американците. Дрън-дрън ярина. Европейският парламент няма правомощия във външната политика. Тук той може само да вдига шум с незаконодателни резолюции. Той може да ратифицира или да отхвърля международни договори, сключени от ЕС,но няма власт над външната политика на държавите-членки, нито може да се меси на Съвета на външните министри. Органите, вземащи най-важните решения в ЕС – Европейският съвет и Еврогрупата не са длъжни да се отчитат пред Европейския парламент. Те най-много го информират какво са направили. Френската евродепутатка Силви Гулар неотдавна каза, че колегите й “гледат как Европейският съвет взема решения, тъй както крави гледат преминаващ влак”.

Сигурно са ви говорили и много други лъжи, но няма да ви развалям тази светла събота с тях. Тези ги отбелязах, за да не вземете да гласувате за такива, дето са ви ги говорили.

Хората, които ще изберете, могат да направят много и за Европа, и за България. Парламентът има равна със страните-членки съзаконодателна роля по над 80 на сто от директивите и регламентите, които се приемат в ЕС. Затова трябва в него да пратим хора, които занят къде отиват и какво да правят там.

14.05.2014

IMG_4040

За малко ме нямаше. Бях в Африка. В една от най-бедните й страни. Буркина Фасо. Означава “земя на честните хора”. Приела е това име през 1984 година. Преди това се е казвал Горна Волта. Бивша френска колония. Тя е част от Сахел – територията отделяща Сахара от саваната. В нея са още, изцяло или отчасти, Сенегал, Мавритания, Мали, Нигер и Чад – всички те са били колонии от някогашната френска Западна Африка. Какво видях там, ще прочетете подробно в четвъртия брой на списание “Клуб Z”. Тук показвам само няколко снимки и числа.

IMG_4102

IMG_4033

IMG_4045

Общото население на Сахел е 75 милиона. От тях над 20 милиона живеят с почти два пъти по-малко от 1,25 щатски долара на ден, прага на абсолютната бедност приет от Световната банка през 2005 година. Тук всяка година от глад и лечими болести умират по 600 000 деца.

Burkina 044

Burkina 062

Burkina 031

Burkina 117

Това е Хорианпули Намунтугу на 40 години от село Сиедугу, община Манни, провинция Няня. Той има жена и седем деца. През юли 2012 година наводнение е отнесло къщичката, хамбара, животните, птиците и реколтата му. Получил е хуманитарна помощ равняваща се на 150 лева да си купи зърно. И е благодарен. Сам си е изкопал глина, направил е кирпичи и си е построил нова колиба и хамбар. Тук е сниман до него. Хамбарът е празен.

Жените в Сахел раждат средно по осем деца. В Буркина Фасо – по седем. През 20 години населението на територията се удвоява. Само тази година 1,5 милиона деца в Сахел ще страдат от недохранване. Ако бъдат недохранени до втората си година, те остават за цял живот физически и умствено недоразвити. Такова може да се окаже почти половината от новото поколение през следващите две десетилетия, ако тенденцията не бъде прекъсната, смятат експертите.

IMG_4071

IMG_4048

Burkina 045

Burkina 106

Отдолу виждате родилното отделение на районната здравна служба на село Гутугу, окръг Дори. Тя съществува от 2008 година изцяло благодарение на европейска хуманитарна помощ. Тук получават безплатни медицински грижи бременни, родилки, кърмачки, деца до пет години, крайно бедни хора. На 15 септември еврофинансирането свършва. Ако не продължи, местните хора ще останат и без това. Правителството няма пари и склонност да продължава започнатото от хуманитарните работници.

IMG_4057

Това тегло не стига. Войната в Мали през 2012 и 2013 година изпрати в съседните Буркина Фасо, Мавритания, Нигер над 250 000 бежанци. В Буркина Фасо в момента те са над 32 000.

IMG_3967

IMG_3965

IMG_3961

IMG_3957

Бях там четири дни. Разговарях с десетки буркинабе. Така се наричат хората от Буркина Фасо. Разказаха ми много истории. Никой не се оплака. Никой не каза, че не иска бежанци.

Проучванията за шистов газ в България продължават въпреки наложения преди две години мораториум, съобщи вчера икономистът Красен Станчев пред журналисти в Брюксел.

„Има една концесия, която е спряна, но другите две концесии за газ от шисти си вървят и досега сондажите показват много оптимистични показатели,“ каза Станчев.

Само един от трите концесионни договора, които България е подписала преди мораториума – този на американската компания „Шеврон“, споменава т.нар. хидравлично напукване като технология за проучване и добив, поясни Станчев.

При тази технология в сондажите се вкарват под високо налягане вода и химикали, които пропукват скалите в дълбоките земни пластове, за да се стигне до залежите от газ. Противниците на напукването смятат, че то може да доведе до отравяне на почвите и подземните водоизточници, ако част от използваната технологична вода изтече извън сондажа.

„Другите договори са за същото нещо, но юридически нямат термина „хидравлично напукване,“ каза Станчев. „Тоест само една компания има забрана, а останалите си работят“.

Според публикация на американската Енергийна информационна агенция (виж стр. Х-23 и Х-24 на линка) освен „Шеврон“ „Дайрект Петролиъм“-България – дъщерно дружество на базираната в САЩ „ТрансАтлантик Петролиъм“, има лиценз за проучвания за шистов газ върху 2 300 квадратни километра край Ловеч и скоро е получила друг – за 648 квадратни километра край Койнаре (между Плевен и Бяла Слатина).

Фирмата е пробила кладенци на дълбочина между 3000 и 4000 м край Ловеч и Етрополе и има „многобройни“ находки според публикацията.

Канадската „Парк плейс енерджи“ пък има разрешение за сондажи край добруджанското с. Вранино, на около 20 километра северно от Каварна. Не се споменава нищо за нейните резултати.

Както „Дайрект петролиъм“, така и „Парк плейс енерджи“ използват само конвенционални сондажи без хидравлично напукване, твърди публикацията.

“Шеврон” е имала петгодишен договор да проучва за шистов газ край Нови пазар, който е бил прекратен с мораториума от януари 2012 година.

Станчев и радетелите за енергиен борд у нас се срещнаха с членове на кабинета на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.

Текстът е публикуван в “Клуб Z”. Още от автора четете тук.