Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Архив April, 2014

Не се щипете по бузите. Будни сте.
Аз съм Веселин Желев и твърдя, че Бареков е прав.
Всички следващи цитати съм взел от неговия сайт и съм напълно съгласен с тях.

9 април 2014 година: „Журналистите принизиха професията до нивото на платената любов“. Сто процента истина и Бареков е най-яркият пример за това принизяване. Кого ли не е обичал платено? Бойко Борисов ли? Делян Пеевски ли? Цветан Василев ли?

19 април, 2014 година: „Старите политици имат провинциално мислене за Европа“. Да, и това много личи по поколението, което водят след себе си.

17 април 2014 година: „Ангел Славчев: Имаме заряд да променим държавата“. Така е. Винаги може да стане и по-лошо.

2 февруари 2014 година: „Ние сме алтернатива на статуквото“. Да, вие сте част от статуквото на фалшивите алтернативи. ЕРА-3, Кире Либерало, Жорж Ганчев, Яне Янев, Волен Сидеров. Все дежурни по алтернатива на статуквото. Все има кой да разделя недоволството и да омърсява чистите каузи.

23 април 2014 година: „Политиците са циници на нашия гръб“. Да, ти си им момчето за мръсна работа. Като операция „Чисти ръце“ например.

13 април 2014 година: „Бареков: Нямам път назад“. Прав си. Никъде, където си бил, не те искат.

19 април 2014 година: „Бареков: Не съм влязъл от хубаво в политиката“. Само потвърждаваш предното твърдение. От две телевизии те изгониха и първата ти политическа любов те разлюби. Страдалец си ти, Ники. За народни правдини.

22 април 2014 година: „Няма да вляза в тайните схеми на Местан, Борисов и Доган“. Да, всички вече знаем, че спонсорът ти е друг.

22 април 2014 година: „България без цензура“ в битка срещу всички други на евровота. Точно така – това е замисълът. Същият беше на Янето, Жорж и тути кванти от този жанр. Сам юнак на коня.

12 януари 2014 година: „Изборът на хората е сведен до две възможности: Или старите лица на прехода, или „България без цензура“. Така е. Българинът няма голям избор. И Бареков е главното доказателство за това. Ако хората имаха избор, него нямаше да го има в политиката. Той е част от машината за отнемане на избора. Чрез свеждането му до избор между познато и непознато зло.

14 април 2014 година: „Бареков: Статуквото се страхува не от мен, а от вас хората!“ Разбира се. Затова те пробутва на хората.

31 декември 2014 година: „Да направим по-смислен и по–надежден живота през 2014 година“. Като не гласуваме за Бареков, бих добавил аз в съгласие с автора.

16 април 2014 година: „Евровотът е врата към промяната“. Бинго! Значи – не даваме нито един глас за Бареков и получаваме промяна.

25 април 2014 година: „Българите казаха: Заслужаваме повече!“ Напълно съм съгласен – заслужаваме много повече от Николай Бареков.

Да разбаречим България!

Текстът е публикуван в “Клуб Z”. Още от автора четете тук.

Боли ме главата.

Не от жени и вино. А от телевизия и ракия. От българска ракия. И от българска телевизия.

– Защо си разваляш ракията с телевизия? ме попита снощи вътрешният ми глас.

– Защото ракия без телевизия си е чист алкохолизъм – отговорих му аз. И той млъкна.

Телевизията е полезна. Тя води зрителя от ракията към въпроса за властта. Той най-често се задава у дома, пред телевизора и гласи: Какво щях да направя, ако имах власт?

Наричам го въпроса на гладната кокошка. С което не искам да кажа, че някои зрители са кокошки, а че са гладни.

Не че без телевизия нашего брата не знае кого да уволни. Или кого да закрие. Или кого да запре. Друго си е обаче да вземаш информирани решения.

Телевизията ти дава информация, а ракията – решителност. И така се получава информирано решение.

Затова ракията трябва да се приема с телевизия. Обратното също е вярно, ако видите каква е информацията.

Снощи, в късната емисия, имаше три български новини. И трите – криминални.

Новина №1: Номер едно сме по източване на банкови карти. В САЩ.

Новина №2: Баща убил детето си в Русе. Навръх Великден. Това е второ детеубийство в България за две седмици. Това, последното, го нямаше в новината. Сам се сетих. Защото редовно се информирам.

Новина №3: Тя беше за хора и за кучета. Ама така я бяха написали, че не разбрах кой кого е ял – кучетата хората или хората кучетата. Няма значение. Важното, че беше нещо незаконно. И най-вече неморално. Наздраве!

После имаше малко световни новини. Байдън в Украйна. Нещо за потъналия ферибот в Корея.

И после пак българска тема: Децата ни са шести в света по затлъстяване. Е, как да са първи в този недоимък?

И за лека нощ – анонсът за утре заран: Добро утро, България! Двадесетгодишен младеж жестоко убит в Бургас.

Боли ме главата. Не защото съм пиян. А защото съм информиран. И след един месец ще гласувам. Информирано!

А след това пак – телевизия и ракия. Ракия и телевизия.

Текстът е публикуван в “Клуб Z”. Още текстове от автора четете тук.

Има ли нещо общо между убийството на детето в Поморие, изборния рейтинг на Николай Бареков и номинацията на Делян Пеевски за евродепутат?

Има. Всяко от тези събития илюстрира как умира България. Сигурно списъкът им може да е по-дълъг.
Ако прибегнем към услужливия шаблон – те са капки, в които се оглежда едно и също небе. Ние броим капките. Една по една. И всяка сама за себе си.

Във всяка от тях обаче се оглежда една и съща липса – на здрава обществена тъкан.

Това, което прави индивидите годни да живеят заедно, да вървят в определена посока, да постигат цели – ценностите, нормите, институциите – не работи. То е празна черупка, в която животът е умрял.

Ако можеш предумишлено да убиеш дете, независимо по каква причина, значи си се разделил с изначалните заповеди, които правят от стадото или глутницата общество.

Да, детеубийци има не само в България. И не у нас са най-ужасяващите примери. Да си спомним само за белгийския педофил Марк Дютру.

Но България е рядък пример на съчетание между личностна и социална деградация.

Да кандидатираш евроабсурди като Пеевски и Бареков за евродепутати е все едно да убиеш мечтата на един народ за по-добър и по-достоен живот в детската й възраст. Да обезсмисляш жертвите на целия преход.

Не е удивително, че има такива, които го правят. Удивителна е лекотата, с която то минава.

Ако има достатъчно българи, които биха гласували за споменатите лица, това значи, че големи части от населението на държавата ни членка живее в средновековна нищета, невежество и зависимост. И че тези части, или по-точно техните феодални господари, могат да решават кой да ни представлява и да ни управлява.

И Пеевски, и Бареков са подигравки с човешкото достойнство и интелигентност. За тях може да гласува само човек, който е доведен до състояние да се прости с тези качества. Това имам предвид, когато говоря за мъртва обществена тъкан, за гангренясали части от обществото ни, за т.нар. „социална некроза“. Става дума за избиратели, които формално съществуват като хора, но живеят и реагират като животни. И са третирани като такива.

България не умира просто защото смъртността е по-висока от раждаемостта и защото емиграцията е по-голяма от имиграцията. Такива периоди са преживели ред европейски страни – виж само Ирландия, Гърция, Италия. И демографската ни криза не е причина, а следствие.

България умира от безсмислие. Каквото и да правиш в тази страна, то няма смисъл. Винаги печелят Бареков и Пеевски. Затова, що има жизнеспособно, то бяга. За местата, където също има детеубийци и други престъпници, но в които има и смисъл.
Вече над един милион са го направили за последните 25 години.

“Негодник, но наш негодник”. Така според публикация в списание “Тайм” от 1948 година американският президент Франклин Делано Рузвелт е обяснил през 1939 година, защо САЩ подкрепят никарагуанския диктатор Анастасио Сомоса. Според Си Би ЕС ФДР е казал същото за за доминиканския диктатор Рафаел Трухильо .

Няма доказателства, че Рузвелт наистина е изрекъл тези думи. Но че е подкрепял Сомоса като крепост против комунизма въпреки диктатурата му, няма съмнение. Оттогава тази политика на безпринципни съюзи се нарича политика на “нашия негодник”. За да сме прецизни в превода, би трябвало да е политика на “нашия кучи син” (son of а bitch), според точния израз приписван на Рузвелт.

Ако си сложат ръката на сърцето като Бареков, европейските политически партии трябва да признаят, че политиката на “нашия негодник” не им е чужда. Поне – що се отнася до трите водещи партии в този Европейския парламент, чийто мандат изтича, и поне що се отнася до България.

Да си спомим как дясноцентристката Европейска народна партия бранеше Бойко Борисов в (да ги наречем) най-противоречивите му решения – карикатурната кандидатура на Румяна Желева за еврокомисар, скандалите с подслушванията и Мишо Бирата.

Когато Сергей Станишев обяви кандидатурана на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и възпламени месеци от масови протести, Ханес Свобода, лидер на социалистите и демократите в Европейския парламент, написа отровно писмо на лидера на БСП, но отказа да го обяви публично. Левите се разбрали семейните скандали да не излизат от групата им.

Свобода, който иначе е върло против ултранационализма и ксенофобията, оправда и зависимостта на сегашното българско правителство от “Атака”. Същото направи предшественикът му, германският социалист Мартин Шулц, сега председател на Европейския парламент и кандидат да оглави следващата Европейска комисия.

Той се нуждае от всеки глас на предстоящите евроизбори и Станишев е лидер на Партията на европейските социалисти, избран не без помощта на Шулц. Който пък на свой ред, ако стане председател на Комисията, вероятно ще приветства на номинацията на Станишев за член на неговия екип.

Една от иконите на европейското крайно дясно, французойката Марин Льо Пен, лидер на Националния фронт, заяви пред сп. Клуб Z, че не желае да бъде свързвана с “Атака”. “За тях питайте социалистите. Те управляват с “Атака”, каза тя.
Европейските либерали днес отказаха да коментират евентуалната номинация на Делян Пеевски за евродепутат от ДПС, което е член на тяхната партия и парламентарна група.

Преди по-малко от две години (на 6 юни 2012 година) лидерът на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстадт лично стана инициатор на публично изслушване, където главни обекти на критика бяха медиите на Пеевски, подозрителните им връзки с властта и с бизнеса, съмнителното им финансиране.

Либералите са били винаги крайно чувствителни по теми като върховенството на закона, свободата и плурализма на медиите, корупцията, олигархията в България. И Верхофстадт, бивш белгийски премиер, не прави изключение. Изведнъж, репутацията на Пеевски не е техен въпрос, а вътрешна работа на ДПС. Те са готови да приветстват успелия млад човек в Европейския парламент и да изслушат идеите му за европейската интеграция, твърди председателят на Либералния интернационал холандецът Йоханес Ван Баален.

Те нямат нищо против да имат и такъв депутат, щом няма правни пречки Пеевски да бъде избран в България. Всяко парламентарно място е добре дошло. Защото според социологическите прогнози либералната група в следващия Европейски парламент ще се свие до 62-66 депутати от 84-ма днес. Което значи, че ще изгуби значението, което има сега за формиране на мнозинство – главния коз на Верхофстадт.

Той също е кандидат да оглави следващата Европейска комисия, но шансовете му за това са теоретически. Затова пък има реален шанс да стане председател на Европейския парламент, ако изтъргува подкрепата на своята партия за следващия председател на Комисията. Той ще бъде номиниран от държавните и правителствените ръководители на страните-членки, но трябва задължително да бъде одобрен от парламента.

Затова Верхофстадт не може да си позволи да изгуби нито един бъдещ либерален евродепутат. Бил той и негодник. Важното е да е „наш“. Какво ще го правят след изборите, е втори въпрос. А дали и защо българите ще го пратят в Страсбург, не е въпрос либерален. Това е въпрос български.

Kогато видя Бареков , аз плача. От радост. Че живея (засега) на 2 000 км от страната, която е на път да го избере за евродепутат.

После плача от мъка. Че, когато тази страна го избере за евродепутат, той ще дойде тук, на 2 000 километра на запад, за да прави това, което преди това е правил в нея. И ще се наложи да го „отразявам“.

С какво заслужих това след 31 години стаж, 25 от които в демокрация?

Светът остава несправедлив. Въпреки Сергей Станишев. Затова плача.

Бареков твърди, че плачел, когато видел бедните. Аз пък рева, когато видя богатите. Защо му дават парите си? Толкова ли не остана на кого другиго?

Плача за Европа. На която той твърди, че ще избере Комисията. Пускам една сълза и за моята България. На която той щял да посочи еврокомисаря. Не забравям и за Америка и Русия, с които той /след като го изберете/ щял да „играе“.

Всъщност така им се пада. На империалистите. Особено на Путин.

:)

Моля ви, ако Бареков дойде във вашето село, помолете го, преди да потегли към Европа, да направи правописна реформа. И да включи горния препинателен знак в кирилицата. Да не плача.

Както плача сега за тези, които са му писали опорните точки – тези за Комисията, комисаря, Америка и Русия.

И за тези, дето го слушат, плача. И за тези, дето му вярват. И за тези, дето ще гласуват за него. Защото пишман ще станат. Пак.

И за колегите си плача. Дето са му стойка на микрофона. И за началниците им плача. Дето … хайде да не казвам, какво са му.

И за евроатлантиците плача, дето доскоро ни управляваха. А сега напират да му се качат на … ракетата. За Брюксел.

Плача от яд пред въпросите: Дали сме по-бедни, отколкото сме глупави? Или сме по-глупави, отколкото сме бедни?

Плачете, братя българи. Бареков е невинен.

Ако загуби, ще плаче само той. Ако спечели, ще плачете всички.

Текстът е публикуван в “Клуб Z”. Още от автора четете тук.