Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Архив March, 2014

БРЮКСЕЛ—Международната криза около Русия и Украйна изглежда временно излиза от полето на военната окупация и влиза в полето на дипломацията.

Днес стана ясно, че и на него Москва се придържа към досегашния си агресивен курс на ултиматуми и свършени факти.
Руският външен министър Сергей Лавров поиска Украйна за приеме нова конституция, с която от унитарна да се превърне във федерална държава, която да даде автономия на рускоезичните си региони и да поеме задължението да не влиза в НАТО.

Това той направи часове преди да се срещне в Париж с американския си колега, държавния секретар Джон Кери. За срещата помоли вчера руският президент Владимир Путин в телефонен разговор с американския си колега Барак Обама.

Приемайки преговори, след като анексира Крим, Русия поне отлага следващ кръг санкции от ЕС и САЩ, които могат да я засегнат икономически.

Очевидната й цел е да получи международно признание за промененото статукво в Украйна, което наложи със сила, разрушавайки международните договорености в Европа след Студената война.

Какво прави впечатление в руските предложения?

Те се обръщат към новите власти в Киев, които Москва досега не признаваше и твърдеше, че са дошли на власт с „фашистки“ преврат срещу доскорошното й протеже Виктор Янукович.

Обръщат се с абсурдното за демократичния свят искане да наложат отвън на Украйна държавно устройство и външна политика, които е само нейно суверенно право да избере.

Априори изключват от разговора руско изтегляне от Крим, чиято анексия беше осъдена от почти целия свят и е причина за две серии европейски и американски санкции срещу Русия.

Правят това при подразбираща се заплаха за нова военна намеса – Лавров каза, че засега Русия не възнамерява да нахлува в рускоезичната източна Украйна, но ще продължава да защитава своята диаспора там.

В този смисъл евентуална автономия за електоралната крепост на Янукович около Донецк е само прелюдия към референдум за автономия подобен на Кримския и подобен сценарий на отцепване.

Руската позиция е ново предизвикателство за Запада. Ако той я приеме, ще възнагради Путин със завоеванията му, за да го усмири и да махне поне една криза от главата си. Това няма да се отличава много от усмиряването на Хитлер с присъединяването на Австрия и Чехословакия в навечерието на Втората световна война.

Вчера Кремъл съобщи, че Путин е звънял на Обама с молба да обсъдят американско предложение за решаване на кризата. Ще е жалко, ако Вашингтон наистина е предложил нещо подобно на сделката на Невил Чембърлейн от Мюнхен 1938 година. Изкушавам да повторя думите на Уинстън Чърчил за нея: „Имахте избор между позора и войната. Избрахте позора и сега ще имате и война“.

Друго, което прави впечатление, е че Европейският съюз, от чиито политики на съседство и Източно партньорство тръгна цялата криза около Украйна, е напълно изключен от преговорите за нейната очевидна подялба.

Изглежда, че след като Путин си осигури контрола над промишления и богат на ресурси украински изток, ЕС ще бъде удостоен с честта да плаща за финансово закъсалия и потънал в корупция запад.

Познавачите на ЕС обичат да спорят, докъде стига на изток Европа. Мисля, че този въпрос вече е решен. Тя свършва там, където започва Путин.

Текстът е публикуван в “Клуб Z”. Още от автора четете тук.

Руският президент Владимир Путин се обади на американския си колега Барак Обама с молба да обсъдят предложение на САЩ за решаване на международната криза около Украйна.

Досега Путин пренебрегваше протестите на демократичния свят срещу действията му в Крим. Изведнъж той иска да разговаря. Защо? Вероятно защото започва да осъзнава цената, която би се наложило страната му да плати оттук нататък за украинската си авантюра.

САЩ и Европа ясно заявиха в сряда, че ще наложат на Русия икономически санкции, ако Путин не смени курса. Те подчертаха, че са готови да понесат жертвите, които такива мерки ще изискват от тях. Западът изключва да се конфронтира военно с Русия, но икономически той остава много по-мощен от нея дори насред най-тежката си следвоенна криза.

Досегашните европейски и американски ограничения прекъснаха преговорите на Русия за ново двустранно споразумение между нея и ЕС, извадиха я от клуба на водещите индустриални държави, връщайки го във формат Г-7 от Г-8 и забраниха на 30-ина души около Путин да пътуват до Европа и САЩ, като им замразиха и банковите сметки на Запад. Москва се надсмя над тези мерки. Много медии и наблюдатели побързаха да ги определят като „меки“ и „символични“. Вероятно наистина изглеждат така, съпоставени с анексията на територия на съседна държава през 21-ви век.

Защо обаче Путин не иска те да отиват по-далече? Ето няколко причини:

Парите

Газът и нефтът правят 76,3 на сто от руския износ за Европа. Приходите от него са властовата база на руския президент Владимир Путин. Тя осигурява финансова стабилност на държавата, сигурност и по-високи доходи на руснаците. При Путин тяхното жизнено равнище се подобри въпреки оставащите големи социални неравенства. Дали обаче той ще може да го поддържа, ако не разполага с парите от износа на газ? Голяма част от тях не са в Русия, а в банки извън нея. Путин днес има рейтинг-мечта, основан на патриотичния подем. Но колко ще издържи той, ако се окаже че международната изолация излиза скъпо?

Олигарсите

Парите на тези влиятелни господа са на Запад, затова те са и ще са сред главните цели на санкциите. Поне първите им два кръга недвусмислено показаха това. Олигарсите са втори важен стълб на режима на Путин. Те държат цели отрасли от икономиката, следователно – работните места и гласовете на заетите. Те не могат без политическата протекция на режима, но и той не може без тях. Колко би издържала лоялността им, ако външната му политика им носи все по-големи загуби и затруднения?

Само за ден в началото на кримската криза руските компании изгубиха 60 милиарда долара от стойността си на борсата в Москва. Световните пазари, от които Русия не може да се изолира, реагират чувствително на политическия риск. Моментално се влошиха котировките на руския дълг, а това означава по-скъпо външно финансиране както за държавата, така и за бизнеса. Това днес не боли при постоянните приходи от износа на нефт и газ и стабилния валутен резерв. Но без тях?

Миналото

Съветският блок изгуби Студената война, защото не издържа на икономическата конкуренция на Запада. Путин е видял това с очите си като бивш резидент на КГБ в Източна Германия. Той знае, че евентуално връщане към блоковото противопоставяне от миналото ще е дългосрочно, ще разруши трудно изграждано доверие със западните партньори, ще наложи на Русия огромни разходи, ще „изяде“ постигнатото от нея досега и ще забави развитието й. Руснаците сравнително отскоро могат свободно да пътуват по света, да притежават, да потребяват, да печелят – все неща, които Студената война им беше забранила. Хотят ли русские войны? Имаше такава песен по съветско време.

Едновремешният контрол над съзнанието на хората и над общественото мнение е невъзможен в епохата на глобалните комуникации. Съветската цензура и пропаганда вече не работят по технически причини. Но дори когато ги имаше, преди 25 години, те изгубиха битката със Запада.

Дори в раболепното си окръжение Путин вижда, че войнственият курс към Украйна го постави в почти пълна международна изолация. След като изхарчи 50 милиарда долара да рекламира държавата си със Зимните олимпийски игри в Сочи. Дори българските социалисти се престрашиха да осъдят действията му в Крим. Дори те няма да наложат вето над евентуални нови европейски санкции. Путин уж е победител, а е сам в печалната компания на Куба, Северна Корея, Венецуела. Дори Китай предпочита да бъде неутрален. Днес никоя държава не може да издържи сама срещу всички. Дори САЩ, дори Русия. Затова Путин иска да преговаря.

Бойко Борисов каза да не спекулираме, но аз пак няма да го послушам. Не го слушах, когато беше министър-председател. Не го слушам и сега. Той също не ме слушаше. И видяхте какво стана.

На 4 ноември 2013 година написах в блога си, че ГЕРБ и ДПС обмислят да свалят правителството на Пламен Орешрски и да съставят ново начело с вътрешния министър Цветлин Йовчев в рамките на сегашния парламент.

Вдигна се голям шум. Управляващи и опозиция в хор отричаха да са участвали в такова нещо. Никой обаче не каза, че съм излъгал.

Не си го бях измислил. За вероятния сценарий ми разказа кратко и неясно под условие за анонимност водещ български политик, чието име е често в заглавията на новините. Няма да ви го кажа, защото този източник продължава да ми разказва разни неща.

Тогава вътрешният министър Цветлин Йовчев нарече дописката „нескопосана интрига“. Бойко Борисов съзря в нея само „интрига“. А Лютфи Местан, който беше дошъл същия ден в Брюксел, с шербетена усмивка рече: „Прочетох интересна хипотеза от Вас“. Разбира се, той не я потвърди, но и съвсем либерално не ме обвини в интригантстване, признавайки правото ми да правя хипотези.

Но не ставаше дума за хипотеза, а за непотвърдено сведение. Признавам си, че източникът не уточни кога е имало контакти между ГЕРБ и ДПС, на какво ниво, кои са участвали, стигнали ли са до някакъв резултат и какъв е бил той.

Три месеца по-късно друг добре информиран източник ми довери, че ДПС са питали ГЕРБ за коалиция непосредствено преди изборите от 12 май 2013 година, но са получили отказ. Дали и как са продължили контактите след това не знам.

От миналия ноември до ден днешен има сериозни политически и математически основания за предполагаема коалиция между ГЕРБ и ДПС. Тя може да създаде ясно мнозинство и да отнеме на „Атака“ ключовата роля на кворумоносител.

Местан през ноември отхвърли категорично тези съображения. Той подчерта дълбоките ценностни различия, които делели партията му от ГЕРБ.

Към вътрешното и международно неудобство „Атака“ обаче сега се прибавя и рискът от вътрешното разединение в БСП всято от АБВ. Има и „побаречен“ депутат от Коалиция за България, чийто извънпарламентарен лидер непрекъснато говори как щял да предизвика предсрочни парламентарни избори след европейските.

На мястото на Местан не бих бил сигурен, че контролирам това мнозинство в този парламент. А ДПС, откакто е в парламента, това прави – контролира мнозинството. С кратки прекъсвания. Сега разни се опитват да му отнемат тази ключова роля. Като в „Златния телец“ – искат ключа на стаята с парите.

Дебело подчертавам, че не твърдя, че се подготвя коалиция между ГЕРБ и ДПС, или друга форма на единодействие между тях. Убеден съм, че ако решат да правят нещо такова, те ще ни го съобщят, когато му дойде времето.

Кърджалийското кафе на Борисов и Местан обаче беше демонстрация на поне три неща – че ГЕРБ и ДПС могат да си говорят, че не само могат да си говорят, а и да се договарят /например за постовете и местата в Централната избирателна комисия/ и че могат да намират общи интереси.

Те не демонстрираха планове или намерения за бъдеща сделка, а само потенциала си да я направят. Кърджалийският моабет беше в жанра „сещай се снахо“.

Освен това той беше изигран в електоралната крепост на ДПС, за да онагледи за местното население, че диалогът с ГЕРБ е нормален и допустим и че Борисов не е душман. Една от опорните му точки на кафето беше до осъди ясно и еднозначно т.нар. възродителен процес, т.е. смяната на имената на етническите турци у нас комунистическия режим в края на 1980-те години.

В тези времена Борисов е служил в МВР, а след това имаше двусмислени изказвания и за възродителния процес и за Тодор Живков.

Без никакви намерения да интригантствам, искам да отбележа още една подробност – ГЕРБ остро нападат управляващите за провалената акция на антитерористите в Лясковец, но не казват нито една лоша дума за вътрешния министър Цветлин Йовчев. Те искат оставката само на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров.

Текстът е публикуван в Клуб Z. Още от автора четете тук.

Мислех го за гълъб, а той излезе ястреб. Таен. Хищник, коварно прикрит зад тревопасна фразеология.

„Държа да подчертая, че ние не бихме подкрепили широкомащабни икономически санкции [срещу Русия – б.а.] преди оценка на въздействието, тъй като нашите оценки показват, че ние ще бъдем между страните, които бъдат най-сериозно засегнати“.

Това каза министър-председателят Пламен Орешарски на българските журналисти в Брюксел вчера, преди държавните лидери в Европа да обсъдят, какви нови санкции да наложат на Русия, защото анексира Крим.

И точно когато миролюбивите и отрезвяващи слова на премиера плъзнаха в мрежата, в нея цъфнаха и тайните му „опорни точки“, които беше приготвил за пред останалите си 27 колеги в Европейския съвет. Ако не беше „Клуб Z“, щяха да ги чуят само те и преводачите, които са положили клетва да пазят тайна за казаното на закритите заседания.

И що да видят братушките? Какви ги е говорил техният приятел, българският премиер в Политбюрото на Европа:

„Република България не признава резултатите от референдума в АР (автономна република – б.р.) Крим и счита референдума за нелегитимен, в нарушение на Конституцията на Украйна и в противоречие с принципите на международното право”.

Значи не признаваш.

“Призоваваме Москва да се въздържи от по-нататъшни действия по отношение на АР Крим, да изтегли военните си сили в местата на постоянната им дислокация”.

И акъл даваш.

“Използването на военна сила за окупирането на чужди територии е нарушение на международното право и е неприемливо”.

И ни съдиш на всичко отгоре.

“Евентуалното налагане на икономически санкции /т.нар. трети етап/ на Русия от страна на Европейския съюз би засегнало не само Русия, но и ЕС, а България е една от страните, които ще претърпят сериозни загуби…“

Ама те е страх.

И като те е страх, защо не ни признаваш и акъл ни даваш и ни съдиш? Как да не ти спрем газа? Как да не ти вдигнем цената? Как да предоговорим с теб „Южен поток“? Как да не те осъдим за Белене? Ну, заяц…

А бедний, бедний Сидеров? Чия власт е крепил и крепи той в българския парламент? На една империалистическа подлога. На един враг на славянството и православието. На един Кириак Стефчов.

Истинският патриот на такова правителство трябва тутакси да му дръпне щепсела. Иначе отива право на бунището на историята. Като един „мръсен червяк“, като един „низък роб“.

А на здравите сили в БСП в тази сложна вътрешна и международна обстановка мога да кажа само: На упорита борба, другарки и другари, срещу Орешарски и орешарщината във вашите редици!

Да живее България! Да живее „Клуб Z“, където истината винаги лъсва в целия си блясък!

Текстът е публикуван в “Клуб Z”. Още от автора четете тук.

Кризата в Украйна е лоша. Обаче има хубава страна. Такива кризи отварят очите. Показват кой кой е. Ако и през тях не прогледнеш, значи си заслужаваш всичко, което ти се случва.

Лесно е да си проевропеец в хубави времена. Трудно е да си такъв в лошите. Българските управляващи не издържаха теста.

БСП и ДПС заявиха, че не признават Кримския референдум, но са против санкции срещу Русия. Т.е. осъждаме агресора, но молим да не го наказваме, защото това може да ни излезе скъпо. А по-евтино ли ще е да загубим доверието на европейските ни партньори?

България да не е „ястреб“ в Европейския съюз (ЕС) посъветва лидерът на БСП Сергей Станишев. Нищо лошо, ако не беше рискът страната ни да се превърне в самотна патка.

Българското правителство гласува на срещата на върха на ЕС на 6 март, че той ще налага на Русия нарастващи санкции, ако тя не изтегли войските си от Украйна, ако не се откаже да къса от нейната територия и ако не седне да преговаря за политическо решение на кризата.

Русия не само че не изпълни нищо от това, а направи точно обратното. Сега ЕС е длъжен да изпълни решението си, ако иска да го приемат сериозно.

Това, което нашите управляващи заявиха в Боровец, е, че не искат да изпълнят това решение, взето с тяхно участие. Явно Русия им е по-важна от Европа. Включително – на лидера на Партията на европейските социалисти. Той наистина ли си вярва, че ако България е в малцинството, което би разваляло съгласието за санкциите, това би останало без политическа цена?

Управляващите се аргументират с тежката икономическа зависимост на страната ни от Русия. Но дума не обелват защо за седем години еврочленство не направиха нищо поне малко да намалят тази зависимост. Напротив, активно работиха тя да се увеличи – и с АЕЦ „Белене”, и с „Южен поток“, и с Бургас-Александруполис, който сега искат да възстановяват.

Защо хилавата ни икономика остава най-мощният консуматор на енергия на единица продукция в Европа? При това – на енергия преобладаващо от руски източици. Защо една трета от електроенергията се губи заради остарялата преносна мрежа? Защо още нямаме обещаните двупосочни газови връзки за алтернативно снабдяване с газ? ЕС одобри европейско финансиране за тях още когато Станишев беше министър-председател.

И защо е всичкият този рев срещу санкциите, като следващата им фаза не е търговска, а включва само забрани за пътувания и замразяване на авоари на определени лица?

Над чии руски пари бди българското правителство? Кого не смее да разсърди?

Текстът е публикуван в Клуб Z. Още от автора четете тук.