Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Архив February, 2014

Европа беше бавна, нерешителна и непоследователна. Когато Европейският съюз предложи през ноември м.г. споразумение за асоцииране и свободна търговия на Украйна, той я виждаше като главния си нов източен партньор. Вместо това тя стана главният му нов източен проблем. Това до голяма степен се дължи на самия ЕС, който действаше бавно, плахо, разединено и остави инициативата на руския президент Владимир Путин. Днес Украйна е изправена пред реалната опасност да се разпадне в кървав конфликт от югославски тип, създавайки огнище на напрежение на източната граница на ЕС, обтягайки отношенията между него и Русия, създавайки рискове за енергийните доставки и от масивна емигрантска вълна.

Европа позволи на Путин твърде лесно да изнуди Киев да се откаже от договаряното четири години споразумение с ЕС. Той използва за това два инструмента: (а) заплахата от търговска блокада на финансово закъсалата Украйна, спиране на жизненоважните газови доставки за нея и (б) поощрение с 15 милиарда долара заем за платежния й баланс и бонус от още 3 милиарда долара от по-ниски цени на газа. На руските предложения, които имаха ясен краткосрочен ефект, ЕС противопостави общи приказки за вероятни дългосрочни изгоди и ходатайство за заем от Международния валутен фонд (МВФ), който идва с неизбежни болезнени реформи. Сваленият в събота украински президент Виктор Янукович, който преди три месеца изчисляваше с оглед на редовните избори за държавен глава през март 2015 година, естествено свърна към Русия. Нейните предложения по-добре обслужваха личната му политическа програма.

Освен че не предложи на Янукович никаква ясна икономическа изгода, Европа се опитваше да му извие ръцете да освободи от затвора главния си политически противник – бившия министър-председател Юлия Тимошенко. Това беше не само неизгодно за Янукович. То беше унизително за Украйна като държава. Никой не си прави илюзиите, че тя има независимо правосъдие, или че процесът срещу Тимошенко преди три години е бил честен. Но това не значи и че тя е била невинна и че действително не е извършила злоупотреби в газовите отношения Русия. С колониален маниер Европа защитаваше “своя негодник” в размирната източна страна. Това не й спечели точки.

Янукович изглежда обаче не беше изчислил докрай колко силна ще е реакцията на народа му срещу това, че му отказват европейско бъдеще, при това под диктата на бившия съветски господар. Макар да е икономически далече по-силна от Русия, Европа пожали парите си за това, за което украинците не пожалиха кръвта си. Тя беше щедра на думи и свидлива на реални действия в подкрепа на обикновените украинци, които се опълчиха срещу властта заради нея, в защита на нейните принципи и ценности. Досвидяха й е се и най-малките жестове на солидарност – и едни визови облекчения дори.

Когато Янукович прати спецчасти и снайперисти срещу демонстрантите, Европа продължи да преговаря с него. А той вече се беше компрометирал като партньор, след като веднъж излъга доверието на ЕС с отказа си от споразумението за асоцииране и свободна търговия. Правителствата от ЕС дълго се назландисваха, дали да наложат санкции на украинския режим въпреки призивите от групите на Европейската народна партия и на либералите в Европейския парламент държавите да подготвят рестриктивни мерки срещу президента и най-близкото му окръжение от политици и олигарси.

Европейските правителства плахо прибягнаха до санкциите, едва когато властта в Киев си позволи първото сериозно кръвопускане. Но дори и тогава Европа не посочи лицата, които ще са обект на санкциите, включително и Янукович. Когато протестиращите вече се биеха и загиваха с искане за оставката му, ЕС продължаваше да преговаря с президента оцапан с кръвта на собствения му народ.

Когато миналия петък Янукович подписа споразумение за преходно правителство, избори през декември и връщане към конституцията от 2004 г. (която намалява властта му) европейските лидери заедно с външните министри на Германия, Полша и Франция (посредници в сделката) го похвалиха за “куража”. (Вижте реакциите тук: гръцкото председателство, Ван Ромпьой, Барозу, Ащън).

Ден по-късно депутатите от партията на Янукович, армията и полицията го предадоха, а парламентът го свали. Днес, когато новите власти в Киев издирват бившия президент по обвинение в “масово убийство”, Европа призна временния му приемник Олександр Турчинов, но отказа да изрази ясно отношение към Янукович. Говорителят на Европейската комисия Оливие Байи не отговори, дали за нея той трябва да бъде назован като обект за визова забрана в ЕС и на замразяване на евентуалните му банкови сметки и други активи на територията на съюза. Той се въздържа да коментира и дали Комисията го вижда като евентуален обвиняем за престъпления спрямо народа му.

Украинските депутати направиха за часове и онова, което ЕС с цялата си тежест, неуморна и многобройна дипломация не можа да постигне преди с месеци – освободиха от затвора Тимошенко. Като цяло ролята на ЕС в украинската драма кара човек за пореден път да се запита, каква е политиката и кое й е общото в т.нар. обща външна политика на ЕС? Като цяло самите украинци, или поне опозицията на сваления президент, се оказаха по-амбициозни за европейското си бъдеще отколкото ЕС – да ги привлече като партньори.

Освен че Европа на правителствата (Съветът на външните министри) и Европа на гражданите (Европейският парламент) се разминаваха драстично в реакциите си на случаващото се в Украйна, съществени различия имаше и между основните групи в Европейския парламент. За санкции от самото начало на сблъсъците настояваха Европейската народна партия и либералите. Социалистите склониха да подкрепят санкции, едва когато жертвите в Киев надминаха 50 и френският президент-социалист Франсоа Оланд се обяви за санкции.

Югославски сценарий? Над бъдещето на 46 -милионна Украйна висят големи въпросителни. Първата е, ще остане ли тя единна държава. Страната няма правителство. Янукович смята, че продължава да е законен президент свален с преврат и отказва да подаде оставка. След неуспешен опит да излети за чужбина той се крие в своя електорален вилает на миньорския и рускоезичен изток, а радикалните му привърженици се готвят за въоръжена съпротива.

Руският министър-председател Дмитрий Медведев днес заяви, че страната му не признава новата власт в Киев. Руският представител Владимир Лукин отказа да подпише и договорения с посредничеството на ЕС компромис от петък. “Няма с кого да говорим. Легитимността на цял ред държавни органи сега повдига сериозни съмнения”, каза Медведев за Украйна. Малко по-рано руското външно министерство ядно отвърна на забележка на съветничката на американския президент по националната сигурност Сюзън Райс, че за Москва ще е “сериозна грешка” да прати войски в защита на рускоезичното и проруски настроеното население в Украйна. Още на 28 януари, при оставката на предишното правителство в Киев, водено от лоялиста на Янукович Микола Азаров, Русия спря заема за Украйна. Москва винаги досега е действала безцеремонно в полза на подкрепящите я сепаратисти в бившите съветски републики – в Грузия и Молдова например. Защо Украйна, където залозите са много по-високи, да бъде изключение?

За Путин запазването на Украйна, или поне на лоялната част от нея, е преди всичко вътрешнополитически въпрос. Евентуалната й загуба би била поражение за политиката му да създаде нов икономически и политически съюз на мястото на бившия СССР. А такава загуба неизбежно би отслабила властта му. На Русия Украйна трябва като 46-милионен пазар, като някогашен основен производител на зърнени храни и въглища в бившия Съветски съюз, като страна-домакин на главната руска военноморска база в Черно море – Севастопол, като част от руското имперско пространство, споделяща политически и културни ориентации, като пояс за сигурност между Русия и Запада.

Разбира се, да нападнеш Украйна, не а като да нападнеш Грузия през 2008 г. Путин ще трябва да мери повече, преди да отреже. Може да се очаква, че евентуалната реакция на Европа и САЩ ще е далече по-енергична. Освен това преди военната сила руският президент има още три коза – търговска блокада, дълг от 4 милиарда долара на украинската енергийна компания “Нафтогаз” към “Газпром” и самите доставки на газ, без които украинците ще умрат от студ. Русия може и да не се меси пряко, а да подкрепи финансово и с оръжие вътрешна съпротива в Украйна, срещу “терористичния метеж” в Киев и “узурпаторите” на властта, в защита на сваления “с преврат” президент и рускоезичното население и в крайна сметка – на жизнените руски интереси в региона. Така както покойният сръбски президент Слободан Милошевич подкрепяше босненските сърби в първата половина на 1990-те години. Украйна може да се превърне в полесражение на наместници на Изтока и Запада. Днес новите власти в Киев обявиха, че им трябват 35 милиарда долара, за да не фалира държавата и призоваха за международна донорска конференция. Дали в недалечно бъдеще няма да говорим за мирна конференция за Украйна?

Кой какво при подялба. Ако Украйна все пак се разпадне, богатият й на ресурси Изток остава в руската зона, а Европа ще трябва да подпомага финансово западната й част. Украинският публичен дълг е близо 73 милиарда долара или 41 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, сравнен с 12,3 на сто от БВП през 2007 г. Бюджетният дефицит е 8 на сто от БВП. Миналия четвъртък американската рейтинтгова агенция “Стандард енд Пуърс” свали украинския кредитен рейтинг до ССС с отрицателни изгледи, на няколко стъпки от зоната Д, с която се обозначават страните неспособни да обслужват задълженията си.

Днес Еврокомисията обяви, че евентуална финансова помощ за Украйна би дошла едва след избори и съставяне на редовно правителство и няма да е безвъзмездна, а става въпрос за заеми от МВФ и ЕС с условието за пазарни реформи, чиято болезненост включително и българинът добре познава. Тя означава, че триумфиращите днес противници на Янукович ще трябва да платят политическата цена за икономическото преструктуриране. И в сегашната им еуфория вече се наблюдава съперничество. За президентския пост ще претендират Тимошенко и лидерът на опозиционната партия “Удар” бившият шампион по бокс Витали Кличко. Свой кандидат очевидно ще имат и крайните националисти от партия “Свобода” на Олех Тяхнибок. Доколко ще е стабилна икономически и политически проевропейска Украйна? Освен, че държи природните ресурси на страната, Изтокът държи и отиващите на запад и югозапад газови тръби и кранчетата по тях. Това пряко засяга и България.

Евентуално разделение, мирно, или с бой, предполага и спор за наследството, за разпределяне на активите и пасивите, за мястото на страната в международните организации, за признаването на евентуалните нови държави, а защо да не си представим и спор за името от македоно-гръцки тип – коя от тях ще наследи името на сегашната? Вероятно в усилие да се избегне такъв сценарий, днес германският канцлер Ангела Меркел разговаря по телефона с всички нови лидери в Киев, призовавайки ги, да включат Изтока в новото временно правителство, което трябва да се състави в близките дни.

България е готова да подкрепи целеви европейски санкции срещу лицата отговорни за кръвопролитията в Украина.
Това каза днес външният министър Кристиан Вигенин на влизане в извънреден Съвет на външните министри на 28-те. Реакцията на ЕС на събитията в Украина е неговата единствена тема.

След съобщенията за най-малко 50 убити в Киев днес външните министри на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, на Полша – Радослав Сикорски и на Франция – Лоран Фабиюс бяха там за разговори с украинското ръководство. По-рано през деня германският канцлер Ангела Меркел призова президента Виктор Янукович да приеме международно посредничество за намиране на политически изход от кризата.

Очаква се санкциите да включват забрана за пътуване на висши украински представители до ЕС, както и замразяване на техни финансови активи на територията на съюза.
България е готова да подкрепи и забрана да се изнася за Украина европейско оборудване за репресии срещу протестиращите.

САЩ вече наложиха визова забрана на 20 членове на украинското правителство, ход, който Русия определи като “изнудване”.

Независимо от радикализираните групи демонстранти „основната отговорност за това, което се случва в Украйна е на управляващите“, посочи Вигенин. „Не могат да се търсят оправдания само с радикалните групировки“.

Министрите трябва днес да вземат политическо решение за санкциите, а списъкът с подлежащите на тях лица да бъде съставен по-късно, каза министърът. „Решението е отворено, списъкът може да се разширява в бъдеще“, каза той.

Групата на Европейската народна партия в Европейския парламент поиска в изявление международна заповед за арест за Янукович, както и той да бъде изправен пред Международния криминален съд в Хага.

Групата на Съюза на социалистите и демократите също поиска санкции, на които досега се противопоставяше.

Френският президент Франсоа Оланд и германската канцлерка Ангела Меркел преди малко, на среща в Париж, се обявиха за санкции срещу украинското държавно ръководство заради прекалената употреба на сила срещу антиправителствените демонстранти.

Външните министри на държавите от ЕС ще обсъждат евентуални санкции в четвъртък след снощните 25 жертви в сблъсъците между силите на реда и протестиращити в Киев.

За санкции вече се изказаха председателят на Eвропейския съвет Херман ван Ромпьой, председателят на Европейската комисия Жозе Барозу, върховният представител по външната политика и сигурността Катрин Ащън и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц.

Ромпьой и Барозу са дясноцентристи, но Ащън е британска лейбъристка, а Шулц – германски социалист, кандидат на Партията на европейските социалисти (ПЕС) да оглави следващата Европейска комисия. Що се отнася до Оланд, той е най-влиятелният държавен глава-социалист за момента в ЕС.

Партийният ръководител на последните трима – Сергей Станишев, лидер на ПЕС, обаче днес не беше сигурен, дали трябват санкции срещу режима на украинския президент Виктор Янукович, неговото окръжение и приближените им олигарси.

Ето какво каза Станишев пред журналисти в Брюксел:„Това е въпрос на правителството, нека съберем информация…Решенията ще се вземат в диалог, включително с полтическите сили, които са в правителството…Най-важното е да се спре насилието и загубата на човешки живот,…политическия диалог трябва незабавно да бъде възстановен, което да създаде условия за стабилизация и функциониране на държавата. Има сили и от двете страни, които тласкат страната към разделение и това представлява най-големият риск в Украйна“.

Що се отнася до незабавното прекратяване на насилието, украинските власти преди малко обявиха, че започват “антитерористична операция”. Все още няма подробности, но формулировката подсказва как властта възнамерява да действа срещу несъгласните с нея.

В тази сложна международна обстановка лидерът на управляващата партия в България не е сигурен каква позиция да заеме. Не е питал Моника, Местан, Сидеров, ЛУКойл, КТБ, ВТБ и “Газпром”. Пак се появява синдромът на дупето в коприва – ни наляво, ни надясно. От една страна Станишев е европейски социалист, от друга – български. Една партия – две лица.

А министър-председателят Пламен Орешарски и външният министър Кристиан Вигенин дали знаят? Вдругиден вторият ще трябва да заяви българската позиция пред колегите си в Брюксел. Не се забелязва поне засега някой в София да го е питал за това. За санкции срещу Киев трябва единодушие на 28-те правителства в ЕС. Дали България ще го провали?

IMG_3668[1]
Сергей Станишев говори пред журналисти в централата на ПЕС в Брюксел. Снимка Веселин Желев

Лидерът на социалистите Сергей Станишев се въздържа днес от ясна позиция, да налага ли Европейският съюз санкции на Украйна.

Външните министри на 28-те ще обсъждат въпроса на извънреден съвет в Брюксел в четвъртък. Причина са 25-те убити при сблъсъците между протестиращи и силите на реда в Киев снощи. Евентуално решение за санкции изисква единодушие между министрите.

„Това е въпрос на правителството, нека съберем информация“, каза Станишев пред журналисти в Брюксел. „Решенията ще се вземат в диалог, включително с полтическите сили, които са в правителството“.
Той допусна, че санкции могат да станат необходими, „ако продължи тази агресия“ – визирайки и двете страни в украинската криза, но уточнявайки, че “властите имат по-голяма отговорност“.

Според Станишев поставянето на Украйна пред избор между ЕС и Русия “само влошава нещата“.

„Най-важното е да се спре насилието и загубата на човешки живот,…политическия диалог трябва незабавно да бъде възстановен, което да създаде условия за стабилизация и функциониране на държавата. Има сили и от двете страни, които тласкат страната към разделение и това представлява най-големият риск в Украйна“, каза той.

Станишев, който води и Партията на европейските социалисти (ПЕС), отрече спекулации, че ще се оттегли от този пост на предстоящия конгрес в на 1 март в Рим.

Той добави, че движението АБВ на Георги Първанов няма никакъв шанс за членство в ПЕС. Според Станишев АБВ е „идеен тюрлю гювеч“, който прикрива властови амбиции. „Говори се за социалдемокрация, но в същото време много силни са патриотарските елементи“, каза лидерът на БСП.

Двадесет и пет убити и над 1 000 ранени. Това е резултатът от снощните сблъсъци между протестиращи и полиция в украинската столица Киев.

Шансовете за мирно решаване на кризата оттук нататък изглеждат теоретични. Според повечето заглавия Украйна е на ръба на гражданска война. Мнозина предупреждават за риск страната да се разцепи между проевропейския си Запад и проруския Изток, представен от президента Виктор Янукович.

Развоят на кризата показа външнополитическата импотентост на ЕС. Вместо да предотврати кръвопролитието със санкции преди седмица, той тепърва ще ги мъдри – на съвет на външните министри в четвъртък. Вероятно те ще се състоят в забрани за пътуване до ЕС за Янукович, окръжението му от политици и олигарски и запор върху банковите им сметки на територията на съюза.

До 11 часа централноевропейско време в сряда, Брюксел не беше казал “гък”, като изключим едно беззъбо изявление на върховната представителка на Съюза по външната политика и сигурността Катрин Ащън от вторник вечер, когато беше съобщено за пет убити. В него тя изразява “дълбока тревога” от новата ескалация на насилието в Киев и го осъжда, независимо от коя страна идва.

Половин денонощие нямаше нито дума нито от председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, нито от Председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой, нито от Европейския парламент, нито от представените в него партии. Бедни, бедни украинци, вижте Европа, към която се стремите.

Реакциите на Ван Ромпьой,Барозу, на Ащън и на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц се появиха повече от 12 часа след кръвопролитията в Киев.

Рано сутринта радио “Франс ентер” съобщи, че на съвместно заседание по-късно днес гермаският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд ще обсъдят евентуални санкции срещу Украина. Следобед те призоваха за “прицелени санкции” срещу виновните за насилието.

В Брюксел, където правят “общата външна политика” на ЕС не смеят да се обадят, преди да чуят какво възнамеряват Берлин и Париж. За тази “обща външна политика” завидни заплати вземат някъде към 3 400 души в службата на Ащън, 1 900 от които в Брюксел.

Европейският парламент настоя ЕС да подготви санкции срещу проруското правителство в Киев в резолюция на 6 февруари. Четири дни по-късно обаче външните министри на държавите-членки, чиято дума е решаваща, заявиха, че още не им е до санкции. САЩ говорят за санкции отдавна, но Европа се ослушва. Защото никоя от главните държави-членки (за такива като нас изобщо не говоря) не иска да си разваля двустранните отношения с Русия.

По същата причина през ноември те оставиха Янукович да се огъне на търговско-политическия шантаж на Кремъл и да зареже дълго договаряното споразумение за асоцииране с ЕС, предпочитайки заем от Русия и перспектива за присъединяване към митническия съюз гласен от нейния президент Владимир Путин.

Заради отношенията си с него европейските столици позволиха т.нар. “източно партньорство” на ЕС унизително да катастрофира на третата му среща на върха в литовската столица Вилнюс миналия ноември. Тогава Путин обеща на украинците 15 милиарда долара заем за продъдения им бюджет, а Европа си стисна кесията и им обеща “дългосрочни” изгоди.

По същия начин се стигна до кърваво разчистване на протестиращите от централния киевски площад от органите на реда във вторник срещу сряда. Русия задържаше транш от 2 милиарда долара за украинските власти, докато те не дадоха ултиматум на демострантите да се разпръснат и не го изпълниха.

Днес украинците показват повече воля и смелост в борбата за европейски ценности като свобода, демокрация, върховенство на закона, човешки права, отколкото показва самият Европейски съюз. Те проливат кръвта си за това, за което европейците стискат центовете си.

В подслушан телефонен разговор помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд каза на посланика си в Киев Джефри Пайът на 6 февруари: “Заеби го ЕС”. Това – по повод ролята на последния в решаването на кризата. Когато записът плъзна в Интернет и предизвика скандал, Нюланд публично се извини. Но май не е имало защо.

П.П.: За над десет убити в Киев агенциите съобщиха в 22 часа централноевропейско време във вторник. На Ащън трябваха 13 часа, за да насрочи извънредна среща на външните министри на съюза за четвъртък и да намекне за евентуални рестриктивни мерки. За същото време първата партия в Европейския парламент, която свика пресконференция и поиска санкции срещу Киев, беше Европейската народна партия. Виж тук пресконференцията и декларацията на ЕНП. Отделно изявление направи българският депутат от нея Андрей Ковачев. Последваха прес съобщения на социалистите, крайните леви и либералите, чийто лидер Ги Верхофстадт съобщи, че оглавява делегация, заминаваща за Киев.