Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив January, 2014

Купих си вафла “Бойко Борисов” от новия български магазин на “Шосе дьо Лувен” в Брюксел.

IMG_3451[1]

В дните до изборите очаквам още:

-луканка “Найденов”;
-сланина “Пеевски”;
-рахат локум “Местан”;
-водка “Rashidoff”;
-капути “Бареков”.

1. Румъния напредва, България се връща назад. Този контраст се налага неизбежно, след като човек прочете публикуваните днес доклади на Европейската комисия за правосъдието и вътрешните работи в двете страни. Положението беше обратното през лятото на 2012 г. Тогава Румъния отнесе най-тежката критика. Румънският доклад днес говори за “напредък в много области”, а българският – за “малко стъпки напред” и за това, че “цялостният напредък не е достатъчен и остава крехък”.

2. Край на наблюдението и приемане в Шенген скоро няма да има. Комисията завещава т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка на следващата, която ще бъде сформирана месеци след европейските избори през май. Дори да приемем, че новата Комисия ще е максимално благосклонна към страната ни, тя ще трябва да покаже убедително пред държавите-членки, че с тежкото наследство от този доклад България е приключила, за да предложи постепенно отпадане на механизма. За това няма да е достатъчен само един редовен доклад, чийто цикъл е поне една година. На изпроводяк екипът на председателя Жозе Мануел Барозу препоръчва на приемниците си да ни наблюдават през по-дълги периоди и да не се оставят властите ни да ги омайват с демостративни, краткосрочни мерки.

3. В обществото липсва консенсус за реформите, които са цел на механизма. Това означава, че България има дългосрочен, системен проблем, който Брюксел ясно посочи, че “няма да замете под килима”. “Това са въпроси от сърцевината на модернизацията на българското общество”, пише в доклада. “За да успее реформата, трябва последователен и съгласуван подход основаващ се на широк консенсус в българското общество.”

4. Политическата нестабилност пречи на реформите. “Фактът, че периодът покрит от доклада беше характеризиран от три различни правителства, не помогна да се изгради този консенсус, въпреки че събитията показаха също широк обществен стремеж към реформи”, пише още Комисията.

5. Държавата се разминава с гражданите си, те и Европа й нямат доверие. Това показват предишният цитат и много други. Например: “Общественото доверие в българските магистрати не е високо…ВСС /Висшият съдебен съвет/ днес не е широко възприеман като автономна и независима власт…Има гласове в полза на реформата, разочаровани от бавото темпо на промяната, които заслужават насърчение…Тези събития [около назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС – б.а.] оставиха трудно наследство ще се отнася до доверието сред обществото и сред партньорите на България, за чието преодоляване властите ще трябва здраво да поработят”.

6. Правосъдието остава слабото място на българската държава в 25-та година след падането на комунизма и осмата от членството на страна ни в ЕС. Това означава, че на практика имаме половин държава. Тя не може напълно да защити интересите и правата на гражданите си. Изборът на ВСС е окачествен като “значително повлиян партийно-политически”…”ВСС трябва да предприеме по-нататъшни стъпки в посока към прозрачност … почтеността не му е важен приоритет”.

7. Корупцията и организираната престъпност са неизтребими. “Широко разпространената корупция се възприема като важен проблем и поставя значително предизвикателство за българските власти. Тя има ясни последствия за желанието на бизнеса да инвестира в България…Резултатите от предишните усилия [срещу корупцията – б.а.] бяха съвсем ограничени. Общата картина е на слаб и некоординиран отговор на това, което е системен проблем в цялата публична администрация…Ред знакови дела [за организирана престъпност – б.а.] бяха прекратени, докато за други сериозни престъпления като поръчкови убийства не са повдигнати обвинения след години разследване”.

8. Слаби сме в приложението. България се справя добре в приемането на закони и изграждането на структури. Проваля се, когато трябва да ги приложи. Също като във футбола – много сме добри до момента, в който трябва да вкараме гол. “За конфликта на интереси имаме законова рамка, но тя не работи по начина, по който се надявахме…В обществените поръчки имаше промени в закона, но трябва да сме обективни и да се запитаме, дали те са намалили измамите и корупцията”, каза говорителят на Комисията Марк Грей. “Закони и структури има, но истинските доказателства за резултати липсват”, обобщи той.

9. Реакцията на българските управляващи показва нарастваща откъснатост от действителността и от Европа. Идеята да се премахне механизмът точно след такъв доклад е патологична проява на желателно мислене и на абсурдност. Зад нея не може да стои друго освен андрешковски мерак следващата Еврокомисия да е от “техни хора”, които да ни уредят с край на наблюдението. Адресат на такава идея може да бъде само най-невежата публика в България и тази, която е циментирана в бункера на партийните пристрастия. В този смисъл посланието за край на механизма е предизборен популизъм от най-ниска проба. Човек от Комисията го нарече пред мене просто “тъпо”. А доводът, че България не може да председателства ЕС с механизъм на шията през 2018 г. просто не е верен, каза говорител на Комисията.

10. Комисията не предлага финансови санкции както през 2008 г., макар последният доклад да не е по-добър от тогавашния. Трябва да е ясно, че дължим това на нежеланието й да взема болезнени решения в края на мандата си и четири месеца преди европейските избори. Те биха били повод например от националните столици да я питат, защо след седем години наблюдение се налага отново да наказваме наблюдаваните. Досадният въпрос, какво да правим с България и Румъния, остава за следващия екип в Берлемон.

Москва готова да търси компромис с ЕС, но не уточнява докога

Русия е готова да търси взаимноприемливо решение по спора си Европейската комсия за газопровода в проект “Южен поток”, заяви днес постоянният представител на страната в ЕС Владимир Чижов.

Преговорите започват утре в Брюксел между шефа на Генерална дирекция “Енергетика” в Комисията Доминик Ристори и руския зам. министър на енергетиката Анатолий Яновски в рамките на съвместна работна група.

Брюксел иска шестте държави членки по трасето на бъдещата тръба – Австрия, България, Гърция, Словения, Хърватия и Унгария да предоговорят двустранните си споразумения с Москва за нея, за да ги приведат в съответствие с евроейското законодателство за либерализиране на енергетиката, т.нар. Трети енергиен пакет. Комсията ги заплашва в противен случай с процедури за нарушение и евентуални глоби, ако газопроводът заработи при сегашните условия.

“Разбира се, за Русия, би било най-лесното решение да каже: “Това не е наш проблем”, каза Чижов на пресконференция в Брюксел. “Шестте страни са подписали междуправителствените споразумения и трябва да се оправят директно с Комисията.”

“Като отговорен партньор ние не избираме това най-лесно решение”, добави той. “Не искам да предричам изхода…Няма да е лесно усилие, но се надявам да успее. Самият факт, че е създадена работна група е индикация, че и двете страни искат да намерят решение”.

По думите му възможните решения биха били или ЕС да предостави на Русия изключение от Третия енергиен пакет, или ЕС да приеме, че той не се отнася за “Южен поток”, тъй като газопроводът не е на територията на съюза в цялото си протежение.

“За всичките години, които съм бил в дипломатическата професия, едно от заключенията, които си направих, е, че нищо не е толкова вредно за едни преговори колкото изкуственият краен срок”, каза Чижов.

Среща на върха ЕС-Русия е насрочена на 28 януари в Брюксел.

Европейската комисия остро критикува България в обявения днес редовен доклад за правосъдието и вътрешните работи в страната, но не предлага финансови санкции, до каквито подобен доклад доведе през 2008 година.

“Комисията няма намерение да предлага на държавите членки никакви санкции свързани с докладите за България и Румъния”, каза пред този блог Марк Грей, говорител в Комисията.

В последните месеци на своя мандат тя реши да прехвърли Механизма за сътрудничество и проверка, с който наблюдава двете балкански страни, на следващата комисия. Тя трябва да се сформира след европейските избори през май.

Екипът на председателя Жозе Барозу смята, че наблюдението е нужно да продължи, защото не е произвело желаните резултати и препоръчва следващият доклад по него да е след година.

“Цялостният напредък още не е достатъчен и е крехък”. Така Комисията характеризира състоянието на правосъдието и вътрешните работи у нас през последните 18 месеца.

Страната ни няма проблеми с приемането на законодатество и създаването на структури. Куца обаче приложението им. “Това, което искаме да видим, е ясна политическа воля”, каза Грей. “Все още твърде често хора избягват правосъдието”.

“Това [наблюдението б.а.] ще продължи толкова, колкото трябва. Не е Комисията тази, която ще застане тук и ще му определи времева рамка”, добави той.

Грей настоя, че все пак “промени стават”, визарайки специализирания съд и закона за конфискакация на незаконно придобити имущества. Но по думите му промените у нас “изискват време” и не биха били възможни досега без механизма за сътрудничество и проверка, както на бюрократичен език се нарича наблюдението.

“Напредъкът не е толкова бърз, колкото бихме желали”, отбеляза Грей. Като коренни причини за бавността на процеса той изброи “организационни промени, закони и структури, но и нагласи”.

Главните точки на критиката – включват липсата на обществено доверие в съдебната система и магистратите, недостатъчно прозрачния и конкурентен избор на Висш съдебен съвет, зависимостта му от изпълнителната и законодателната власт, скандалният опит за назначаване на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през юни /без той да бъде споменаван поименно/, спиране на разследвания за организирана престъпност и липса на обвинения по няколкогодишни следствия, осъдени избягали от правосъдието /очевидно се имат предвид т.нар. братя Галеви/.

Докладът специално отбелязва, че Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/, която погълна службата за борба с организираната престъпност, тепърва “трябва да разсейва отрицателното впечателение” от създаването й в една не съвсем прозрачна процедура и да обърне “специално внимание на сътрудничеството със закононалагащите служби на другите държави-членки.”

Събитията, свързани с Пеевски и ДАНС “оставиха трудно наследство що се отнася до доверието на обществото и партньорите на България, за чието предодоляване властите ще трябва да се потрудят здраво”, са казва в доклада.

Комисията отбелязва, че МВР вече не приема дарения от власти и фирми, но отбелязва, че “трябва да посреща предизвикателства като правилно действие при демонстрации и натиск на границите”.

“Много ограничени” са резултатите от борбата с корупцията, която продължава да пречи на чуждите инвестиции у нас. Предприетите в тази сфера мерки са описани като “слаб и некоординиран отговор на системен проблем в публичната администрация”. Отбелязано е, че антикорупционният проект БОРКОР “не показва контретни резултати”, а Комисията за борба с конфликта на интереси “беше замесена в сериозине скандал, включваш съмнения за силно политическо влияние”.

Документът завършва с 22 препоръки към властите в България /виж връзката в първия абзац/.

Докладът за правосъдието и вътрешните работи, който Европейската комисия трябва да обяви утре, ще е критичен и не дава основания за прекратяване на наблюданието над страната ни. Вместо перспектива то да завърши седем години след началото си, ще има нови препоръки.

Това съобщи днес европейски източник, запознат с документа и пожелал анонимност.

В положителната част на доклада Комисията признава известен напредък на България в назначенията, управлението на наблюдаваните области и работата на Висшия съдебен съвет.

“В същото време това е критичен доклад. Той не е партиен и политически, покрива управлението на три правителства за 18 месеца и отбелязва, че тази политическа несигурност не помага”, каза източникът.

“Отбелязано е, че наблюдението от Комисията помогна да бъдат отменени противоречини назначения заради проблеми с почтеността на кандидатите. Главното от тях е на шеф на ДАНС, за когото има отделен абзац”, посочи той.

“Има хора, които продължават да избягват правосъдието, има политическо влияние върху съдебната система “, добави източникът, без да уточнява имена.

Докладът ще съдържа препоръки по всеки от шестте показателя на наблюдението. Той ще препоръчва на следващата Европейска комисия да публикува следващия редовен доклад по него след около година. Окончателното решение за това ще вземе тя.

“Наблюдението ще го има дотогава, докогато е необходимо. Българските власти трябва да знаят, че ЕС няма да го замете под килима”, каза източникът.