Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив December, 2013

Правителството не бърза България да влиза в банковия съюз на еврозоната, който е отворен и за страни извън нея, съобщи днес премиерът Пламен Орешарски.

Бившият финансов министър Симеон Дянков обяви миналата година, че страната ни иска да стане част от банковия съюз, когато той бъде изграден.

“Хубаво е да сме вътре, обаче да ползваме и всички екстри от това, че сме вътре”, каза Орешарски на влизане в традиционната среща на социалистическите лидери преди Европейския съвет. “Когато част от екстрите остават само за страните от еврозоната, няма голям смисъл”, добави той.

Еврозоната вече има споразумение за първия стълб на банковия съюз – общия надзор. Късно в сряда финансовите й министри се споразумяха и за втория стълб – единен механизъм за преструктуриране и закриване на банки в несъстоятелност.

Ако бъде одобрен от Европейския парламент, той трябва да влезе в сила от началото на 2015 г. и да покрива всички банки в държавите приели общия надзор. Специален съвет, Европейската комисия и държавите-членки ще решават, дали банка да бъде обявена във фалит. С разходите по него няма да се натоварват данъкоплатците, а специални фондове в държавите-членки. Банките ще ги захранват с вноски през идните десет години, като за това време фондовете постепенно ще се слеят в общ европейски фонд.

Русия още не е отговорила, съгласна ли е да предоговаря с Европейската комисия шестте си двустранни споразумения с държави-членки на ЕС за газопровода “Южен поток”.

Това съобщи еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер на среща с Международната прес-асоциация в Брюксел късно в сряда.

“Имахме контакт, те получиха предложението ни. Изпратих писмо на министър Новак,” каза Йотингер, визирайки руския министър на енергетиката Александър Новак.

Комисарят очаква отговора на руснаците в средата на януари на работна среща в Москва и след това – на среща на върха ЕС-Русия в края на същия месец.

“Ще имаме възможности да стигнем до ангажимент кой, кога и как ще предоговаря,” каза комисарят. “Тъй като никой не е заинтересован от закъснения…съм сигурен, че нашите руски партньори ще са достатъчно умни да ни приемат като конструктивен партньор…В края на краищата за Русия е по-добре газопровод с газ, отколкото с проблеми, но без газ.”

Еврокомисията иска Австрия, България, Гърция, Словения, Унгария и Хърватия да предоговорят двустранните си междуправителствени споразумения с Русия за бъдещия газопровод, защото те не отговарят на европейските правила в енергетиката. Ако не го направят, Брюксел ги заплашва с процедури за нарушение и евентуални санкции.

Миналата седмица Йотингер съобщи, че по идея на българския министър на енергетиката Драгомир Стойнев тези държави ще упълномощят Брюксел да води преговорите от тяхно име. Комисарят дори описа ролята на Комисията като “адвокат” на страните. Дипломати обаче коментираха пред този блог, че на са сигурни, че Русия би приела този формат. Комисията не е страна по въпросните споразумения.

Тази сутрин Стойнев лично донесе упълномощителното писмо в централата на Комисията, но Йотингер не намери време да го приеме. Стойнев му изпрати документа в плик по служителка, която слезе до рецепцията и после отлетя за София.

Йотингер обясни, че не е имал време за Стойнев заради редовното заседание на Колегиума на комисарите, което обикновено е в сряда. По сведение на този блог от кабинета на комисаря късно във вторник са уведомили Стойнев, че срещата не може да се състои, но въпреки това той е дошъл в Брюксел.

Rehn

Финландецът Оли Рен (51 г.) е заместник-председател на Европейската комисия отговарящ за икономиката и финансите.Снимка: Фотоархив на Европейската комисия

Заместник-председателят на Европейската комисия Оли Рен ще се кандидатира за неин председател след изборите за Европейски парламент през май. Това съобщи във вторник политическата формация на Рен, финландската Партия на центъра.

Председателят на ДПС Лютфи Местан е един от 14 либерални лидери в Европа подписали писмо в подкрепа на Рен. Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), третата по големина група в Европейския парламент, се очаква да избере кандидата си за шеф на Еврокомисията през февруари. Очаква се главен конкурент на Рен (51 г.) да бъде бившият белгийски премиер Ги Верхофстадт (60 г.), сега лидер на групата на АЛДЕ Европейския парламент.

Рен в момента е заместник на сегашния председател на Комисията, португалеца Жозе Барозу, и комисар по икономическите и финансовите въпроси. Неговото име стана синоним на финансовата строгост и болезнените програми против дълговите кризи в еврозоната. В предишната комисия на Барозу /от 2004 до 2009 г./ Рен отговаряше за разширяването на ЕС.

Сред подкрепящите го се открояват лидерът на британските либерали Ник Клег, който е младши коалиционен партньор и заместник на консервативния британски премиер Дейвид Камерън и министър-председателят на Естония Андрус Ансип. България, Кипър и Хърватия са единствените страни от Южна Европа, чиито либерални партии подкрепят Рен. Повечето от подписалите писмото лидери са от Северна Европа – Швеция, Финландия, Дания, Германия.

Лисабонският договор предвижда, че държавните и партийните ръководители номинират шефа на Комисията, като вземат под внимание резултатите от европейските избори. Затова партиите в сегашния европейски парламент решиха да номинират свои кандидати за поста.

За кандидатурата на дясноцентристката Европейска народна партия засега претендират двама от комисарите на Барозу – Вивиан Рединг от Люксембург, която отговаря за правосъдието и французинът Мишел Барние с портфейл единния пазар и услугите. Социалистите посочиха за свой кандидат германеца Мартин Шулц, председател на Европейския парламент.

Andor

Унгарецът Ласло Андор е европейски комисар по заетостта, социалните въпроси и включването. Снимка: Фотоархив на Европейската комисия

Европейският комисар по заетостта и социалните въпроси Ласло Андор обвини днес Великобритания, че раздухва истерия заради задължението си на 1 януари да отвори трудовия си пазар за българи и румънци.

Според изтекли в медиите документи правителството на консерватора Дейвид Камерън иска да наложи догодина горна граница от 75 000 души за вътрешноевропейската миграция към страната и да обвърже достъпа до Острова с дохода на глава от населението в държавите, откъдето идват мигрантите.

“Това е много проблематично. Да се свързва основно право с нивото на дохода е безсмилица,”
каза Андор пред журналисти в Брюксел.

Старите държави от ЕС е трябвало да използват седемгодишния преходен период, който са имали след приемането на България и Румъния през 2007 г., да се подготвят за отварянето на пазарите си на труда за граждани на тези две страни, посочи той. Вместо да направят това, някои правителства импровизират в последния момент, каза комисарят.

“И Обединеното кралство е страната, където импровизацията се случва по най-истеричен начин,”
каза той. “Някои хора казват, че е дори евфемизъм да се каже, че това е истерично.”

Съществуващото европейско законодателство дава на правителствата в ЕС всички необходими инструменти да опазят социалните системи на страните си от злоупотреби от мигриращи източноевропейци, посочи Андор.

“Аз мисля, че британската реакция е по-истерична от тази на другите и ирационална, защото има продължаваща процедура за нарушение заради отказа на Обединеното кралство да плаща социални помощи на някои европейски граждани, които имат право на тях според европейското законодателство,” каза Андор, позовавайки се на решение на Комисията от май т.г. да започне дело срещу Великобритания в Съда на Европейския съюз.

“Мисля, че на 1, 2, 3 и 4 януари всички във Великобритания и навън ще видят, че тона е фалшиво събитие,” каза Андор. “Те няма да наблюдават нашествие на българи и румънци през Ламанша.”

Огромното мнозинство от изночноевропейците, които отиват да живеят на запад в ЕС, го правят, за да работят, каза той. Те имат по-висока степен на заетост от местните и по-рядко от тях получават социални плащания. Социалните системи на Стара Европа зависят от вноските на работниците и служителите от новоприетите страни и те допринасят за икономическия растеж на приемащите ги държави, показват самите техни статитстики, посичи Андор.

“Изкуствените усилия да се намали броят на мигриращите към Обединеното кралство работници е контрапродуктивен,” каза той. “Защото е доказано, че мигриращата работна сила помага на британската икономика и на социалната система много съществено и че кризата сама подтиска числата.”

“Истинското увеличение на миграцията към Обединеното кралство не идва от България и Румъния. То идва от Испания и Италия, защото сега кризата в еврозоната тласка натгоре броя на хората, които искат да отидат в други страни на ЕС,” добави комисарят.

Той подчерта, че мерки за налагане на таван за вътрешната миграция в ЕС биха били нарушение на европейските договори и могат да доведат до юридически мерки от страна на ЕС и до възможни санкции.

Комисията не може да попречи на националните правителства да приемат квоти за миграция, тъй като това е в техните правомощия, поясни комисарят. Действията за прилагане на такива квоти обаче биха нарушили Договора на ЕС и по-точно клаузите за четирите свободи в единния пазар – на движение на хора, стоки, капитали и услуги.

“Ако правителството иска да да обяви политическа цел, това си е абсолютно тяхна работа, но ние трябва да гарантираме, че нито едно от основните права в ЕС няма да се нарушава,” каза той.

Aндор посочи, че възможни ограничения върху свободата на движение могат да повлекат искания от други страни-членки за рестрикции върху движението на капитали, стоки и услуги.

Той коментира, че не може да си представи как на практика британските власти ще контролират изпълнението на евентуалните квоти.

По-рано през деня Комисията съобщи, че няма да се ангажира с окончателна позиция спрямо очакваното законодателство, преди да го види прието.

Френският президент Франсоа Оланд няма да участва в откриването на Зимните олимпийски игри в Сочи, съобщи преди малко външният му министър Лоран Фабиюс.

Не само Оланд няма да ходи в Сочи. Там няма бъде нито един висш френски представител, каза министърът.

Миналата седмица същото съобщениe направи и германският президент Йоахим Гаук.

Мотивите на Берлин и Париж са еднакви – нарушаването на човешките права в Русия.

Не искам да ви развалям неделната вечер, но възниква въпросът: Да прати ли България някого в Сочи и кого?

От една страна трябва да сме солидарни с европейската позиция за човешките права. От друга – предстоят ни нови трудни преговори с Русия за “Южен поток” под натиска на Европа.

Както се казваше в една родна кинокомедия, положението ни е като на дупе в коприва – ни наляво, ни надясно.

Президентът няма да рачи да ходи в Сочи. Той е прозападен, проевропейски и има специални отношения с Германия.

Министър-председателят може да отиде, но след това ще му се наложи да идва и в Брюксел. И да се обяснява като за мораториума за земята с “временна лудост”.

Старшият мандатоносител, БСП, не би скършил руски хатър, но, пусто, лидерът й оглавява Партията на европейските социалисти.

Трудността не идва от “социалисти”, а от “европейски” и от това, че кандидатът на тази партия за бъдещ шеф на Европейската комисия е германец. И зад него трябва да застане официален Берлин.

Освен това най-влиятелният социалист в Европа в момента е френският президент.

Младшият мандатоносител, ДПС, не се срамува от никакви контакти. И ги може. Само че и той като бай Ганьо си пада малко либерал. Не върви някак си да струва ихтибар на Владимир Путин, сатрапа на обратните, тъмничаря на “Пуси райът” и палача на Чечения.

ГЕРБ са в положението на президента – Deutschland, Deutschland über alles! Винаги с Германия е външнополитическото кредо на Бойко Борисов, заявявано открито пред българските журналисти на поредица срещи на върха на ЕС.

Баварските християн-социалисти са политическите ментори на ГЕРБ и адвокатите на Цветан Цветанов – в буквалния и в преносния смисъл на думата.

Ами то не остана кой да отиде освен Волен Сидеров. А той се е утепал за тая мисия. Хем е опозиция и не представлява правителството, хем то не може без него.

Хем е от държава-членка на ЕС, хем е против ЕС и го смята за империалист и колониалист.

Хем обича да гуляе на Запад, хем политически гледа на Изток.

“Атака” най-добре въплъщава битовата, душевната и политическата шизофрения на България.

Затова патриотичен дълг на лидера й е да ни представи в Сочи.

Хем Европа ще ни разбере, хем – Русия.

“Атака” е отпадъчен продукт на противопоставянето Изток-Запад, дете-идиотче на Студената война, за която България не носи отговорност.