Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Архив November, 2013

malmstrom

Шведката Сесилия Малмстрьом е европейски комисар по вътрешните работи. Снимка: Архив на Европейската комисия

Европейският съюз отпуска 5,6 милиона евро извънредна помощ на България за бежанците и търсещите убежище, обяви днес еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом.
Парите са за времето до края на тази година. От 1 януари 2014 г. започва новият седемгодишен бюджетен период на ЕС, в който страната ще има достъп до още средства от редовните фондове за солидарност на ЕС, каза източник от Комисията.
България в момента договаря размера на помощта за бежанците през следващия програмен период.
Парите са предназначени за подслон, изхранване, медицинска и психологическа помощ за бежанците, каза Малмстрьом.

Къде са националистите?

Британският министър-председател посяга на правата ми. И няма кой да ме защити.

Тъжно е някак си да се събудиш в едно дъждовно европейско утро и да установиш, че ти носителят на български паспорт, не представляваш национален интерес.

И никой от национално отговорните политици не те защитава.

Дейвид Камерън написа във “Файненшъл таймс” какво мисли да ми направи – на мене и на всичките ми сънародници – които искат свободно да се движат в ЕС.

Той иска първо да стесни достъпа ми до неговата страна, а ако се провра през него, да ми остави минимални шансове за социална защита.

Аз членувам в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. И когато влизах там, ми казаха: Добре дошъл в съюза на свободното движение на стоки, капитали, услуги и хора.

Това, че хората бяха на последно място, малко ме смути, но не го драматизирах. Бях свикнал с това място от предприсъединителото ми битие.

После ми казаха, гледай сега, тук при нас движението наистина е свободно, но е бавно. Първите седем години те пускаме да идваш на разходка в другите страни, но не и да работиш там.

Добре, казах аз, седем години чаках да ме пуснете при вас на разходка, мога да почакам още седем за работа.

И ето ги, вторите седем години свършват на 1 януари 2014 г. И Камерън се е притеснил, че ще отида в хубавата му страна. Да я разваля.

Знам го аз за какво се притеснява. С такива като мене не само мрачният Албион, но цяла Западна Европа е пълна отдавна.

И тя срещу нас няма нищо против. Имаме квалификации. Говорим техните езици, че и други, а те не говорят нашия. И сме готови да работим повече от тях за по-малко пари. И не само сме готови, но и работим.

Но тук идват и други наши съграждани, които нито говорят тукашния език, нито могат и искат да работят нещо, а направо се нареждат пред социалните служби за помощи, без нищо да са внесли. Стара Европа ги нарича “социални туристи”.

Като погледнеш статистиките, тази категория мобилни източноевропейци е съвсем малка. Но правят голямо впечатление с подхода си, който е напълно чужд на подредените, богати и спестовни капиталистически общества.

Малка вреда, но голям скандал, който е добре дошъл за тукашните “Атаки”. И в най-богатите страни има нещастни хора. Те са организирани в хейтърски (мразещи) партии.

Те прилагат политиката като масова психотерапия. Намират обект, върху който нещастниците организирано да си излеят омразата.

Една такава партия, Партията за независимост на Обединеното кралство на Найджъл Фараж, последните години хапе големи хапки от електората на консерваторите на г-н Камерън.

Мобилните новоевропейци карат воденицата на подлия Фараж. На крадеца на консервативни избиратели. На колкото частични избори е хванал консерваторите, на толкова ги е бил. И Камерън чака със свито сърце парламентарните избори през 2015 г.

Партията му е разделена като БСП. Циментовите й глави искат Велика Британия да напусне ЕС. Референдум искат за това. Също както 59 циментови социалисти искаха България да не продаваме земя на чужденци в нарушение на договора си с ЕС.

По-умерените консерватори, сред които е и самият премиер, искат да предоговорят с ЕС участието си в него. Но и на тях не им е ясно как да направят това. И само вдигат предизборен шум по темата. Защото да предоговориш европейски договор е като да пренапишеш Новия завет след преговори с четиримата евангелисти.

Г-н Фараж е малък на ръст човек, но голям оратор. С удоволствие слушам как убедително говори глупости и лъжи в Еропейския парламент. “Атака” имат много хляб да ядат, докато го стигнат. Лъжите му са убедителни, защото са построени върху верни предпоставки за недостатъците на Европа.

Да, тя е тромава. Да, тя е по-неконкурентноспособна от САЩ, от Япония, че вече и от Китай. Да, тя е бюрократична. Да, тя е още е далече от обикновения човек. Да, тя може и трябва да стане по-демократична. Да, тя често е лицемерна.

Но когато погледнем към Русия, Китай, Бразилия и Индия, едва ли имаме по-добра алтернатива от нея – с всичките й несъвършенства.

Това, последното мистър Фараж го пропуска. И “Атака” го пропуска. Те не казват, къде предлагат да ни заведат, когато ни освободят от ЕС.

Ако светът се развива както днес, след 20 години няма да има нито една европейска страна сред осемте най-богати в света, т.нар. Г-8, прогнозират в съвместния си труд “За Европа” Ги Верхофстадт и Даниел Кон-Бендит, лидери съответно на либералите и зелените в Европейския парламент. Дори Германия няма да е във великолепната осморка.

Ако европейците искат да значат нещо в утрешния свят, те са осъдени да бъдат заедно. Както каза неотдавна председателят на Еврокомисията Жозе Барозу, ние сме в една лодка. Не може да потъне само гръцкият й край, а германският да продължи да плава. Спасяваме се вкупом, или потъваме всеки поотделно.

Но това са аргументи за четящата публика. Тя е това малцинство, което губи изборите. Печели ги мнозинството телевизионни зрители, които искат кратки и разбираеми послания. От рода на “тези са добрите, а тези – лошите”. В това отношение между България и Британия няма разлика.

Затова Камерън не се свени от реториката на Фараж. Напротив – опитва се да му я открадне. Това е точно британски подход – if you can’t beat them join them. Ако не можеш, да ги биеш, присъедини се към тях.

По тази причина и България, и Британия са се присъединили към Европа. По същата причина някои партии в България, Британия и навред в ЕС се присъединяват към антиевропейската реторика.

Това е голямо, но и опасно изкушение. Наблюдателите вече предсказаха на Камерън, че намеренията му ще го вкарат в тежка юридическа битка с ЕС, която е с отворен край.

Той има съмишленици сред влиятелни държави-членки, които имат сериозно законодателно тегло в ЕС и са се оплаквали от “социалния туризъм” (Германия, Холандия, Австрия), но едва ли биха клатили основите на Европа заради него.

В предизборния си зор Камерън се опитва да третира българите и румънците, както аkтуалните български партиоти се опитват да третират сирийците.

Родолюбивата “Атака” дума не обелва в защита на българите. Мълчат ВМРО, Расате и другите улични патруло-патриотари.

Единствен, който защити европейските права на българите, се оказа Европейската комисия. “Свободата на движение не подлежи на предоговаряне”, каза зам. председателката й Вивиан Рединг на Камерън в сряда.

Ден след нея реагира външният министър Кристиан Вигенин, а евродепутатът Ивайло Калфин написа писмо на Камерън.

Да помним това, когато ни говорят против Европа. От нея са ни малкото хубави неща през последните 24 години – например възможността да живеем и работим там, където ни харесва. Сега се опитват да посегнат и на нея с много познати ни партизански мотиви.

П.П.: Текстът е актуализиран, след като Вигенин и Калфин реагираха на статията на Камерън в четвъртък.

Окупации, списъци, арести. Положението става трагикомично. България трябва да дойде на себе си, докато в делириума си не е направила важна грешна стъпка.

Кризата е на недоверието във всичко, което се обозначава като публично и политическо – ­политици, партии, институции, медии. Това недоверие трябва да бъде снето, за да може демокрацията да функционира нормално. Това е в интерес на главните й действащи лица – ­ партиите. Сегашната ситуация все повече ги дискредитира.

Шансът за решение е в силната олицетвореност на българската политика. Тя е преобладаващо политика на лица, а не на каузи и на идеи. Когато кажем ГЕРБ, си представяме Бойко Борисов. Когато кажем БСП, си представяме Сергей Станишев. Когато кажем ДПС, си представяме Ахмед Доган и Лютви Местан. И т.н.

Когато кажем ляво, дясно и център обаче, не си представяме нищо. Политическите посоки у нас нямат смисъл. Те са формални етикети, често в гротесков контраст с това, което ги носи.

Историята за “десни” окупатори на университет, които се борят с “лява” олигархия, събира очите на когото и по света да я разкажете.

Ако лицата на политиката пречат тя да бъде нормална, значи трябва да бъдат сменени. Това се налага, защото не е ясно как в близките месеци можем да се сдобием с нови партии и с нов народ. Налага се решението да се търси в рамките на наличния “материал”.

Лицата, които предизвикват условни рефлекси сред публиката, тъй както звънецът е предизвиквал слюноотделяне у кучето на Павлов, трябва да отстъпят място на лица, които оставят покрай себе си място за идеи, рационално мислене и избор. Има ги във всички партии.

Главната пречка пред такова решение е, че смяната на лидер у нас е отделна криза сама по себе си. Особено в част от партиите, които имат по-­скоро главатари, отколкото лидери. Следователно, за да не се усложняват излишно нещата, смяната не трябва да е чрез “о­став­ка”, а меко, ­ с почетна длъжост. Доган даде пример, но нямаше кой да го разбере. (Както винаги.) Т.нар. Сокол се оттегли навреме. Затова днес не той, а други подават оставки. А Доган продължава да прави това, което винаги е правил.

Какво би пострадал например Бойко Борисов, ако се откаже от амбициите за изпълнителна власт? Ако рече: Аз вече ще си гледам кучетата и няма да пипам копчетата. Тях ги оставям на по-­младите и по-­учените, а аз един ден ще се кандидатирам за президент. Тъй като работата на президента е това, което мога най­-добре ­ – да режа ленти.

Басирам се, че ако го направи, Доган първи ще му обещае подкрепата на своите избиратели. Сериозно препятствие пред “меката” оставка е страхът от твърди последствия. У нас падането от власт води към съдебно преследване, чийто изход пък зависи от непредвидимата политическа конюнктура.

Следователно и в този аспект недоверието трябва да бъде снето. Партиите трябва да сключат споразумение, че няма повече да се месят в съдебната власт. Да, звучи смешно,

но в конкретните обстоятелства се налага. Да си спомним как бяха употребявани следствието и прокуратурата в съвсем близкото минало.

Такова споразумение не значи отказ от търсене на отговорност за минали действия и бездействия. А само, че то не би било политически мотивирано. Независимата и ефективна съдебна система е носеща колона на действащата демокрация. Само че за изграждането й трябват нормална политическа обстановка, парламент, обществено доверие. Това ще отнеме време. Докато стане, съдебната власт, такава, каквато е, трябва да има политически гаранции, че ще работи независимо. Това е необходимо заради санитарния минимум от обществено доверие.

Втората стъпка в освестяването на нацията е да започнем да приемаме спокойно понятието коалиция. Социолозите не предвиждат в близко бъдеще у нас партии, които могат да управляват сами. Осъдени сме на коалиции. Следователно, колкото по­-малко им се мръщим, толкова по-­лесно ще живеем.

Не сме единствените в Европа с такава съдба. Питате ли ги белгийците как я карат с тяхната шестпартийна коалиция? Която на всичкото отгоре говори на два езика. И отне година и половина преговори.

За да имат доверието на обществото, коалициите трябва да почиват на ясно и прозрачно споразумение ­ какво ще правят и какво няма да правят. Нещо напълно постижимо, дори и у нас.

Коалициите предполагат компромис. Причината и оправданието за него често е споделен страх на участващите. В Белгия това е страхът от най-­голямата политическа сила – ­фламандските сепаратисти, които искат да разделят държавата по езиковите й граници, ако вземат властта. За да не им го позволят, християндемократи, социалисти, либерали и зелени са принудени да се търпят и да управляват заедно. И в това съжителство да правят трудни неща, като например да режат бюджет или да извършват териториално-административна реформа.

България също е благословена с общ страх. Има обратно на демокрацията. Има обратно на Европа. И едно от проявленията му е “Атака”, но не само. Здравият разум не бива да го допуска. Така че спокойно можем да имаме коалиция на здравия разум. Стига навреме да се върнем към него.

Миналия четвъртък Украйна се отказа да сключи споразумение с Европейския съюз, което щеше да й отвори вратите за неговия пазар и да постави основата на по-тесни политически връзки.

Не знам доколко хората в България обръщат внимание на това събитие, което е важно за страната ни.

Важно е най-малко по две причини. То е геополитическа победа за руския президент Владимир Путин и поражение за Европа. Той я постигна в голяма степен заради противоречивото и колебливо отношение на украинците към Европейския съюз, което напомня за българското, особено днес.

Украйна беше преговаряла четири години за споразумението, което включва зона за свободна търговия, с условия, които ЕС досега не е предлагал на нито една трета страна.

Седмица преди подписването му обаче правителството на президента Виктор Янукович обяви, че се отказва от него и предложи тристранни търговски преговори между ЕС, Русия и Украйна. Това стана само час, след като Путин подхвърли идеята.

Споразумението между ЕС и Украйна беше очаквано като главното събитие на Третата среща на върха на .нар. Източно партньорство на ЕС на 28 и 29 ноември в литовската столица Вилнюс.

Подготвяно още от 2004 г. и започнало през 2009 г., то беше един от амбициозните външнополитически проекти на Европа – да приближи към своите правила и ценности шест страни от бившето съветско пространство – Азербайджан, Армения, Белорус, Грузия, Молдова и Украйна.

Във Вилнюс се очакваше споразумение за асоцииране и свободна търговия да подпише само Украйна, а Армения, Грузия и Молдова да приключат преговорите си по подобни споразумения и да ги парафират.

Путин направи всичко възможно това да не се случи. Защото Източното партньорство означава, европейски икономически правила (включително в чувствителния сектор на енергетиката) и политически принципи в окръжението, на което Кремъл гледа като на своя зона на влияние.

Първа се отказа Армения, която под заплахата, че ще изгуби руските гаранции за сигурност по-рано тази година обяви, че вместо с Европа ще преговаря за митнически съюз с Русия. Този съюз, в който засега са Белорус и Казахстан, Путин вижда като основа на бъдещ Евразийски съюз – наддържавна структура доминирана от Русия, която трябва да бъде геополитическа противотежест на Европейския съюз.

Руснаците започнаха педантични митнически проверки на украинските и литовските тирове, предизвиквайки километрични опашки по границите си, размахаха класическата заплаха пак да спрат природния газ за Украйна, спряха вноса на литовски млечни продукти и на молдовски вина, предупредиха Кишинев, че рискува да загуби навеки поддържаната от Москва сепаратистка Приднестровска република.

Целият този натиск доскоро не постигна много. Главната победа на Путин беше миналата седмица – отказът на 46-милионна Украйна от европейска интеграция. Без Украйна Източното партньорство като проекция на европейското влияние губи смисъл.

Белорус и Азербайджан са авторитарни режими , които не проявяват особен афинитет към европеизация, нито към участие на високо ниво в партньорството. Спрямо първата ЕС поддържа санкции, а втората се спасява от тях само благодарение на петрола и газа си, на които Европа разчита.

Всички страни без Украина имат т.нар. “замразени конфликти” – Армения и Азербайджан – в Нагорни Карабах, Молдова – в Приднестровието, Грузия – с отцепилите се Абхазия и Южна Осетия. Навсякъде Русия, вярна на имперския принцип “разделяй и владей”, поддържа сепаратистите.

За Путин ориентиране на Украйна към Европа означава властови провал, доколкото външната политика е проекция на вътрешнополитическите приоритети. У дома то би било изтълкувано като още една територия на влияние изгубена в полза на Запада – със съответните последствия за руския президент.

Защо обаче Киев се огъна? Министър-председателят Микола Азаров обяви само част от причините – “сложната икономическа обстановка” – Украйна не може да издържи на икономическа блокада от страна на Русия и по всичко личи, че в преговорите ЕС не е гарантирал, че може да я избави от такова положение.

Със заобиколните газопроводи на Русия – “Син поток” до Турция, “Северен поток” до Германия под Балтийско море и бъдещия “Южен поток” до България – тя постепенно неутрализира Украина като маршрут на стратегическия за Москва износ на газ.

Но има и вътрешнополитически причини – украинците са почти по равно разделени за и против сближаването с Европа и това разделение е отразено в парламента им, където законодателите не успяха до последно да приемат цялото законодателство, което ЕС изискваше за подписване на споразумението.

Президентът Янукович, който досега е залагал на проруския електорат, явно реши да не го разочарова преди изборите през 2015 г. За някои западни наблюдатели (проф. Стивън Блокманс от Центърът за европейски изследвания в Брюксел) това му решение е “твърде хазартно”.

Вина за провала обаче носи и ЕС. Преди всичко – с настояването си украинските депутати да приемат закон, с който осъдената за злоупотреба с власт прозападна бивша министър-председателка Юлия Тимошенко да бъде пусната от затвора, за да се лекува от дискова херния в Германия.

Ясно е, че в пост-съветското пространство едва ли има независимо правосъдие и честни процеси срещу политическия опонент. Но това не значи, че Тимошенко е била невинна. Европа се опита арогантно да диктува на украинското правосъдие и с това си спечели заслужена опозиция.

След като парламентът в Киев не успя да приеме закон за лечение на осъдени в чужбина по хуманитарни съображения, ЕС сам предаде единствения изход от положението в ръцете на Янукович. Сега страната му ще изпълни европейските условия за подписване на споразумението, само ако той помилва Тимошенко. Но той се страхува да направи това, за да не се яви тя като негов съперник на изборите през 2015 г. Другият изход е ЕС да се откаже от свързаното си с нея условие.

Все още има теоретичен шанс за споразумение в последния момент на масата на преговорите във Вилнюс, но вероятно е то да предполага унизителен за Европа компромис.

Нейната външна политика търпи провали, защото отделни държави-членки не искат заради нея да усложняват двустранните си отношения с трети страни – в случая с Русия. Би ли се скарала германската канцлерка Ангела Меркел с Путин заради Украина? Главната жертва на европейското двуличие са партньорските обикновени хора, на които ЕС е дава надежда на думи за друго бъдеще.

Десетки хиляди от тях сега протестират в Киев срещу решението на правителството да прекъсне преговорите по споразумението. И протестът им прилича на софийския. Властта и другата половина от народа са против тях. Те открито не искат Европа, или я искат само на думи, но не смеят да скъсат с миналото си и с Русия.

Най-вероятно много украински протестиращи, както много български един ден просто ще емигрират. Ще отидат при Европа, след като тя не може да отиде при тях. Те ще се превърнат в бежанци не от война, а от миналото, в което нацията им е вкопчена. И от което не им е стигнала сила да я откопчат. Те ще избягат от тези, които питат: “За какво ни е тази Европа?”

Войната в Сирия за три години прокуди два милиона души извън пределите на страната. Толкова, колкото липсата на ясна посока прокуди от България към Европа и Америка за 24 години.

Днес наблюдавам рядко явление в Ройтерс. Почти цялата емисия за последните 24 часа (някъде към 300 заглавия) е само за ядреното споразумение между западната шесторка и Иран в Женева. Има и 5-6 други теми. Прегледах набързо главните европейски издания – споразумението е главната тема на британските “Телеграф” и “Гърдиън”, на френските “Монд”, “Фигаро” и “Лез Еко”, на италианските “Република”, “Стампа”, “Кориере делла сера”, на немските “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, “Зюдддойче цайтунг” и “Шпигел”, на испанския “Ел Паис”, на белгийските “Соар” и “Либр Белжик”. Тук спрях с прегледа и се обърнах към българските вестници:
“24 часа” (под рубриката “Най-важното”): “Бареков: 3 милиарда лева потъват в зравеопазването”; “Труд”: (под рубриката “Водещи”): “Войникът, който стана дядо игумен”; “Монитор” (под рубриката “Главна”) “Газовите уредби на колите незаконни”; “Дневник” (под рубриката “Новина на деня”):”Дженерал електрик” иска да строи два нови блока в ТЕЦ “Марица-Изток 2” и под рубриката “Най-важните новини”: “Сидеров: Ако правителството не ни послуша за пришълците, ще падне болезнено”. “Капитал” (под рубриката “Най-важното”):”Още една ядрена грешка за милиарди” (става дума за бъдещия седми реактор на АЕЦ Козлодуй). Тук спрях с прегледа. Не ми се гледаха, “Уикенд”, “Шоу”, “Ретро”, “Афера”, “Чу-чук”, “Десант” и пр.
Колеги, пепел му на езика на този от вас, който се оплаче, че читателят бил прост. Ако наистина е такъв, вие имате огромна заслуга за това. С критерия си за новина вие държите народа в невежество и изолация. И после се отчайвате, че не четял и не купувал вестници. Ами вижте си заглавията. Защо да купува? Вие сте извън времето и пространството. Вие не обръщате внимание на това, за което говори целият свят. Читателят очаква от вас новини и обяснение на новините,а вие правите всичко възможно а не му ги дадете. Вие му давате Бареков и дядо игумен. И после плачете, че политиката ни била провинциална. А журналистиката? Нямало свобода, имало цензура. Ако има, тя е съвсем излишна. Вие сами пропускате новините, няма нужда някой да ви забранява да пишете за тях. Ваша е голяма част от заслугата народът-читател да се настройва срещу бежанците. Ваша е голяма част от заслугата за гражданските патрули и фашизоидите. Вие отглеждате простотия и безхаберност и после ахкате пред проявите им. Мога да ви кажа само едно: “О-став-ка!”