Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
cheap windows 7 key office 2016 key windows 10 product key windows 10 serial keys

Архив October, 2013

Европейската комисия съобщи днес, че не ѝ харесва как в България се дават обществени поръчки и в края на ноември изпраща свой екип да се занимае с корупцията и липсата на достатъчно конкуренция в търговете.

Мисията ще се занимава не само с действащите български правила, но и с плановете на управляващите да ги променят, каза Шантал Хюз, говорителка по единния пазар и услугите. “Комисията е загрижена за положението с обществените поръчки в България”, заяви тя.

Като предмет на посещението Хюз посочи: “по-доброто използване на националните и европейските фондове чрез увеличаване на конкуренцията в търговете за поръчки и чрез намаляване на корупцията”.

Подобни разговори Комисията вече води с Румъния, добави тя.

“ЕС няма черен списък на страни, които прилагат лошо обществените поръчки”, каза Хюз по повод публикации в някои български медии.

П.П.: Дали ще питат как пет министерства, три държавни агенции и самият Министерски съвет са се оказали сред клиентите на “Актив груп”, пиар агенцията на Моника Йосифова, съпруга на Сергей Станишев?

http://www.activegroup.bg/#/bg/clients/non-government/

Тя, между другото, вече има и офис в Брюксел:

http://www.activegroup.bg/#/bg/contacts/

Ето тук:

Аз съм “за” студентите-окупатори. Повечето ми приятели са против.

Казват, че окупаторите били малцинство. Че лозунгите им били смешни, а исканията – недомислени.

Да викаш днес “Долу БКП!” наистина не говори за здрав разум. Да искаш “оставка” на цели партии не говори за политическа култура.
За мене обаче тези очевидни слабости на протеста не стигат, за да го отпиша.

Кой реши, че ако си малцинство, не си прав? Мислех, че отдавна сме се разделили с това разбиране. Ако не умееш да формулираш искания, това лишава ли те от правото да искаш? На кого не му е ясно това: 1. Оставка на правителството; 2. Предсрочни избори? Как по-“екзактно” да го кажат?

Днес в мрежата прочетох следното: “Мисля, че ако това се обучава в СУ, университетът трябва да бъде закрит, там да се направи мол, а парите за построяването му да се върнат на наследниците на братя Евлоги и Христо Георгиеви.”

Написала го е една от любимите ми авторки. Предполагам, че е имала основания. Питам се обаче, кое е по-лошо – “това”, дето се обучава, или онова, което ни управлява? С какъв критерий съдим толкова строго студентите? Ами ако го приложим към политиците? Тогава и парламента трябва да обърнем на мол.

Да, вероятно окупаторите не винаги успяват да се изразят добре. Да, те сигурно не знаят какво да правят после. А сигурни ли сте, че тези дето са в политиката и във властта, знаят? Аз вече не съм. Особено след гласуването за земята и обяснението му с “всеобщата лудост”.

Бог да пази страната, дето ще чака студенти да ѝ напишат решение за криза като днешната. Не бива нито да ги надценяваме, нито да ги подценяваме. Те в момента са нещо като бели кръвни телца – вдигат ни температурата, не за да ни излекуват, а за да сигнализират, че сме болни. Причиняват ни жизненоважно неудобство.

Един от преподавателите им обобщи най-точно и кратко тяхното послание: “Повече не може така”. Не е нужно да можеш да “караш” държавата, за да забележиш, че този, който я кара, не се справя. Какво следва за страна под наблюдение за корупция и организирана престъпност, ако вземе да нарушава и договора си с ЕС?

Ето, затова окупаторите викат, че повече така не може. Трябва да ги чуем.

Живея на 2 000 километра от България и съдя за окупацията само по телевизиите и по Интернет. Допускам да я виждам изкривено. Но от Брюксел, където съм, кристално ясно се вижда друго – че страната не просто върви,  а тича в обратната на вярната посока. И ако не спре и не се обърне, ще платят скъпо всички българи, включително тези, които днес са против окупаторите.

Не става дума само за прословутия Пеевски. Нито само за кадрите на ДС. Нито само за популисткия флирт с пушачите. Нито само за непипнатите монополи.

Последните седмици показаха, че в България отсъства елементарното основополагащо съгласие за принципи и ценности, които никъде в Европа не подлежат на ревизия, независимо дали си ляв, десен или центрист.

В гласуването за земята на 22 октомври парламентът с впечатляващо мнозинство зачеркна конституцията. Това ли ни е европейското върховенство на закона? Мечтаната голяма коалиция се състоя спонтанно, но се оказа против Европа.

В страните от ЕС и в неговия парламент проевропейските партии (леви, десни, либерални) са единни срещу аналозите на “Атака”. У нас е точно обратното – те всички си партнират с нея срещу своите опоненти. Това отблъсква партньорите ни в ЕС, подрива доверието в България. И затова бият тревога студентите.

Да, техният протест е политически. А какъв да е? Каквито основанията, такъв и протестът. Те искат европейска, а не евразийска България. Смущаващото е, че обществото подминава същината на протеста и спори ожесточено за заобикалящите я детайли.

В реакцията си на студентите България не изглежда като членка на ЕС, а като кандидатка за него. Това е впечатлението и от съдържанието на дебата, и от формата му.

Най-тъжното е, че са разединени и преподавателите – интелектуалния елит, които може да води. Ако бях олигарх, щях да съм доволен от това.

Не вярвам правителството да се притесни, че някой не учи. Но съм сигурен, че ще внимава примерът му да не зарази тези, които работят. Да не излезе блокадата по улиците и магистралите.

Тук е и единственият ми скептицизъм за акцията – дали университетът е най-чувствителната точка за натиск в съвременна България? Според мене властта другаде ще я боли повече. Но това е свързано с подкрепата, която окупаторите могат да получат от обществото.

Могат ли днес студентските протести това, което са правили преди? Не само в България.

Европа още преживява най-голямата си икономическа и социална криза от Втората световна война насам. Безработните са 26 милиона. В Испания и Гърция младежката безработица минава 50 на сто. Всички говорят за “изгубено поколение”.

Защо 1968-а на студентските вълнения, които преобразиха Франция и Европа, не се повтаря? Има протести на “възмутените”, има аналози на “окупирай”, но те остават далече от оригинала.

Тази тема отсъства от българския дебат. Все едно, че сме остров. Нашата криза е само наша и друга като нея няма.

Благодаря на читателите. Те непрекъснато ме подсещат за интересни неща.

Ето какво ми написа Мариана Христова за затворения офис на Нова българска медийна група (НБМГ) в Брюксел: “Да, ама отваря lafka тук (в България – б.а.) и убива всичките разпространители на вестници, защото ако не се махнат, спира да им доставя пресата.”

Става дума за веригата от малки магазинчета и будки за цигари, периодичен печат и други дреболии под името Lafka.

Това ще е търговска верига на приватизирания от руската “Внешторгбанк” “Булгартабак холдинг”, които медиите у нас свързват кръга около Корпоративна търговска банка (КТБ) и НБМГ.

Lafka не е нова идея.

Преди повече от година бившият собственик на “Труд” Любомир Павлов искаше да направи същото, т.е. да напълни страната с фирмени павилиони, където да продава неща от първа необходимост като например лекарства без рецепта и естествено – вестници и списания.

През юни 2012 г. той лично ми довери, че е говорил за това с Бойко Борисов, тогава министър-председател и че е получил благословията му по принцип.

Павлов се срещна с него, точно преди да пристигне в Брюксел за прословутото публично изслушване в Европейския парламент за свободата на медиите в България на 6 юни 2012 г.

То, както и оплакването му до Европейската комисия от незаконна държавна помощ за Корпоративна търговска банка и НБМГ доведе до криминалните обвинения срещу него и съдружника му Огнян Донев в България, които останаха недоказани и паднаха с правителството на Борисов.

Според мене главната слабост на Павлов беше, че се опитваше да се бори с нелоялната конкуренция с подобни на нейните методи.

Той не постави въпросите за субсидираните издания на НБМГ и монопола ѝ в разпространението пред Европа, за да се пребори принципно и докрай за правото си. Той се опита да използва “Брюксел” и суеверния български страх от него като средство за натиск и договаряне с властта и прилежащите ѝ бизнеси и медии.

Така само нервира и едните, и другите и изгуби доверие сред публиката. Комисията и евродепутатите, като видяха в какво ги замесват, побързаха да се дистанцират.

И така, лавките днес  ги правят други.

Удивително е как правителствата и протестите се сменят, а бизнесът остава и само минава от ръка в ръка, както минават властта и вестниците.

“Нова българска медийна група холдинг” ЕАД (НБМГ) е закрила тихомълком бюрото си в Брюксел още миналия декември според съобщение в белгийския “Държавен вестник”.

Управителният съвет на дружеството в състав Ирена Ангелова Кръстева (майка на депутата от ДПС Делян Пеевски – б.а.),  Александър Кирилов Георгиев и Дора Христова Спасова се е събрал на 20 декември 2012 г. в София и единодушно е решил да закрие представителството от 31 декември 2012 г., като е натоварил Кръстева да предприеме нужните за това действия.

http://www.ejustice.just.fgov.be/tsv_pdf/2013/06/05/13084432.pdf

Видно от документа, копие от решението е дадено в белгийския “Държавен вестник” на 27 май 2013 г. и е публикувано на 5 юни 2013 г.

Виж №7 тук: http://www.publilogs.be/index.php?nav=home_publicaties&akte=2&title=stopzettingen&datum=2013-06-05

Колко ли пари са похарчени на този адрес за наеми, заплати, режийни без някаква значима продукция и видима възвращаемост? И за какво са били на една частна фирма тези разходи?

НБМГ обяви, че открива кореспондентско бюро в Брюксел в разгара на кризата в края на 2010 г., когато всички медии правеха съкращения.

Тогава стана ясно, че основният ѝ конкурент на българския пазар, немската издателска група ВАЦ, започва да се изтегля от Източна Европа. През декември 2010 г. ВАЦ продаде българските си вестници “Труд”, “24 часа” и “168 часа”, свързаните с тях по-малки издания и сградата на Полиграфическия комбинат.

Две години по-късно групата затвори бюрото си в Брюксел, където от 2007 г. работеха 15 журналисти от немските, източно и централноевропейските ѝ издания. Този екип всеки ден захранваше над 20 вестници и списания в Германия, Австрия, Унгария, Румъния Хърватия, Сърбия, Македония и България. Отделно поддържаше уебсайт на английски език.

Кръстева откри брюкселския си офис с пищен коктейл в една от най-скъпите зали в Брюксел, “Консер Нобел”, на 26 октомври 2010 г.

Според белгийския търговски регистър групата ѝ е регистрирала свое представителство тук почти две години по-рано – на 24 ноември 2008 г. Първоначално то се е намирало на ул. “Бредел”№ 34 – в т.нар. “офис гето” около европейските институции – едно от местата с най-високи наеми. Кликнете върху image на третия ред тук:

http://www.ejustice.just.fgov.be/cgi_tsv/tsv_rech.pl?language=fr&btw=0807950612&liste=Liste

На 1 февруари 2010 г. бюрото на Кръстева се мести на нов адрес –  бул. “Сен Мишел” №15 в квартала Етербеек. Кликнете върху image на втория ред тук:

http://www.ejustice.just.fgov.be/cgi_tsv/tsv_rech.pl?language=fr&btw=0807950612&liste=Liste

При тържественото му откриване беше обявено, че в него ще работят четирима души. Те се помещаваха в луксозна четириетажна сграда с мансарда.  Ето я.

IMG_2059[1]

Районът е скъп. Тук са част от дипломатическите представителства в Брюксел. Отдясно на къщата на НМБГ е посолството на Чили.

Не е ясно, дали са купили сградата или са били под наем и колко им е струвало. За по-малка и по-стара къща в сходен район ВАЦ плащаше наем от 6 500 евро на месец. Разходите за ток, отопление, вода, телефони, охрана са отделно.

Единственият видим продукт на брюкселското бюрото на НБМГ е седмичникът “Euro Post”  http://www.europost.bg/. Неговото печатно издание (24 страници, таблоиден формат, четирицветен печат на луксозна розова хартия тип “Файненшъл таймс”) се разпространява безплатно в европейските институции.

Питам се КОЙ в тази криза е плащал за всичко това?

Върху сградата на бившия офис на НБМГ днес има табела на Съюза за координация на пренос на електричество – асоциация на операторите на преносни мрежи в Европа.

IMG_2256

Снимки: jelev.info

Манго се връща от неделно училище, където са им говорили за гените и околната среда. Обяснява на Айше какво е това.

-Аз черен ли съм?
-Черен си.
-Ти черна ли си?
-Черна съм.
-Циганчетата черни ли са?
-Черни са.
-Това са гените.
-Комшията бял ли е?
-Бял е.
-Жена му бяла ли е?
-Бяла е.
-Иванчо черен ли е?
-Черен е.
-Това е околната среда.

Защо малката Мария от Лариса е голяма новина?

Защото е бяла, руса и със сини очи?

Не. Нямате нужда от Грегор Мендел. Всеки ром може да ви го обясни като Манго на Айшето.

Защото е продадена?

И това не е уникално. Стотици хиляди, ако не и милиони деца по света продължават да са жертви на трафик, сексуални злоупотреби, робство, търговия с органи. Най- честите примери са от Судан, Хаити, Индия, Тайланд.

Новината не е в гена на Мария, нито в съдбата ѝ, а в околната ѝ среда. Тя е Европа. И по-точно държавите-членки България и Гърция.

Вижте първия и засега последен доклад на Евростат за трафика на хора в ЕС, публикуван през април тази година.

http://ec.europa.eu/anti-trafficking/download.action?nodePath=/Publications/Trafficking+in+Human+beings+-+DGHome-Eurostat_EN.pdf&fileName=Trafficking+in+Human+beings+-+DGHome-Eurostat_EN.pdf&fileType=pdf

Ето и резюме на основните данни и изводи за тези, на които не им се чете:

Трафикът на хора в ЕС се увеличава, а наказанията за трафикантите намаляват.

България и Румъния са главните източници на „бели роби“ и „робини“ в Европа и са между държавите, които не са въвели общностното законодателство предвиждащо минимален долен праг на наказанието за търговците на плът.

Общо 23 632 са жертвите на трафик на хора в ЕС от 2008 до 2010 година.

От 6 309 през 2008 г. те са станали 9 528 през 2010 г.

За същия период осъдителните присъди в ЕС за това престъпление са намалели с 13 на сто.

Мнозинството от жертвите са жени (68 на сто) и в 62 на сто от случаите те са проститутки. Децата са 15 на сто от жертвите.

Шейсет е един процента идват от страни в ЕС, като най-много са от България и Румъния – съответно 1 028 и 3 174 за цитирания период.

През него общо разрешителните за престой за жертви на човешки трафик в ЕС са се увеличили на 1 196 от 703.

„Важно е Румъния и България да приемат това сериозно. Повечето от жертвите са от ромските малцинства“, каза при обявяването на доклада Сесилия Малмстрьом, европейски комисар по вътрешните работи.

Само шест от 28 държави-членки са съобщили, че са въвели изцяло европейската директива 36 от 2011 г., която предвижда минималнен праг на наказанията за трафик на хора.

Той е пет години затвор и десет години за квалифицираните състави на пръстъплението.

Съгласието на жервата не оневинява трафиканта според директивата.

Тя предвижда финансови сакнции и заличаване от регистрите на юридически лица (например фирми), които са били замесени в трафик на хора и освобождава от наказателно преследване жертвите за закононарушения, които са извършили принудително като жертви на трафик.

Виж директивата тук:

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2011:101:0001:0011:EN:PDF

В числа

Жертви на трафика в ЕС по години:
2008 – 6 309
2009 – 7 795
2010 – 9 528

Възраст и пол
Жени – 68%
Мъже – 17%
Момичета – 12%
Момчета – 3%

Произход
ЕС – 61%
Африка – 14%
Азия – 6 %
Латинска Америка – 5%

Цел на трафика
Сексуална експлоатация – 62%
Принудителен труд – 25%
Продажба или търговия с органи – 13%