Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив September, 2013

Сега ще кажа нещо много непопулярно: Да живеят българските и румънските роми!

Да живеят, защото предизвикаха рядко събитие – френски социалистически министър да говори като твърдолинеен националист и ксенофоб.

Министърът е на вътрешните работи Манюел Валс, който в телевизионно интервю заяви: “Ние не сме призвани да приемем цялата мизерия на света…Ромите са призвани да се върнат в Румъния, или в България”.

Не особено Wedding Party Dresses елегантен начин да се каже: Циганските махали на Европа са България и Румъния и циганите им да се прибират в тях.

Валс се закани да премахва ромски биваци, защото начинът на живот на обитателите им е “екстремно различен” от френския.

Когато преди три години вътрешният министър на десницата Брис Ортфьо (нещо като френския Цветан Цветанов) се опита да направи същото с тайно окръжно, Валс беше сред най-яростните му критици.

“Все още се страхуваме от циганина, който краде кокошки,” каза тогава социалистът. “Това не бива да се експлоатира”.

Той настояваше, че мерките на Ортфьо, един от най-близките хора на тогавашния президент Никола Саркози, с нищо не допринасят за националната сигурност.

И “Хъфингтън пост” днес не пропусна да напомни на Валс за еволюцията на възгледите му. Лявоцентристкият “Монд” нарече изявлението му “най-грубата му грешка”. Дясната опозиция не изпусна да го подиграе, че е иззел най-популистката ѝ реторика.

Заради злополучното окръжно на Ортфьо тогава Франция си навлече унизителна процедура за нарушение на европейското законодателство от Брюксел.

Днес Европейската комисия ѝ припомни, че пак си проси процедура и че тя сама и доброволно е поела точно толкова задължения да интегрира пребиваващите на територията ѝ европейски роми, колкото и страните на техния произход.

Че ромите са равни с всички останали европейски граждани в правото си на свободно движение и пребиваване в целия ЕС.

И че за приобщаването им бюджетът на ЕС е отделил 50 милиарда евро, които са на разположение на държавите-членки, включително на Франция.

Всички скочиха в защита на европейските права на българските и румънските роми с изключение на техните правителства.

Ни вопъл, ни стон от София. Тя е заета с по-важни неща от своите граждани. През 2010 г. тогавашният министър на вътрешните работи Николай Младенов положи много усилия да оправдае опитите на Франция да депортира свободно движещите се в нея български роми.

Тогава пак ги защити не тяхната родина, а еврокомисарката от Люксембург Вивиан Рединг, навличайки си почти истеричния гняв на Саркози.

Завидна последователност има и във френската, и в българската политика спрямо ромите – тя е все тая, независимо кой е на власт.

Какво всъщност се случва днес?

Французите започват да усещат на свой гръб какво им е на българите около “Столипиново”, “Факултета”, “Комлука”.

Това “риалити” ги кара с ужас да осъзнаят, че от български и румънски, унгарски и словашки ромският въпрос е станал европейски. При това – с тяхното съгласие бившите соц-страни страни да се присъединят към ЕС.

Президентът Франсоа Оланд и правителството му не успяват да извадят страната от кризата на публичните финанси и конкурентоспособността. Популярността на Оланд отбелязва исторически ниски за френското президентство равнища – една четвърт от избирателите го харесват, а три четвърти – не.

В такава обстановка трябват враг и популярна риторика срещу него. И Рединг днес им го каза направо: “Всеки път, когато не ни се говори за важните неща като бюджета и дълговете, някой открива ромите”.

Във Франция живеят между 15 000 и 20 000 от 12-те милиона роми на Европа, според данни цитирани днес в “Монд”. Те са капка в морето в сравнение със 7,2-та милиона имигранти (11,1% от френското население), от които 5,1 милиона (7,8% ) са от страни извън ЕС, основно от Африка по данни на Евростат от 2010 г.

Всеки, който е бил в Париж, знае за арабските и африканските гета, за периодичните бунтове в тях и епичните битки с полицията, за блокадата от съмнителни тъмнокожи амбулантни търговци в подножието на Монамартр, за “крупиетата” на “тука има, тука нема” там, че и по “Шанз Елизе”. Трябва много наглост на този фон да сочиш българските и румънските роми като проблем.

Ако България и Румъния направят на ромите си това, което иска Валс, Франция първа ще заплаче в Съвета на ЕС, че нарушават човешките права и ще поиска санкции срещу двете страни.
Когато обаче тя го прави, очаква другите да си траят. И що се отнася до нашата държава-членка, успява.

„Да споделяш е удоволствие. Данък за милионерите!“

Този лозунг на крайно левите в Германия (Die Linke) висеше навсякъде в Бон, където прекарах неделята на последните немски избори.

В тях нямаше изненади. Ангела Меркел спечели трети мандат като канцлер.

Една от малкото новости поднесоха въпросните леви, сред които са бивши комунистически кадри от ГДР като например Грегор Гизи.

С 8,6% от гласовете те се класираха трети, изпреварвайки зелените и доскорошните коалиционни партньори на Меркел – либералите.

Когато човек се настани в немски хотел, обядва в немски ресторант и пазарува в немски магазин, разбира защо Меркел спечели пак.

И насред най-лошата икономическа криза на Европа от Втората световна война насам в Германия всичко е по-голямо, по-хубаво и по-евтино отколкото в съседните й страни. Място за сравнение с далечния европейски югоизток няма.

Дори в Белгия и Франция нещата са по-малки, по-лоши и по-скъпи, отколкото в Германия.

Немците като практични и честни хора оценяват това. Тяхната икономика и социална система са стабилни. Те изгубиха може би най-малко от завидния си стандарт в сравнение с отстаналите европейци.

И въпреки това гласовете срещу социалното неравенство, които искат данък за най-богатите, са трети на брой.

В съседна Франция президентът-социалист Франсоа Оланд удържа на предизборното си обещание да въведе такъв данък.

По общо признание фискалната полза от него е разочароваща. Той се оказа повече социалистическа жестикулация, отколкото социален лост. Конституционният съвет отхвърли първия му радикален вариант и правителството беше принудено да прокара по-смекчен.

Франция все още не успява да вкара дефицита и дълга си в европейските рамки, а избирателите са масово разочаровани от Оланд, защото той не подобри положението им.

Във Франция и в Белгия (също от водена от премиер-социалист) качеството на живота остава под това в Германия, но е в пъти над това у нас. Средна месечна заплата от над 3 000 евро и минимална около 1 000 евро за Белгия например.

Защо в тези страни, дето не са и сънували бедност като българската, има политици, които настояват за данък върху най-големите богатства, а у нас с трън да завъртиш, не можеш да откриеш такива? Къде са нашите леви?

Най-радикалните призиви от изборите насам бяха да се национализират компании, да се изгонят „колонизаторите“, да се приеме нова конституция, да се намали броят на депутатите и пр. Впечатляваща словенсна канонада се изсипа върху „олигархията“ и върху „задкулисието“.

Никой от политическата класа обаче не се сети да посегне върху парите на имотната класа.

Левите французи и левите германци искат да я обложат, не защото я смятат за криминално забогатяла, а защото намират за несправедливо във времена на лишения едни да имат толокова много, а други – толкова малко.

Нашите леви и дума не отварят за това, макар Европа да им напомня непрекъснато за съмнителната история на пост-комунистическите новобогаташи, за злоупотребите с евросредства, за непрозрачните държавни поръчки, за криминалната икономика.

Според мене е основателен скептицизмът към икономическите основания на данъка върху богатството. И ефектът му във Франция го потвърждава. Но политическите основания за такъв данък у нас са неизмеримо по-сериозни отколкото в богатите европейски страни. Въпреки това тази електорална ниша остава подозрително празна.

А кой да я заеме? Кой да предложи налог „Робин Худ“? ГЕРБ ли ще поиска да скубе Валентин Златев? БСП ли ще се засили да облага Георги Гергов? ДПС ли ще посегне на Делян Пеевски? И всички те заедно ли ще поискат Цветан Василев да сподели богатството си с бедните на връх Бузлуджа? Хайде да не продължавам със списъка.

Моля за извинение господата, които дадох да пример. Не е за мене да съдя, дали богатствата им са незаконни, неморални, или несправедливи.

Исках само да илюстрирам реалността, че на никоя от българските партии и през ум не ѝ минава да натовари бизнеса с повече фискална тежест. Въпреки непримиримите си идейни и политически различия, те всички са много бизнес-ориентирани.

Обясненията са две: Или т.нар. ляво и дясно у нас са смешно политическо театро. Или българинът масово е в мозъка на костите си пазарно ориентиран краен неолиберал, който просто чака историческия шанс да осъществи своята американска мечта и никакви идеи за равенство и преразпределение не го съблазняват.

19.09.2013

За какво ни е училище?
Всичко го пише в “Гугъл”.
Набираш ключовата дума в полето и готово. Даже няма нужда да я набереш правилно.
Ако напишеш “Урешарски”, “Гугъл” те поправя, учтиво: “Може би търсите “Орешарски”?
С “О”, или с “У”, все тая – и снимката е същата, и биографията.
И “О-став-ка!”
Ако напишете “Уставка!”, “Гугъл” ще попита вежливо: “Може би имахте предвид “Оставка!”
За какво ни е правопис? Запетайки? Само пречат.
Да се помилва, не да се обеси, или: Да се помилва не, да се обеси?
Това е отживял въпрос. В Европа вече не бесят. Значи и запетайки не трябват.
Ако все пак някой толкова иска да знае, във “Фейсбук” има едни ръчички. Палец нагоре – да се помилва. Палец надолу – да се обеси.
За какво ни е да четем? Нали можем да гледаме?
Щракаш копчето: И хоп – България без цензура.
И светът ти идва на крака. Кеф ти Обама, кеф ти Барозу, кеф ти Путин.
И Мишо Миков, и Мая Манолова. М.М. & М.М.
И това е сложно. Точките пречат. Буквите са много. И се повтарят. ММ (2) или 2хММ е по-добре. Или направо 4М.
Обаче! Ако не четем, как ще ползваме “Гугъл”? Трябва да го научат до говори.
ММ! (Мамка Му! – б.а.)

Хърватия, за разлика от България и Румъния, влезе в ЕС без механизъм за наблюдение , но е на път да се сдобие с такъв за по-малко от три месеца членство.

Европейската комисия обяви днес, че е задействала т.нар. предпазна клауза в присъединителния договор на Хърватия, защото тя едностранно е ограничила приложението на т.нар. европейската заповед за арест. Тази заповед  задължава държавите-членки да екстрадират своите граждани в други държави от съюза, които ги търсят по криминални обвинения.

Предпазни клаузи, които действат три години, съществуват в договорите на всички новоприети държави и предвиждат санкции в случай, че властите им сериозно се отклоняват от поетите с тях задължения.

Комисията обяви, че днес е започнала десетдневни консултации с държавите-членки, след което може да отнеме или замрази еврофондове за Хърватия и да я постави под  наблюдение за начина, по който прилага законодателството си.

Хърватите, които са католици и пишат на латиница, не искат да ги смятат за балканци. За разлика от сърбите, бошняците и македонците, те се родеят с централна Европа.

Това, което може да им навлече финансовите наказания и унизителната опека от Брюксел обаче е една много балканска в лошия смисъл на думата постъпка – приемане на закон за човек.

Три дни преди страната им да се присъедини къв ЕС, тайно и полека те одобриха акт, с който ограничават действието на европейската заповед за арест до престъпленията извършени след 7 август 2002 г.

В Загреб наричат поправката “закона Перкович”, защото предпазва от екстрадиция 68-годишния Йосип Перкович, за когото Германия е издала европейска заповед за арест през 2005 г. Тя иска да го съди за убийството на хърватски имигрант и дисидент Стиепан Джурекович, през 1983 г. – според немското обвинение по поръчка на тайните служби на бивша Югославия.

Европейската комисия нарече злополучния закон “злоупотреба с доверие”. Хърватският парламент го одобри без консултация с европейските партньори и след като държавите-членки бяха ратифицирали присъединителния договор на страната.

В началото на септември Загреб се опита да спори, че други държави, прилагащи европейската заповед за арест, имали изключения от нея. Брюскел отговори, че те са договорени още при учредяването на тази заповед през 2002 г. с рамково решение на ЕС, а за присъединилите се впоследствие изключения няма.

После хърватските власти обещаха да отменят закона “Перкович”, но при условие, че промяната влезе в сила не по-рано от юли догодина. Отговориха им, че както бързо и тайно са го приели, така бързо и явно могат да го отменят. Те обаче продължиха да се ослушват.

Комисията, освен че е права, получава на тепсия златна възможност да се покаже като непоколебим пазител на европейските принципи и ценности седем месеца преди изборите за Европейски парламент и съставянето на нова Комисия.

Особено добра е тази възможност за заместник-председателката ѝ Вивиан Рединг (Люксембург, Европейска народна партия), която отговаря за правосъдието и която мнозина спрягат като претендентка за поста на председателя Жозе Барозу.

Рискът да нариташ малка и новоприета държава е минимален. Не е като да разяриш френския президент например, в което Рединг също има опит от времето, когато защитаваше гастролиращите български и румънски цигани от мерките на Никола Саркози.

Защо ви занимавам с всичко това? Какво засяга то България?

Засяга ни и още как.

Първо – ясно показва последиците от балканското хитруване в ЕС. Договорите трябва не само да се подписват, но и да се изпълняват.

Второ – демонстрира колко е важно гражданите да държат изкъсо управляващите. За закона “Перкович” в Загреб са отговорни те, но ще плащат всички хървати. Колко и докога – ще преценяват другите – държавите-членки и Комисията.

Трето – и ние си имаме закон “Перкович”. Само че у нас той е закон “Пеевски”. Как ще се отрази на по-нататъшното евронаблюдение над страната ни ще разберем в края на годината, когато Комсията трябва да публикува поредния доклад по него.

“Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу смята, че на Румъния и България трябва да бъде предоставен шанс за присъединяване към Шенгенското пространство. Барозу е на мнение, че двете страни съответстват на всички критерии и заслужават присъединяване към Шенген.”

Съобщението е на агенция “Фокус” от днес и се позовава на румънското издание “Гъндул” (“Мисъл”). През последния уикенд и други Интернет портали у нас и в Румъния цитираха същото изказване на председателя на Комисията.

В информациите липсваше подробността, че то с нищо не увеличава шансовете на България и Румъния да влязат в Шенген – зоната на ЕС за пътуване без паспортен контрол.

За нейното разширяване върховният изпълнителен орган на ЕС и неговият председател нямат думата. Решенията вземат с единодушие вътрешните министри на държавите-членки.

Вече три години те отказват да се вслушат в настояванията на Комисията, че България и Румъния отговарят на критериите за членство в нея.

Барозу казва нещо популярно у нас, което не е ново. Той е добър и щедър, защото това нищо не му струва.

Ако говорим само за нашата страна, има поне три сериозни причини да не бъде допусната. Те пречат и на Румъния, тъй като шенгенските страни не искат да приемат балканските кандидатки една по една.

Сирия. Ако България влезе в Шенген, вратите му се отварят за бежанците от Третия свят у нас. Чии права и жизнен стандарт биха предпочели те, е очевидно. Макар да не ги познавам лично, ми се струва, че биха избрали да живеят при Меркел, Оланд и Камерън, вместо при Орешарски.

Старите членки на ЕС си спомнят как през април 2011 г. Италия издаде разрешителни за временно пребиваване на прииждащите от Тунис бежанци и те се втурнаха съм Франция. Тя пък временно затвори част от границата си с Италия, предизвиквайки семеен скандал в общия ни европейски дом.

България отсега заявява, че не може да храни и подслонява бежанци. Какво ѝ пречи да постъпи като Италия? И какъв друг изход ще има?

Според мене, точно сега между между шенгенските вътрешни министри липсва необходимият брой луди или жертвоготовни за консенсус в зоната да влязат България и Румъния.

Но дори и да се яви такова единодушие, в Шенгенското споразумение вече има клауза , която позволява вътрешните граници да се възстановяват при извънредни обстоятелства за 12 месеца и ако трябва – за още 12. Така че и да ни пуснат, винаги могат пак да ни тръшнат вратата.

Лятото на нашето недоволство. България изпълнява техническите критерии да влезе в Шенген. На книга съществуват само те и формално погледнато и в съответствие с досегашната практика, трябва да ни пуснат.

Това е тезата, с която българските политици облъчват обществото. Само че тя е фалшива. Нищо не задължава шенгенските страни да отворят зоната за нас, ако липсва политическо доверие в българската държава.

Навремето един холандски министър каза, че вярва във вратата, която сме построили на границата, но не вярва на тези, дето държат ключа.

Скандалите с подслушването, костинбродските бюлетини, назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, едва ли могат да бъдат определени като стъпки към укрепване на доверието на шенгенските ни партньори в България.

Ако вие сте германски или френски вътрешен министър, ще отворите ли границата си за страна, чието правителство назначава лице като Пеевски за шеф на държавната сигурност? И твърди, че това е “нестандартен подход” за борба с мафията. Аз не биха я отворил, ако имам чувство за отговорност и ми е мила политическата кариера.

Ще се доверите ли юнашки на национални власти,  срещу които хората протестират, без да спрат, 100 дни, обвинявайки ги, че са свързани с мафията и олигархията?

И най-сетне, ще пуснете ли при себе си държава, която се сърди на посланиците ви,  защото са казали по възможно най-приятелския начин очевидното?

ГЕРБ се опитваше да внуши, че единственото препятствие пред влизането ни в Шенген е Холандия, чието предишно правителство зависеше от една крайно дясна и ксенофобска партия.

Тя вече не е в управляващото мнозинство,  но холандската позиция остава същата и към нея се присъединиха Германия и Финландия, които уж бяха кандисали да влезем.

Европейската комисия. Евентуално решение на Съвета на вътрешните министри за разширяването на Шенген ще зависи от следващия доклад на Европейската комисия за правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния, който е насрочен за края на тази година.

Ако някой очаква той да е положителен, значи е изгубил връзка с действителността.

Предводителят на борбата с организираната престъпност от близкото минало и негови подчинени бяха разследвани за злоупотреба със специални разузнавателни средства. Той е изправен пред съд, защото е забранил подслушване срещу основателно заподозрян.

Прокуратурата шумно започна няколко разследвания преди изборите, но те постепенно затихнаха.

Едва ли назначенията в сферата на сигурността и онова тефтерче с указанията кой да се “удари” и кой да се “оправи” могат да минат за върховенство на закона и убедителни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност.

Струва ми се, че вече, дори Брюксел да иска да напише хубав доклад за България, управляващите са направили това невъзможно. Трябва да сме доволни, ако докладът не е много лош.

Затова ще се наложи да благодарим на Барозу за топлите му думи и да почакаме още за Шенген. По-спешно ни трябват ред други неща, които водят натам.