Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив July, 2013

IMG_2411

Нарекох тази категория “Натюр”. В нея ще намирате най-интересните цитати, които съм събрал от деня. Днес те са на Кристалина Георгиева. Българският еврокомисар разговаря в журналисти в Брюксел.

За това, че е “политически инженер”, “сив кардинал на Бойко Борисов” и че му се молила да я покани за министър-председател:

“Приемам като комплимент, че някои в България ме подозират в политическо инженерство. Значи приемат, че аз съм жената-чудо и имам някакви свръх-способности…От момента, в който встъпих в длъжността си до момента, в който напусна, аз си гледам работата. Всеки, който твърди, че имам някакви други планове и действия, явно преследва някакви свои собствени и скрити интереси. Това категорично не е така… Нито веднъж не съм нарушила принципите и правилата, по които трябва да работи всеки комисар – невмешателство в политическите процеси в страната…Това са партенки, които имат една единствена цел и тя е да кажем: “Всички са маскари”…Моят екип и аз сме на разположение на всеки отговорен човек в България, който търси нашата помощ в рамките на това, което определя мандата на комисаря …С кого се виждам и за какво говоря всеки може да види…Заради нашия престиж тук в Европа не бих тръгнала задкулисно да влияя на когото и да е в България”.

За Плевнелиев:

“Много е важно в България да си пазим институциите…Нека да си спомним, че президентът подкрепи протестите в момент когато беше взето едно много опасно за България кадрово решение”.

За изборите и протестите:

“Хората реагираха на назначаването на Пеевски, но това е само поводът, който отключи протестите. Причините са по-дълбоки – че хората в България загубиха доверие в държавните институции, за това че работят единствено и само за техните интереси… Разочароваха се от политическата класа. Последната предизборна кампания беше особено отвратителна, обидна за народа ни…В България нямаше дебат по приоритетите на страната. Имаше тотално омаскаряване на политическите противници, замеряне с кал, каквото Алеко Константинов е описвал навремето. Имахме избори по байганьовски… …Трябва да се намери път за обединяване на нацията, разединяването на българите изключително много ни вреди…Ние няма как да се отлепим от дъното на Евлропа, ако не успеем да се обединим около няколко ключови приоритета, които могат да преминават от едно правителство в следващото”.

За доверието и Европа:

“Ако няма промяна в политическия живот, ние губим приятели. Не трябва да приемаме, че светът ще спре и ще ни чака да си оправим вътрешните бакии, та да можем да го настигнем. И че нашето европейско семейство ще има търпението да ни чака…Този дефицит на доверие не само го има, но и голяма част от политическата работа върви в посока да го задълбочи, а не да го намали… Това вече хората не го искат – … правителство след правителство в периода на прехода да се използва властта за лични цели или за партийни цели. Това нещо трябва да спре, ако искаме ние да имаме бъдеще в Европа…Приятелите на България искат България да върви напред, а не да затъва в едно блато на политическо безсилие”. (Последното изречение е повод писмото на немския и френския посланик в София – б.р.)

За тихия глас на разума:

“Гласът на разума у нас трябва да се чуе. Разумното говорене не е крещене. То е тихо говорене. Въпросът е как да създадем обществено пространство този тих глас на разума да надмогне крясъците на омразата и на противопоставянето”.

22.07.2013

Политиците са кротнали и издават помирителни звуци.
Волен Сидеров мирува дори.
Партиите са като децата. Утихнат ли, значи правят бели. Никой обаче не ги наглежда.
И те си управляват. Правят нещо на бюджета. Утре ще направят нещо на друг закон. И така полека-лека ще дойдат изборите, които пак да спечелят както си знаят.
Гледам, полемиката за дереджето се пренесе от полето между улицата и правителството в това между интелектуалците. ( И тази дума вече звучи като “катарзис”, но засега не намирам друга).
Тинк танковете са се хванали гуша за гуша с Велислава Дърева. Познавам някои тинк танкове тук. Те според мене не биха се борили с Дърева. По-скоро биха я приели спокойно и биха избягвали да ѝ противоречат. Защото у тях компонентът “тинк” надделява над компонента “танк”.
По-интересно е обаче за какво се карат нашите “мисловни резервоари” с другарката Дърева. Не е за това, което става днес. Нито за онова, което ни чака утре. Те се карат за Левски. (Не за “Левски”). И за това, кой от тях какъв е бил, какво е станал и откъде е вземал пари едно време и сега.
Не знам защо дебатите за Левски завършват с кавга за пари. Ясно е обаче, че причината не е в Апостола.
Кой откъде и колко е вземал, за да налива мислите си резервоар, е интересно. То обаче не ми отговаря откъде Пеевски и неговата мама взеха парите да станат “медийни магнати”. Тинк-танковете и Дърева тук мълчат. Сигурно не са чели тефтерите на Пеевски. И аз не съм ги чел. Но подозирам, че са интересни. От правописна и други гледни точки.
От дебата трепери само въздухът и никой друг. В юлската мараня се носи “тинк-танк, олигархия, тинк-танк, олигархия, тинк-танк”. А олигархията е на море и си пие ледената мастика под чадърчето. Както винаги е правила. И се надява да го прави пак. Looks forward to it, както се казва.

Американски доклад с анализ на фалшивите документи за самоличност на бургаските атентатори говорят за връзката им с “Хизбулла”, каза днес в Брюксел външният министър Кристиан Вигенин.

За същото говорят и доклади, които властите ни са получили последния петък от Канада и Ливан, съобщи той.

Днес България подкрепи консенсусно решение на външните министри на ЕС  той да обяви военното крило на ливанската шиитска групировка за терористична организация.

“Имаме ясна информация, която идва от разследването. Не е работа на политическите лидери да подкрепят това разследване”, каза Вигенин. “Не го правим, за да угодим на някого, а защото смятаме, че извършителите на този акт трябва да бъдат наказани”.

Вигенин нарече данните от американски доклад “впечатляващи”, без да разкрива подробности заради следствената тайна. Той не коментира докладите от Канада и Ливан.

Министърът обаче уточни, че поради сложността си следствието ще продължи още неопределено време и няма изгледи скоро да влезе в съда.

“Хизбулла” официално отрича да е замесена в бургаския атентат, в който загинаха петима израелски туристи и български шофьор на автобус. Правителството на ГЕРБ имаше “основателни предположения”, че тя го е организирала. На 18 юли вътрешният министър Цветлин Йовчев заяви, че властите ни вече са убедени, че нападението е дело на групировката.

Великобритания, която водеше усилията ЕС да стигне до задължителния консенсус да обозначи военното крило на “Хизбулла” като терористи, днес приветства решението, позовавайки се изрично на бургаския атентат.

“Постигайки това споразумение, ЕС изпрати ясно послание, че се изправя единен срещу тероризма”, каза британският външен министър Уилиам Хейг. “То показва, че никоя организация не може да извършва терористични актове като ужасяващото нападение в България преди година, без да се изправи пред последствия”.

Вигенин обясни, че още след встъпването си в длъжност е поискал от държавите, свързани със следствието по атентата да ускорят информацията, която България очакваше от тях. Това е станало през последните седмици.

Европейският съюз обяви днес военното крило на ливанската шиитска групировка “Хизбулла” за терористична организация, съобщи дипломат пожелал анонимност.

Политическото решение взеха външните министри на 28-те държави-членки, на среща в Брюксел.

За да влезе то в сила, страните трябва да приемат регламент, с който да вкарат “Хизбулла” в черния списък на ЕС на терористичните организации. Това се очаква да стане през идните седмици.

То би дало правно основание на Европа да замрази на своя територия парите на поддържаната от Иран групировка.

Министрите приеха специална декларация, че ЕС ще продължи диалога с всички политически партии в Ливан, т.е. включително и с “Хизбулла”, чието политическо крило е част от правителството на тази страна.

Документът трябва да успокои част от държавите, които се опасяваха, че поставянето на “Хизбулла” в черния списък може да дестабилизира Ливан.

В края на миналата седмица неговото правителство призова ЕС да се въздържи от мярката.

Великобритания, подкрепяна от Германия и Холандия, успя за месеци да постигне общо съгласие по трудното решение, променяйки дори въздържаната в началото позиция на Франция.

Главният аргумент на привържениците на санкциите е, че ЕС не бива да създава впечатление, че оставя безнаказан тероризма на негова територия.

В същото време в последните седмици те престанаха да сочат атентата в Бургас като главно основание Европа да накаже “Хизбулла” и започнаха да го интерпретират само като “един от доводите”.

Същата тежест придоби присъдата за подготовка на терористичен акт, която Кипър даде на човек свързан с организацията, както и ролята ѝ на страната на президента Башар Асад в сирийския конфликт.

При тази промяна на говоренето еволюира и позицията на България – “основателните съмнения”, че “Хизбулла” е зад взрива в Сарафово прераснаха в “нямаме никакво съмнение”, че тя го е организирала.

Страната ни се съгласи да подкрепи санкциите, стига ЕС да не я сочи като главна причина за тях.

След политическото решение обаче предстои по-трудното –  приложението му. На практика е трудно да се разграничат политическото от военното крило на “Хизбулла” – мощна организация с функциите на партия, социална и финансова мрежа и добре въоръжена военна групировка с униформени подразделения.

Риска от отмъщение носи не само България. Той съществува и за европейските страни, които имат свои контингенти в мироопазващите сили на ООН в Ливан.

Белгия днес обърна страница в историята си. Кралят Албер II отстъпи трона на първородния си син Филип. На 3 юли 79-годишният Албер излезе по телевизията и каза на народа, че след 20 години на трона е уморен и вече иска да си почива. Насрочи абдикацията си за днес – националния празник.
Тя вече завърши, Филип положи клетва пред парламента, поздрави заедно със съпругата си Матилд и четирите си деца многохилядното множество от балкона на двореца и сега приема традиционния за 21 юли военен парад.
Белгия и България са на 2 000 км една от друга, но имат много повече общи неща от буквата Б. Това е например династията Сакс-Кобург-Гота, към която принадлежат всички седем белгийски монарси от Леополд I до Филип. Това е Търновската конституция, която е преписана от белгийската от 1831 г. Това са лъвът като хералдичен символ, девизът “Съединението прави силата” и биреният рекламен лозунг “Мъжете знаят защо”. Това е хроничното разединение на народа и политиците, в което се корени девизът за съединението. Това е трамвайната мрежа на София, началото на която са сложили белгийци. Това са и белгийските фрегати, с които българският военноморски флот изпълнява международни мисии. Това е бирата “Каменица”, която дълго беше собственост на най-големия в света пивоварен концерн ИнБев – също белгийски. Това е белгийският химически концерн “Солвей” един от най-големите инвеститори в българската приватизация.
Защо при толкова общи неща живеем толкова различно? Оставям на други да посочат главните причини. Умишлено ще пропусна баналното – че Белгия започва да се индустриализира още през 17-ти век, че после е колониална метрополия и водеща индустриална сила в Европа, че има десет Нобелови лауреати, че е сред шестте основателки на днешния Евроепейски съюз и е сред 15-те най-богати държави в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие със средно 400 000 евро лично богатство на глава от близо 11-милионното ѝ население.
Ще се спра само на няколко детайла от днешната церемония:
1. Служба вместо властване. Албер II се оттегли, заявявайки, че възрастта и здравето вече не му позволяват да служи на страната си “така както би желал”. Само през последните шест години той помогна на политиците да разрешат три правителствени кризи, които на моменти заплашваха целостта на федералната държава. “Започвам царуването си с желание да служа на всички белгийци”, каза Филип в първата си кралска реч;
2. Смирение. Албер благодари на управляващите и на опозицията, на свободния печат и на съпругата си Паола за подкрепата, която са му давали през годините. Не поиска от никого да му благодари или да му се извини;
3. Той не поиска, но хората на улицата скандираха: “Мерси Албер!” и “Да живее кралят!” И бяха десетки хиляди, и вееха националния трибагреник, и пееха химна La Brabançonne, в чийто припев се казва ясно какво ги обединява “кралят, законът, свободата”. Иначе белгийците са световно известни с безкрайните си разпри между фламандци и валонци, шест държавни реформи за 40 години и раздробен политически пейзаж. Нашите тройни коалиции бледнеят пред тяхната шесторна.
4. Признание. Изпуснах още един общ елемент на България и Белгия. И белгийците си имат “Атака”. Това е крайнодясната партия “Влаамс беланг” (“Фламандски интерес”), която иска независима фламандска република без черни и чужденци. Нейните депутати не дойдоха за клетвата на Филип в парламента. Но не ходеха и по улиците с палки и пищови на лов за роялисти. Защото “законът и свободата” са не само припев в химна. Има правила, принципи и авторитети, с които всички се съобразяват, дори и да не им харесват. Цивилизованите националисти на Белгия, Новият фламандски алианс (партията с относително най-висок електорален рейтинг) имаха делегация на кралската клетва, макар да са републиканци и сепаратисти. Лидерът им, кметът на Антверпен Барт де Уевер, не присъстваше.