Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив July, 2013

Неотдавна Любослава Русева сравни писмото на немския и френския посланик в София за протестите с предупрежденията за айсберг, които радистът на “Титаник” пренебрегнал.

Изглежда, че това ще се окаже повече сполучлив образ. Авторката може да е права в буквалния смисъл на думите.

Анализ на положението в България, предназначен за най-високо политическо ниво в Германия, за който разказах в един от предишните ми постинги, показва, че страната ни безгрижно се носи към огромен айсберг и посланическото послание е само върхът му.

Да припомня какво написаха Матиас Хьопфнер и Филип Отие:

– според тях у нас има “криза на доверие в начина на управление”;

– “българското общество изисква настойчиво неговият политически, административен, съдебен и икономически елит да изповядва принципите на обществения интерес. Очевидно е, че то се притеснява от проникването на частни интереси в публичната сфера”;

– “Принадлежността към Европейския съюз е цивилизационен избор. Олигархичният модел не е съвместим с него нито в България, нито другаде”;

– “Доброто управление на страната е в интерес на всички българи. Но също така е в интерес и на всички европейци: в качеството им на данъкоплатци (около 40% от отпуснатите на България европейски фондове идват от немските и френските данъкоплатци); защото нашите икономики са взаимно обвързани; и просто защото нашите съдби занапред са свързани”.

Поверителният анализ е далече по-недипломатичен от публичната позиция.  Според него България преживява “опасен опит за връщане назад, който изисква решителна европейска реакция”.

Връщането назад се изразява във “възмутителни назначения, (които) показват ясен курс в полза на про-руски кръгове, свързани със старата Държавна сигурност и техните олигархични мрежи”. Евроатлантическите партньори “не са изчислили съпътстващите щети” от тази кадрова политика на управляващите в София.

Документът препоръчва “от страна на ЕС да се положат усилия да се използват всички възможности за изолиране и дисциплиниране” (на България – б.а.);

Той посочва, че “най-чувствителната” точка за натиск са еврофондовете и препоръчва “една особено педантична и последователна проверка на българските проекти в рамките на оперативните програми и едно целенасочено залавяне от страна на ЕС с проблемите на конкуренцията”. (Тук се съдържа и подтекстова оценка за работата на българската Комисия за защита на конкуренцията).

Предчувствайки патриотичните възклицания, че “ни се бъркат във вътрешните работи”, за “имперското мислене” и за “колонизаторите”, отбелязвам, че върховенството на закона от 1 януари 2007 г. не е вътрешна работа на България, а съюзно задължение според договора на ЕС, под който тя свободно се е подписала. Всеки от партньорите ни е в пълното си право да иска обяснения, да ни прави забележки и да предлага санкции, ако смята, че не спазваме задълженията си.

Произнасяйки от Бузлуджа “работете спокойно, господин Орешарски”, лидерът на европейските социалисти Сергей Станишев звучи съвсем като радиста на “Титаник”.

Да си спомним 2008 г., когато Европа замрази над 500 млн. евро останали за  усвояване от България по предприсъенителните програми заради “държавите в държавата” при т.нар. “тройна коалиция”. Ще се окаже ли, че управлението на БСП и ДПС все води до загуба на еврофондове? Моля, не четете този въпрос като призив ГЕБР да се върне на власт.

Господин Орешарски няма никакви основания за спокойствие. Неговото правителство води България към сблъсък с най-големия “айсберг” в Европа – Германия, който при това се движи в пакет с втория по големина – Франция.

България е особено уязвима от такъв сблъсък не само заради размера на ледените планини срещу нея, а и защото всичките ѝ защити са свалени от т. нар. Механизъм за сътрудничество и проверка, с който ЕС наблюдава нейните правосъдие и вътрешни работи –  точно сферите, където Пеевски и последвалата го плеяда номинации торпилираха и малкото изградено доверие у Брюксел и партньорите от 2007 г. насам.

Правителството може да спори, че мнозинството от българите му вярват и го подкрепят. Да твърди това за Европа обаче е гротескно.

България е в криза на доверието в ЕС и най-спешното, което трябва да направи, са мерките за неговото възстановяване. Финансовата криза ясно показа какви са те. Когато една банка фалира, първо сменят ръководството ѝ. Защото то не е оправдало доверието на вложителите, акционерите и кредиторите.

Българските публични финанси може да са образцови, но българската демокрация е във фактически фалит и негово име е Делян Пеевски.

Гротескно е също при опасността, към която се носим, да се улисваме в спорове кой е десен и кой ляв, дали е дясно или ляво да замерваш с камъни автобус с леви депутати и дали българската полиция бие демократично.

Тази дискусия свидетелства само за загуба на връзка с действителността. Еврофондовете представляват над 60 на сто от инвестициите у нас. Точно правителството, което стиска властта с довода да ги спаси, може зрелищно да ги загуби.

Полезно е да припомним и че няма краен срок за действието на Механизма за сътрудничество и проверка. Той ще съществува, докато държавите-членки решат, че е необходим. В него няма и установен набор от санкции за случаите, когато страната не напредва по показателите и не изпълнява препоръките. Санкциите са оставени изцяло на фантазията на Комисията и 26-те правителства в ЕС без българското и румънското. Нищо не ограничава ЕС да спира еврофинансиране за двете си балкански членки. Следващият редовен доклад по механизма е насрочен за края на тази година.

Заслужава си да се отбележат още три детайла.

Първият е, че управляваната от социалисти Франция не прояви никаква солидарност със Станишев, а зае единна позиция с водената от християндемократи Германия.

Вторият е, че председателят на Европейския парламент, немският социалист Мартин Шулц, който ще се състезава за председател на Европейската комисия сред евроизборите догодина, най-вероятно ще трябва да бъде номиниран за поста от десния канцлер Ангела Меркел. Сондажите я сочат като най-вероятен победител в германските избори на 22 септември т.г. В този контекст българският лидер на европейските социалисти Станишев става тежест за Шулц. Не само лява Франция, но и лява Германия няма  да иска да се снима със Сергей.  

Третият е, че германци са водели и продължават да водят екипа в Генералния секретариат на Комисията, който пише докладите по механизма. Преди това беше Флорика Финкхойер, а сега – бившият ѝ заместник Норберт Загщетер.

Те, разбира се, като служители на Комисията са длъжни (и съм убеден, че се стараят) да бъдат независими от националната си принадлежност и максимално обективни.

Това обаче не изключва чисто житейската дилема: германци, но независими – независими, но германци. Оставям я на тинк-танковете да я разнищят.

В едно отношение България вече е безспорно европейска страна – лятната ваканция е свещена.

Каквото ще да става, управляващите отиват на море и оставят малка група дежурни по държава. Трябва да признаем и на правителството, и на опозицията, и на протестиращите, че и това лято не направиха непростимото в Европейския съюз – да развалят лятната ваканция на Комисията и на нейните служби.

Тя навреме заяви, че протестите и спуканите глави у нас са вътрешни работи, които Европа “наблюдава с безпокойство”. Това наблюдение обаче може да се води и от Лазурния бряг, и от Канарските острови.

Европейската сюжетна линия на българския въпрос се отлага до есента. Когато у нас узреят и натежат гроздовете на гнева. Когато комисари и европейски депутати се върнат загорели и напращели от нови идеи. Не за България, а за тяхната кампания за европейските избори догодина, която вече започна. И в която проблемните страни, между които нашата успя да се нареди, ще са issue, т.е. точка на сблъсък, предмет на дебат.

България, Унгария, Румъния и вероятно Словакия ще  са в рубриката les enfants terribles (ужасните деца) на Европа. Те ще са примери за т.нар. “Копенхагенски парадокс”. Той се изразява в това че ЕС строго наблюдава дали кандидатките за членство отговарят на политическите критерии (т.нар. “копенхагенски критерии”), но присъединят ли се веднъж, наблюдението върху тях отпада или отслабва до такава степен, че те се връщат към стари навици – корупция, злоупотреба с власт, незачитане на върховенството на закона.

Получава се нещо подобно заобикалянето на “маастрихтските критерии” (таваните на бюджетния дефицит и на публичния дълг), които доведоха до дълговата криза в еврозоната.

Тя роди серия законодателни решения на европейско ниво, които санкционират безотговорното финансово поведение. Държавите вече взаимно наблюдават бюджетите и икономическите си програми и тези от тях, които се отклоняват от общоприетите фискални параметри и допускат макроикономически неравновесия трябва да плащат глоби или да губят европейско финансиране.

Четири държави – Германия, Дания, Холандия и Финландия искат ЕС да въведе подобен механизъм, с който да наблюдава дали всичките му членки се придържат към основните принципи и ценности на европейската демокрация прогласени в член 2 от Лисабонския договор и да наказва отклоненията от тях.

Европейската комисия ще предложи такъв механизъм, съобщи председателят ѝ Жозе Барозу на 2 юли т.г., докато Европейският парламент обсъждаше в пленарно заседание положението в Унгария и България. На следващия ден депутатите подкрепиха намеренията му в резолюцията си за Унгария.

Страната ни се очертава да бъде сред група държави, които за Европа в политическо отношение са това, което Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър бяха във финансово – фалит.

Сигнали за това са изявленията на Комисията и на Барозу за номинацията на Пеевски , писмото на френския и немския посланик в София, интервютата на колегите им от Белгия и Холандия, въпросът до Европейската комисия на немската евродепутатка Моника Холмайер. В края на годината предстоят доклади на Комисията за правосъдието и вътрешните работи в България и Румъния.

Интересно е, че никой  в у нас не разваля с лятната си ваканция с тези неща. Радваме се на едно суверенно лято. Съвсем по европейски. Така започнаха нещата и с Гърция преди пет години. Всички видяхме обаче докъде стигнаха.

“Преживяваме опасен опит за връщане назад, който изисква решителна европейска реакция”. Това твърди поверителен анализ на положението в България предназначен за немското канцлерство, който носи дата четири дни пред съвместното изявление посланиците на Германия и Франция у нас от 8 юли.

Немски дипломат потвърди автентичността на документа, с копие от който този блог разполага. По думите на източника изводите и препоръките в текста вещаят сериозни проблеми за България в отношенията с европейските ѝ партньори.

Текстът изрично препоръчва мерки за “изолиране и дисциплиниране” на страната.

Анализът характеризира действията на новата власт като roll-back – термин означаващ силово връщане на развитията към предишно статукво.

Според него у нас то е в интерес на Русия и във вреда на евро-атлантическата общност и доверието в нея. Тя “не е изчислила съпътстващите вреди” от промените в България, особено персоналните, сочи анализът.

Според него от подкрепата на европейските партньори се нуждае президентът Росен Плевнелиев, който изразява интересите на гражданското общество срещу олигархията.

Документът припомня, че най-чувствителната точка за натиск върху българското правителство са еврофондовете. Той препоръчва по-взискателна и подробна оценка на българските проекти в рамките на европейските оперативни програми както и задълбочен преглед на защитата на конуренцията в България.

Според анализа кабинетът на Пламен Орешарски е дирижиран от бивши структури на Държавна сигурност и се крепи на кворума осигуряван от “ултранационалистическата и расистка партия “Атака”.

“Обезпокояващи са множество назначения в полза на антиевропейски и антиевроатлантически сили на ключови позиции не само във външното министерство, но също и в Министерския съвет”, пише в анализа.

Той определя като “тревожно поведение на отказ” на правителството, което позволява олигархичните кръгове да си направят “държава в държавата” в разрез с основните европейски принципи и ценности.

“Това особено важи за областите на правосъдието и вътрешните работи и за борбата с корупцията и организираната престъпност”, пише в документа. Според него тази политика образува “опасна смес” с “целенасочените провокации” на лидера на “Атака” Волен Сидеров.

Като конкретни причини за тревога анализът изброява “опасният потенциал за ескалация” на напрежението, който съдържа поведението на Сидеров – обидите му към демонстрантите, влизането в парламента с пистолет и палка.

“Възмутителни назначения показват ясен курс в полза на проруски кръгове, свързани със старата Държавна сигурност и техните олигархични мрежи”, пише в доклада.

Като примери се изброяват номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, назначаването на дипломата с ДС досие Георги Димитров за постоянен секретар във външно министерство, бившият кадър на СИК Иван Иванов, който беше за няколко часа зам. министър на вътрешните работи.

Специално внимание е отделено на монопола на Нова българска медийна група (НБМГ) на Делян Пеевски и Ирена Кръстева и връзката му с Корпоративна търговска банка на Цветав Василев.

“България е в дълбока криза на държавата”, се казва в анализа. Той се позовава на липсата на какъвто и да е диалог между ГЕРБ и управляващите.

Надеждите за подмладяване и реформа на БСП са излъгани и са се потвърждава преобладаващото влияние на олигархичните кръгове в социалистическата партия, се посочва в текста.

Той определя усилията за реформи в правосъдието и вътрешните работи като “трън в очите” на новата власт и констатира, че промените се извършват “нагло”, за да покажат, че Европа е безсилна да се намеси.

HohlmeierWQ_MH_Bulgaria

Немската евродепутатка Моника Холмайер пита Европейската комисия (ЕК) какво е направила по опита на българското правителство да назначи Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).

“Поиска ли EК информация по този въпрос от българските власти? Ако не, защо?” четем в писмения въпрос на Холмайер, която представлява баварския Християн-социален съюз (ХСС) и членува в групата на Европейската народна партия (ЕНП).

Въпросът ѝ е с дата 18 юли 2013 г. Вижте оригиналния документ на линка до снимката.

“Какви конкретни стъпки ще предприеме още ЕК, за да избегне по-нататъшни опасности за сигурността на ЕС и неговите граждани от назначаване на неквалифицирани и осъждани лица на ключови позиции?”, пита още депутатката, която членува в парламентарните комисии по бюджети и по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари.

“Как ЕК ще гарантира почтеността в системата за сигурност на ЕС и взаимното доверие и взаимодействието между националните и европейските агенции за сигурност?”, пита също тя.

Холмайер припомня бизнеса на Пеевски, миналото му на уволнен заместник-министър в кабинета на тройната коалиция, както и криминалните обвинения срещу него.

Във връзка с това тя пита: “Как ЕК възнамерява да възстанови върховенството на закона и и основни права като медийния плурализъм в България?”

Eвропейската комисия смята сблъсъците в София за вътрешен проблем на България, каза днес говорителят ѝ Оливие Байи.

Той призова за сдържаност и отрече комисията в лицето на заместник-председателя си Вивиан Рединг да е подкрепяла протестите, както съобщиха някои медии.

Комисията не предвижда извънреден доклад за България по механизма за сътрудничество и проверка, с който тя следи правосъдието и вътрешните работи у нас и в Румъния. Редовният е насрочен за края на тази година.

“Проследихме със загриженост събитията в София миналата нощ. Това е вътрешен въпрос на обществен ред и на правото да се демонстрира в България”, каза Байи. “Комисията призовава всички страни да покажат нужната въздържаност”.

“Прочетох коментарите на заместник-председателя Рединг тази сутрин и те бяха от общ характер, подкрепящи правото да се демонстрира и показващи съчувствие за протестиращите, както всеки гражданин, защото те имат правото да демонстрират свободно в демокрациите на ЕС”, добави Байи. “Така че не мисля, че трябва да поставяме коментарите на заместник-председателя Рединг на едната или другата страна на тази политическа ситуация в България”.