Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Архив June, 2013

Едно от първите неща, които човек учи в професионалната журналистика, е да пише в действителен вместо в страдателен залог. “Хасан изяде баницата” вместо “баницата беше изядена от Хасан”.
Първото изречение казва с три думи, това, което второто казва с пет. Първото по-бързо се чете и възприема. Ако пишете така, читателят по-лесно ще ви разбира. И с действителен залог в ръка ще сразите конкуренцията, която използва страдателен. Дори да я разпространява Делян Пеевски.
Действителният залог върши и други чудеса. Той посочва точно кой, какво и на кого прави. Страдетелният разменя ролите. При него обектът на действие (прякото допълнение) става извършител на действието (подлог). Баницата, която бива изядена, излиза на преден план, а Хасан, който я яде, отива на заден. Той дори може да се скрие и от изречението да остане само: “Баницата беше изядена”.
Това е безразлично за чистата граматика. В политическа новина обаче е важно кое е подлог и кое – допълнение. Кой е главният герой и кой – неговият обект.
Живеем във видеоепоха. Образите изместват идеите. Важно е какво се запечатва в (под)съзнанието на публиката – Хасан, който яде, или баницата, която изчезва.
Знанието (натрупано и чрез образите) създава убеждения, а те са мотив за действие. Излишно е да обяснявам, колко са важни местата на Хасан и на баницата в едно просто новинарско изречение в актуалната политическа обстановка у нас.
Например: “Пеевски беше предложен за шеф на ДАНС”. Още не сме чули или прочели това изречение в действителен залог. Хасан го няма. Цялото внимание е върху Делян.
Николай Хайтов нарече езика “вълшебното огледало”. Днес то отразява страдателността на българската политика и журналистика. Те само повтарят на хората очевидното – че им ядат баницата. Отказват обаче да съобщят кой я яде.
Във вторник еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан поиска българският министър на транспорта Данаил Папазов да му се извини. Вестници и телевизии цитираха Папазов да казва, че лично Хан му е препоръчал да назначи своя заместник Петър Киров. На комисарите е забранено да се месят във вътрешните работи на държави-членки, камо ли в правителствените им назначения. Видеозапис от изявлението на Папазов, който Нова телевизия излъчи, свидетелства какво казва министърът за Киров: “препоръчан от комисаря Хан лично”.
“Комисарят Хан беше доста изненадан, да не кажа раздразнен”, каза говорителката му Ширин Уилър. Тя добави, че Хан очаква обяснение, или извинение. Той заяви, че никога не се е бъркал в политически назначения в държава от ЕС.
В съобщение за печата, с което отговори пресцентърът на министерството на транспорта, нямаше извинение. Имаше опит за обяснение, който ще цитирам изцяло, защото е шедьовър на страдателния залог. За да ви е по-весело, докато го четете, направете му синтактичен анализ, т.е. търсете подлога.

“Във връзка с появилите се твърдения в публичното пространство, заявяваме че не е била декларирана подкрепа или обсъждана кандидатурата с европейските ни партньори на конкретни имена за заместник-министри в МТИТС и подобно мнение не е изразявано от ръководството на министерството.
По време на срещата между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов и европейския комисар по регионална политика Йоханес Хаан, след церемонията по откриване на моста „Нова Европа“ на 14 юни, е било изразено мнение, че трябва да бъдат запазени експертите, отговарящи за Оперативна програма „Транспорт“ и други европейски проекти, за да има приемственост и за да не се забавя работата по проектите.
Заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Петър Киров, който ще отговаря за изпълнението на ОП „Транспорт“, е експерт, който има дългогодишен опит в работата и управлението на европейски проекти. С неговото назначение са изпълнени основните цели за експертното начало в работата с европейските проекти и това мнение е било изразено от министър Данаил Папазов по време на посещението му в гр. Бургас.”

Разбрахте ли точно кой какво и на кого е казал? Аз не разбрах. Това съобщение ми напомня за един от принципите на заловения в изневяра съпруг от мачовския фолклор: И на калъп да те хванат, отричай.
Камерата е заловила министъра “на калъп”. На справедливия въпрос какво прави, той мъжествено отговаря: Ами, тази тук е такована…” Подлогът подло се крие. Ето как коварният страдателен залог може да ни постави в положението на измамен (а) съпруг (а).
Затова, братя и сестри, когато четете, слушате, гледате и избирате, внимавайте в какъв залог ви говорят. От това зависи как ще живеете – действително или страдателно.
26/06/13

Барозу посреща Орешарски в Брюксел на 21 юни 2013 г.

Барозу посреща Орешарски в Брюксел на 21 юни 2013 г.

Благодарение на събитията у нас председателят на Европейската комисия Жозе Барозу става интересен за четене и за родната публика.
Познавам изявленията на Барозу за България. Познавам и човека, който му ги пише. Днес те извадиха нов вариант на едно послание отпреди пет години – българските политически партии, запазвайки различията си, да се обединят около това, което гражданите искат от тях.
През юли 2008 г. Барозу призова за това, след като Комисията замрази предприсъединителните фондове за България заради разследванията за корупция и измама. Сега – заради гнева на улицата отприщен от назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Тогава Европейската комисия и гражданите искаха държавата ни “да прочисти системата” от корупция. Днес те искат тя да гарантира, че ще се спазват основните принципи на европейската демокрация, особено – върховенството на закона. И в двата случая противопоставянето е на комисията и българския народ срещу неговите управляващи. Те се смениха но противопоставянето остана.
“Важно е, че докато партиите се борят за власт, да има минимум от национално съгласие за общите проблеми на държавата”,каза днес Барозу след срещата си с министър-председателя Пламен Орешарски. “Най-важните институции, най-важните принципи не бива да се поставят под въпрос нито от едната, нито от другата страна на политическия спектър”.
Независимо дали сте леви или десни, трябва да се разберете какво никой никога не може да прави в една европейска демокрация, им каза с това Барозу.
А щом им го казва, значи за шест и кусур години еврочленство то не е направено. Влезли сме в клуба, а неговите правила не са влезли у нас.
“Затова аз искам още веднъж, както съм правил в предишни ситуации, да отправя призив към всички политически сили, които са демократични политически сили и към обществото в България, че независимо от естествените различия, политически, идеологически и други, да има ангажимент на доброто на страната и да се появи някакво съгласие, защото мисля, че е в интерес на България и разбира се на Европейския съюз да има стабилност и благоденствие. И това е моят призив към всички политически сили, които ги е грижа за бъдещето на страната”.
Ако се опитаме да преведем това благо послание, ще открием строго предупреждение.
“Искам още веднъж, както съм правил в предишни ситуации…” – не ви е за пръв път, не вземате от дума.
“Да отправя призив към всички политически сили, които са демократични политически сили…” – у вас има и недемократични политически сили, но аз не си говоря с тях.
“Да има ангажимент на доброто на страната…” – не виждам в поведението ви такъв, вие а не Брюксел трябва да се грижите за доброто на България.
“И да се появи някакво съгласие, защото мисля, че е в интерес на България…” – оправете се сами, за да не ви оправим ние.
“Да има стабилност и благоденствие…” – ето, това е под въпрос у вас и да знаете, че без еврофондовете няма да имате нито едното, нито другото.
“И това е моят призив към всички политически сили, които ги е грижа за бъдещето на страната” – не всички у вас са национално отговорни и това застрашава бъдещето ви.
Имаше и по-пряка реч, която не се нуждае от много тълкуване: “Някои от последните развития в България не бяха добри и предизвикаха загриженост не само в българското общество, но и между европейските партньори на България, особено спорът за назначаването на шеф на Държавната агенция за национална сигурност. Той илюстрира нуждата от реформа в страната и демонстрациите в България показаха дълбочината на тревогата в българското общество за върховенството на закона”.
Съкратено и на всекидневен език това означава: Другите държави не ви вярват и не само Пеевски е проблемът, той е една неговите прояви.
Преди малко отворих на 3 стр. броя на “Труд” от четвъртък, 24 юли 2008 г. – ден след като Комисията замрази еврофондовете. Тогавашният български еврокомисар Меглена Кунева предаде на журналистите посланието на Брюксел така: “Слушайте хората…Комисията иска да се води диалог с обществото”.
Още не са я чули.
21/06/13

Преди една година Съюзът на издателите в България подаде жалба в Европейската комисия за незаконна държавна помощ, предоставена на Корпоративна търговска банка (КТБ) и на свързаната с нея Нова българска медийна група (НБМГ) чрез депозитите на държавни дружества в банката.
Под жалбата се подписа тогавашният председател на съюза и съиздател на вестниците “Труд” и “24 часа” Любомир Павлов. Той не се възползва от правната възможност да запази анонимност и по-късно скъпо плати за това.
Според жалбата държавните пари в частната КТБ, която финансира изданията на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, им дават необосновано конкурентно предимство, изкривяват пазара и са в нарушение на европейското законодателство за защита на конкуренцията.
Адвокатите на Павлов работеха и по други жалби до Комисията, до които в крайна сметка не се стигна. Едната беше за незаконно субсидираните според тях цени на изданията на НБМГ; друга – за преобладаващия контрол на Пеевски върху разпространението на печатни издания у нас, и трета – за ограниченията върху достъпа на гражданите до информация заради този контрол. По данни, с които тогава разполагаше жалбоподателят, собствениците на НБМГ, държаха 80 на сто от разпространението.
Два дни преди жалбата, на 6 юни 2012 г. монополът на групата Пеевски-Кръстева стана основна тема на публично изслушване за свободата и плурализма на медиите в България, организирано от групата на либералите в Европейския парламент. Издателят на “Труд” и “24 часа” имаше неблагоразумието да участва в него, та дори да се изкаже.
С връщането си в София, Павлов и съдружникът му Огнян Донев получиха обвинения за документна измама и пране на пари. Собствеността им в изданията беше запорирана.
Обвинението беше гарнирано с изтекъл в медиите компромат – запис на частен телефонен разговор, в който се твърдеше, че се чува гласът на Павлов. Тогава, може би за първи път, на сравнително ниско ниво наблюдавахме как действа моделът криминално обвинение плюс теч на запис от подслушване.
Павлов беше принуден да продаде вестниците, да подаде оставка от Съюза на издателите и изобщо да напусне този бизнес. Обвиненията срещу него и Донев паднаха, едва когато падна правителството на ГЕРБ. Толкова за независимостта на съдебната система у нас, или поне на някои нейни представители.
Пеевски-Кръстева победиха. Междувременно руски фирми, свързани с КТБ купиха “Булгартабак” и това, което някога беше БТК.
Служители в Генерална дирекция “Конкуренция” на Европейската комисия напразно чакаха от Павлов отговор на технически въпроси свързани с жалбата му за незаконна държавна помощ. На него вече и през ум не му минаваше да отговаря. И не след дълго жалбата бе оставена без последствия и приложена към дело.
Не упреквам Любо. Той беше в лапите челични на “реформиращата се” и “независима” съдебна система, която, както знаем, Комисията наблюдава отблизо и всяка година пише доклади какво е видяла.
Не видя обаче как Пеевски използва връзките си в следствието и собствеността си в медиите. Ако попитате Комисията защо, нейните говорители ще ви отговорят, че наблюдението “не се занимава с индивидуални случаи”, а откроява явленията и тенденциите.
И като си говорим за тях, бих откроил поне две тенденции в тази област у нас.
Първата е, че компанията Цветан Василев (президент на КТБ)-Пеевски- Кръстева е зинала да погълне колкото може, ако може всичко, в сектора на медиите и комуникациите. Да тури ръка, така да се каже, на нервната система на обществото.
Втората е, че контрола си върху тази система, тя е готова да търгува срещу покровителство от всяка власт. Помним как първо бяха против Борисов, после – за него, после – пак против. Става дума за безсрамен, безпринципен и безцеремонен олигархичен интерес, курбан на който става цяла професия и съсловие – журналистиката, а с нея – и обществото, на което е призвана да служи.
Обществото се усети как го изнасилват, едва когато Пеевски посегна и към държавната сигурност. И дори срещна политическа воля да я получи. Добре, че нямаме ядрено куфарче, иначе можеше и него да поиска.
Гражданите (и селяните) нямаха нищо против субсидираните му таблоиди да душат като плевели свободния и сравнително качествен печат. Нямаха нищо против да ги обливат лъжите и манипулациите им. Възроптаха, едва когато “медийният магнат” посегна да ги хване за гушата чрез най-дългоръката репресивна служба в страната. Дано сега им просветне, че който не цени свободата на медиите, рискува да изгуби свободата си изобщо.
Но българските граждани (и селяни) не бива да се потискат. Европейската комисия реагира на Пеевски също като тях. Тя все се опитваше да заобиколи или да замете под килима това масивно явление и започна сдържано да му реагира, едва когато вече нямаше как.
Имам списък от служители, експерти, членове на политически кабинети, евродепутати, лидери на политически групи и дори комисари, които много добре, в детайли дори, знаят за какво става дума. Но не си мръднаха пръста. За тях Павлов и Пеевски бяха два корпоративни интереса, между които беше по-благоразумно да не вземат страна.
За това европейските институции наистина имат железен аргумент – Пеевски и пеевщината са неща, с които България трябва да се справи сама. Така наречените копенхагенски критерии, т.е. политически критерии за членство в ЕС, означават, че присъединилата се държава трябва да може сама да гарантира върховенството на закона, свободата, човешките права. Пеевски свидетелства в каква степен България (не) може да прави това. И тук Комисията, като пазител на договорите, има и повод, и дълг да се намеси.
Ако компетентните български власти не искат да видят нарушенията на монополното законодателство и пазарните принципи в медийния сектор, тя може да им ги покаже. Ако българските институции и политици не искат прозрачност кой как получава длъжности и власт, кой какво и как е напазарувал от вестниците, радиостанциите, Интернет сайтовете и телевизиите, Европа може да ги принуди да поискат. Впрочем, заместник-председателят на Комисията Нели Крус, която вече година проявява интерес по българския въпрос, получи миналия септември в София от Бойко Борисов обещание за такава прозрачност. Той обаче падна от власт преди да го изпълни. Наред са Орешарски и Плевнелиев.
А вие, драги български граждани (и селяни), не чакайте баба Европа да ви освободи. Тя не е дядо Иван и е заета с по-големи неща. Делото по вашето спасяване е ваше дело. Вземете го в ръце. Инак ще се удавите.