Особености на българския национален дебат

Първо празнуваме Освобождението. После се отдаваме на спомени за робството. Не даваме на никого да ни го отнеме и да го преименува. То e нашето робство. Турското робство. Нашето алиби. Нашето обвинение. Дали не трябва да пишем и него с главна буква като Освобождението. Май все  пак ще е по-добре да остане с малка, защото ще почнат спорове кое точно да е с главна – “турско” или “робство”. И те ще прокарат нови разделителни линии между нас. Eдни ще са главно т, други – за главно р, трети – за главни т и р, четвърти – за малки т и р. Та след като потънем в спомените за робството, се изпокарваме кой е по-голям роб. Общо взето всеки се обявява за свободен, но нещастен, защото е заобиколен от роби. И така, докато пак дойде време да празнуваме Освобождението. Дебатът за “робството” не стихва. Дебат за свободата няма. Всички гледат в миналото. Толкова различни неща са писани за него. Никой не гледа в бъдещето. То е ясно – каквото ни е писано.

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *