Брюксел иска да забрани ловните калашници

Българските ловци, които използват полуавтоматични оръжия подобни на бойните, например ловен вариант на автомата “Калашников”, трябва да се подготвят психически да се разделят с тях.

 

Вицепремиерката Румяна Бъчварова разговаря с комисаря по вътрешните работи Димитрис Аврамопулос в Министерския съвет по време на посещението му в България на 11 февруари 2016 г. Сника Европейска комисия
Вицепремиерката Румяна Бъчварова разговаря с комисаря по вътрешните работи Димитрис Аврамопулос в Министерския съвет по време на посещението му в България на 11 февруари 2016 г. Сника Европейска комисия

Забрана те да бъдат притежавани от физически лица е в утрешния дневен ред на министрите на вътрешните работи на ЕС, в който ще участва и вицепремиерката Румяна Бъчварова. По темата е предвиден само дебат, не се очакват решения.

България е против тази забрана, научи този блог от дипломатически източник. Правителството я смята за непропорционална на риска.

Мярката е част от проект за изменение на директива за режима на огнестрелните оръжия в ЕС (виж точка 13 на 18 страница). Европейската комисия го предложи на 18 ноември м.г. заради атентатите в Париж от 13 ноември, в които терористи убиха 130 души и раниха над 350.

Повечето от жертвите бяха разстреляни с незаконно закупени автомати “Калашников”.

Българската позиция е, че забраната на полуавтоматични ловни оръжия конструирани на базата на бойни не може да се обоснове само с външната прилика между двете.

Ако ЕС все пак я въведе, тя ще задължи държавата за своя сметка да изкупи този тип оръжия от притежателите им и да ги извади от пазара.

За да стане това, трябват одобрение с квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите и съгласието на Европейския парламент.

В момента у нас не е известна оценка на въздействието на такава мярка, т.е. колко би струвала тя на бюджета и какви биха били загубите на производителите, търговците и собствениците на този вид ловни и спортни оръжия.

Те са от категория Б-7 в европейска директива 477 от 1991 година, а именно “полуавтоматични огнестрелни оръжия за цивилна употреба, които приличат на оръжия с автоматичен механизъм”.

Мотивът на вносителя е, че този вид оръжия биха могли да бъдат преработени, така че да станат като бойните.

“Членовете на ловно-рибарския съюз в България са около 120-140 хиляди. Всеки трети има нарезно оръжие. АК-47 в ловния му вариант, на полуавтоматична стрелба, струва между 350-400 лв. Отделно над 200 хил. имат и късо нарезно оръжие”, каза пред този блог Любомир Кольовски, дългогодишен ловец и член на съюза от 1989 година.

Любомир Кольовски, ветеран на журналистиката и лова в България.
Любомир Кольовски, ветеран на журналистиката и лова в България.

Ако това е вярно, значи в частни ръце у нас са поне 40 000 ловни нарезни оръжия, които струват минимум 14 милиона лева. Не е ясно колко има в складовете на предприятията и на търговците на оръжие.

Обикновените ловни пушки са гладкоцевни. Разработените на базата на бойни образци имат резба в цевта, която увеличава далекобойността и точността им.

Забраната за частно притежание на оръжия от категория Б-7 е един от пет спорни въпроса в предложената ревизия на директивата.

По други от тях България има положително становище. Така например страната ни е за това навсякъде в ЕС да се въведе минимална възраст от 18 години за притежаване на оръжие. Сега държавите-членки имат различни режими в това отношение.

Българското правителство подкрепя и евентуална забрана на продажбата на оръжие в интернет и задължителни психотестове при издаването на разрешително за притежание на оръжие.

 

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *