Белгийци бесят премиера си. Символично

Белгия, този умален модел на толерантна и хуманна Европа, днес защити и другата си репутация – на родина на сюрреализма.

Стачници обесиха на централния площад в Монс чучело на министър-председателя Шарл Мишел. Така те изразиха отношението си към икономиите, които правителството му се опитва да прави. Дългът на страната е равен на 106 на сто от брутния й вътрешен продукт.

Лидерът на социалистическата опозиция, Елио ди Рупо, предшественик на Мишел и бивш кмет на Монс остро осъди “екзекуцията”, която напомни за мрачните средновековни нрави по тези земи.

Белгия, която е по-социална, отколкото вече може да си позволи, е във фаза на отричане. Много от гражданите й са скандализирани, че не могат да  продължават да си живяте с щедрите социални придобивки, на които Мишел посяга.  Протестите са почти всекидневни и масови.

Те не искат например пенсионната възраст да се качи до 67 години, а работната седмица да се удължи от 38 на 45 часа.

На 24 май към 40 000 души манифестираха против правителството в Брюксел. Вчера – някъде към 7 500 души пак излязоха на манифестация, а държавните служители стачкуваха.

Влаковете в половината от страната не вървят от миналата сряда заради стачка на част от железничарските синдикати. Вчера те обявиха, че поне до петък няма да работят. Задръстванията по магистралите са всекидневие, защото влакът  при нормални условия е главното транпортно средство.

Във втори месец навлезе стачката на тъмничарите в затворите, които искат по-добри условия на работа. Точно след атентатите през март правителството се видя принудено да пуска затворници в домашен отпуск, защото в пренаселените затвори няма кой да ги пази.

Протестното движение изглежда политическо. То е главно в южната френскоезична част на страната, където е електоралната крепост на социалистите, и в столицата Брюксел, където 80 на сто от населението са франкофони. Северната част, Фландрия, продължава да работи.

Мишел, който е либерал франкофон, оглаява коалиционен кабинет с още три фламандски дясноцентристки партии. Той е в изолация във френскоезичния политически спектър.

Вчера той отхвърли в интервю теза на водещия, че Белгия е “на две скорости” – една, която работи и една, която стачкува. Премиерът дипломатично заяви, че съгражданите му просто се изразяват по два различни начина. Но не даде признаци, че е готов да се огъне пред протестите.

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *