Ако аз пишех енциклопедията: Путин – президент от епохата на Меси

Не знам защо, но скритите милиони на Меси не ме възмущават за разлика от тези на Путин. Сигурно защото са заработени, а не крадени. Просто най-талантливият в момента футболист на планетата е отказал да сподели плодовете на таланта си с милионите, които го нямат, нито работят колкото него. Отакзал им е солидарност, което се оказва закононарушение. Всъщност, свободно ли е общество, което те задължава със закон да бъдеш солидарен? Между фискалните системи има разлики. Едно е да плащаш данъци, защото си заинтересован. Друго е – защото си принуден. Едно е да издържаш нужна и ефективна държава. Друго – население, което смята, че има пожизнено право на част от твоите пари, защото неговите не му стигат. Случва се, както виждаме от разкрията на Консорциума, данъците на хора като Меси да отиват в бюджетите на крадливи политически режими. С тези пари те си купуват на едро избиратели сред телевизионните зрители и футболните запалянковци (което е горе-долу едно е също). Двете множества имат голяма обща част, да го кажа с езика на математиката. Излиза, че Меси, освен да ги радва с играта си, трябва и да ги издържа. За да гласуват те за някого другиго, който не заработва, а краде богатството си – от тях и от Меси. И ако Меси откаже да прави това, е престъпник. Сега Консорциумът, който също наподобява транснационална корпорация, поставя в един кюп Меси и Путин, Алиев, Шариф, Си, Макри и един исландец, на когото никога няма да мога да произнеса името. Струва ми се, че Консорциумът не е прав. Един ден в енциклопедията срещу името на Путин може да пише: „руски президент от епохата на Лионел Меси“. Всъщност щеше да е така, ако аз пишех енциклопедията. Но, не бойте се, няма такава опасност. Седете, гледайте мача, плащайте си данъците и гласувайте. Дано Консорциумът остане доволен. Чета, че за Франсоа Оланд разкритията били добра новина, защото щяла да помогне да се увеличат данъчните приходи. Най-непопулярният в историята френски президент, който логично е социалист, не казва нищо за това защо френският икономически растеж остава анемичен, защо елитът на партията му е на нож срещу пазарните реформи на икономическия министър Еманюел Макрон и защо Франция все не може да излезе от състоянието си на наднормен бюджетен дефицит. Защо богати французи тичат да се заселят в съседна Белгия и там да плащат данъци?  Да ви споделя и малко опит от практиката ми на обикновен журналист. Информация не се взема, а се дава. И когато някой я получи в такава критична маса, първият професионален въпрос е кой и защо му я е дал. Ако нито едно разузнаване по света не е имало хабер за изнесеното от Консорциума, вярно, че светът е опасно място. Ама не ми се вярва да е толкова опасно. По-вероятно ми изглежда да се знаели и да са си траели. Докато в един момент им е писнало. От какво? Това е друтият важен въпрос. Засягат ли изобличенията сериозно един важен западен лидер? Не забелязах някого извън Дейвид Камерън. Но не вярвам той да бъде обвинен заради съмнения падащи върху покойния му баща. Ерго, нито един западен лидер не крие доходи и няма офшорни сметки, драги тв зрители. Сега, като се уталожи прахът, ще има втори епизод, в който ще стане ясно, че офшорните зони, фирмите в тях и адвокатските къщи, които ги регистрират са нещо съвсем законно, създадено и поддържано десетилетия от тези държави, чиито лидери не фигурират в разкритията. Тогава изводът ще бъде редактиран, че, да, това е било законно, но не е морално и не може повече така. Тогава ще настъпи третият епизод, в който ще имаме кампания за прозрачност. Като тази на Европейската комисия след „Люкслийкс“ – държавите-членки ще разменят информация за данъчни облекчения, които дават на международните корпорации, но само помежду си. Тази информация остава скрита за Европейската комисия и за широката европейска общественост и обменът и ще става в засекретена и осигурена директория. Т.е. , за да я видим, ще трябват Сноудън или Асанж. Струва ми се утопично да вярваме, че няма да има места за криене на пари, ако продължава да има пари за криене и мотив те да се крият – бил той мотивът на Меси, или мотивът на Путин. Особено, ако тези, които имат какво да крият, контролират различни места по света.