Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Brexit: Като гледам университетското мислене, се ужасявам от уличното

Това е публикувано в сайта на списанието, за което работя (Клуб Z), защото в него са добре дошли различните мнения. Не мога обаче да скрия изненадата си от пошлата пропаганда и пълното неуважение към фактите с подписа на преподавател в Софийския университет. Вижте този абзац:

“Гигантска европейска бюрокрация, донорстване на страни в Източна Европа като част от кохезионната политика (както се изрази премиерът Борисов), централна банка, предизвикваща дългови кризи, демократично- неизбрани лидери с огромна власт, константни декрети от Брюксел за това колко и какво да пушиш, ядеш, пиеш, колко мощна да ти е пералнята и др.”.

Тук всичко открай докрай е лъжа. Хайде да сравним “гигантската европейска бюрокрация” с тази на големите държави-членки. Няма да е в тяхна полза. Така например британските държавни служители (Civil Service) през 2015 година са били близо 440 000, т.е. над десет пъти повече от европейските. Европейската бюрокация (малко под 33 000 души) е по-малка и от българската (130 000), дори от тази на най-голямото българско министерство – МВР (над 50 000).

Eвроскептичната интернет платформа Open Europe не се доверява на числата, съобщавани от Комисията. Според Open Europe европейската бюрокрация е почти двойно по-голяма (54 000), като се включат в нея служителите в Европейския парламент, в Европейската служба за външно действие, различните европейски агенции и наетите с външни договори (contract agents). Но дори да не е два а три пъти по-голяма, тази администрация по брой пак остава по-малка от британската и малко по-голяма от българската. Населението на UK e 63 милиона , на България – 7,2 милиона, на ЕС – 505 милиона.

Справедливо някои поставят въпроса за заплащането на европейските чиновници. То настина е високо обаче едва ли достига стандарта на италианския мениджър в публичния сектор, който по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) получава 650 000 щатски долара годишно (данни от 2013 г.), т.е. почти три пъти средното за колегата му в клуба на 34-те най-развити свободни икономики.

Точно държавите-членки на ЕС, чиито правителства, медии и политици често се изкушават да сочат с пръст “тунеядците от Брюксел”, са одобрили т.нар. регламенти за персонала (staff regulations), които определят колко е той, на какви степени се дели, колко получава служителят във всяка от тях. Тези държави с единодушие приемат и бюджета на ЕС, който представлява 1 на сто от БВП на ЕС и едва 6 на сто от този бюджет се харчи за бюрокрацията.

“Донорстване” не е точна дума, защото и нетните получателки от бюджета на ЕС, сред които е България, внасят пари в него. Нетните донорки в европейския бюджет са заинтересовани тези страни постепенно да се доближат социалноикономически до по-напредналите, защото големите различия са в основата на миналите конфликти на континента. По-богатите страни са заинтересовани да имат и платежоспособен пазар.

Не си спомням Европейската централна банка да е предизвиквала дългови кризи. Точно обратното, едно изявление на нейния председател в средата на 2012 година беше повратна точка за решаване на тези кризи в някои страни на Еврозоната.

Европейската бюрокрация и нейният т.нар. “демократичен дефицит” не са се създали сами. Те са дело на държавите-членки, включително на Великобритания. Точно Великобритания беше против успешния опит през 2014 година изборът на председател на Комисията да стане по-демократичен, т.е. той да бъде кандидатът на тази европейска партия, която има най-много гласове в изборите за Европейски парламент. Камерън и Виктор Орбан бяха единствените, които настояваха по старому 28-те национални лидери да назначат председател, за който се договорят на тъмно и независимо от волята на европейските избиратели.

За какви “константни декрети” ни говори уважаемият “експерт”? ЕС няма такива актове. Той има първично право – договорите и вторично – регламенти, директиви, решения. Нито една директива или регламент не могат да минат без съгласието на държавите-членки, представени в Съвета, където Великобритания е една от страните с най-голямо относително тегло на гласовете. По ключови въпроси като външна политика, отбрана, ситурност, бюджет, разширяване тя има право на вето.

Държавите заедно с Европейския парламент са законодателите на ЕС. Те приемат законодателстовото му. Комисията не пише декрети. Тя само предлага законопроекти (много често по искане на държавите), после държавите и парламентът ги променят, както им харесва и когато ги приемат, Комисията следи за изпълнението им. Накратко, те са работодателите на Комисията. Тя не е нито тиранин, нито “златолюспест гигант” със седалище в мрачния Брюксел.

“Какво да ядеш, пушиш и пиеш” – тук експертът е слязъл съвсем на таблоидно ниво. Чувал ли е за принципа на субсидиарност, т.е. че ЕС се занимава само с това, което неговите членки му възложат? А за принципа на пропорционалност? Че ЕС се меси само в степента, която неговите членки намерят за необходима. Чувал ли е, че в сравнение с предишната Комисия сегашната съкрати законодателните си инициативи над пет пъти?

Всичко това са базисни факти, които всеки европейски репортер без претенция за експертност знае на сън да го бутнат. Ако това е нивото на “експертното”, университетско мислене в България, изпитвам ужас от популярното, дето пълни урните. Слава Богу, има и образци на добро познаване на ЕС.

2 Responses to “Brexit: Като гледам университетското мислене, се ужасявам от уличното”
  1. herrskjortor Says:

    Very nice article, just what I was looking for.Hello, I read your blog on a regular basis.
    Your humoristic style is awesome, keep doing what you’re doing!

  2. berita Says:

    Nice post. I was checking continuously this blog and I am impressed!
    Extremely helpful information particularly the ultimate phase :) I deal with such
    information much. I was looking for this particular information for a long time.
    Thank you and good luck.

Leave a Reply