Вот. Тук рядко обръщам внимание на вътрешни новини. Поради честа липса на такива. Но днес има една. Тя е, че докато Народното събрание обсъжда вот на недоверие срещу правителството, министър-председателят се среща с феновете на футболен клуб. Едва ли може да се намери по-ярък пример за градацията на приоритетите. И за това от кого зависи властта. Хазартът, от който се финансира въпросният клуб, е по-важен за правителството от града без вода. От това, че на 30 км от София имаме проблем характерен за Африка. След 13 години в ЕС. Много казва пренебрежението към парламента от премиер, който, строго погледнато, не може да бъде сигурен в мнозинството си. Борис Джонсън се опита да разпусне парламента, където нямаше мнозинство. Бойко Борисов просто не му обръще внимание. Нещата явно се решават другаде.
Импийчмънт. Процесът в Сената няма да събори Тръмп, но може да му навреди преди изборите и още да поляризира Америка. Защитата на президента не отрича фактите. Старае се да докаже, че те не са съставомерни. Т.е., че президентът не е извършил престъпление, упражнявайки натиск върху Украйна в свой личен и против националния интерес и отказвайки да съдейства на Конгреса да разследва този случай. Ако по този начин защитата на Тръмп успее да елиминира правната страна на въпроса, остава само моралната. Тя има потенциал и да мобилизира, и да разделя. Какви ще бъдат последствията, ще видим на президентските избори през ноември. Можем да очакваме процесът в Сената да циментира твърдия електорат на републиканците и за Тръмп това да бъде ОК. Как обаче проточилият се процес би се отразил на колебаещите се гласове и на т.нар. swing states? Възможно е те да бъдат решаващи. Отрицателният репутационен ефект е неизбежен и очевидно това е причината на демократите да се заемат с импийчмънта, макар да нямат в Сената мнозинството, което да го доведе до успешен край.