Генералният директор на националното радио сваля от ефир водеща журналистка, признавайки, че го е направи под телефонен натиск. Когато скандалът се разразства, безпрецедентно спира излъчването за пет часа. Всичко живо в държавата иска оставката му, дори Съветът за електронни медии я иска, но той отказва да я даде. Отказва и да каже кой го е натискал по телефона. В държавни медии се уволнява и отстранява по списък. В някои от частните – като в държавните. На прицел са известните имена, които публиката познава и които все още питат от нейно име.
Вицепремиерът и министър на отбраната заплашва да напусне правителството, т.е. да го събори, ако България подкрепи начало на преговори за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз. За което българското правителство досега полага големи усилия. Поне на думи.
По-рано партията, на която лидер е министърът, иска главният прокурор да забрани Българския хелзинкси комитет, защото комитетът изпълнява предназначението, за което е създаден – да пази правата на индивида от държавата.
А още по-рано иска пак от главния прокурор да атакува решение Софийския апелативен съд, с което партията не е съгласна. Неин евродепутат иска уволнение на съдията взел решението. В политическото пространство се оформя спонтанна голяма коалиция против Софийския апелативен съд, неговия председател и двама негови колеги. Провеждат се улични протести. Засегнат от акт на тримата съдии ги нарича в ефир “мръсни души”, “лош материал”, в зле завоалирана заплаха твърди, че би било трудно за споменатия съдия да мине пешком по централни софийски улици. Накратко, вместо върховенство на закона, настъпва върховенство на улицата, част от магистратурата взема нейната страна. Същото прави почти цялата политическа класа – сезонът е предизборен.
Пак вицепремиерът и министър на отбраната, говори за възстановяване на смъртното наказание. Знаел, че ако членуваш в ЕС, това е невъзможно, но все пак му се искало.
Не остана много, което Виктор Орбан и Ярослав Качински да са направили в Унгария и в Полша и ние да не сме го направили в България.
За да ги догоним изцяло остават няколко точки:
-властта да забрани някой университет заради непатриотичната му роля. Например Американския университет в Благоевград;
– парламентът да приеме закон, който направо да забранява или да налага на практика забраняващи условия на финансирани от чужбина неправителствени организации (без “Русофили”), защото Русия не е чужбина;
– да дадем най-сетне на “Росатом” да построи този АЕЦ-Белене, пък сетне ще видим;
-ако някой от руските потоци също стигне до нас (откъдето и да е) още по-добре;
-да приемем закон, с който изпълнителната власт да одобрява съдийските назначения и да пенсионира тези магистрати които: (а) не слушат и/или (б) са завършили истински университет (като Софийския например);
-да забраним абортите, като само за ромките те станат задължителни.
П.П.: Орбан се различава от нас по това, че Унгария настоява за бърз процес на разширяване на ЕС и иска държавите от Западните Балкани да се присъединят колкото може по-бързо към него. Защо точно – не знам. Предполагам, че вижда в техните политически елити свои бъдещи съмишленици. Може би българският вицепремиер и министър на отбраната играе ролята на “лошо ченге” спрямо Скопие, с която ръководителят на българското правителство не иска сам да се нагърбва, но винаги може да използва, за да убеди съседите , че е трябва да бъдат по гъвкави.
[…] От коментар на Веселин Желев в неговия блог […]