Два дни след атентатите в Брюксел, сърцето на Европа, нейните вътрешни министри се събраха, за да им отговорят с обща декларация.
Нейната чернова е паметник на бюрократизма и безсилието. В дух “дайте да дадем” министрите сами се призовават да приемат законодателен пакет за борба с тероризма, с който сами се туткат вече пет месеца.
В интерес на истината, трябва да кажем, че по сновните му компоненти министрите вече се споразумяха. Те са европейски регистър на резервациите в полети, който е ключов инструмент за проследяване на движението на терористите и систематичен контрол и на европейските граждани по външните граници на съюза.
Те обаче са заседнали в Европейския парламент, където левицата и либералите отказват да ги подкрепят от загриженост за правата на европейците.
В същото време лидерът на Партията на европейските социалисти Сергий Станишев разпространява такива декларации: „Европа трябва да каже „НЕ“ на страха и да покаже решимост”.
Само че левицата решително спъва предложението за регистъра, което Европейската комисия направи под натиска на социалистическото правителство на Франция след атентатите в Париж на 13 ноември 2015 година.
Извън парламента министрите на вътрешните работи на ЕС са затънали в спорове по другите две предложения от законодателния пакет – за европейска гранична служба и за режима на огнестрелните оръжия.
Спорът е как първата би се отразила на националните суверенитети и свързаните с тях чувства на избирателите, а вторият – на правата на ловците и бизнеса на оръжейната индустрия и търговия.
Когато министрите разрешат тези въпроси, досиетата ще се прехвърлят в Европейския парламент, където 751 евродепутати ще започнат същите спорове по тях отначало и ще правят поправки, за да влязат имената им в новините. Срещу заплати от по 7 000 евро на месец и три пъти по толкова за наемане на помощници и съветници пак на месец.
В днешната чернова има “елемент на спешност” – някъде между испанското “маняна” и турското “яваш, яваш”.
Той се съдържа в пожелание регистърът да бъде окончателно приет през април, а Комисията още другата седмица да публикува “съобщение” за “умни граници” (smart borders) на ЕС, каквото и да значи това.
Докато Ислямска държава произвежда атентати, ЕС произвежда в отговор хартия със “съобщения”.
Колко бомби трябва да гръмнат и колко европейци да загинат, за да проумеят в Брюксел, че ум трябва не по границите на Европа, а в главите на лидерите й, които още не стоплят как трябва да се управляват тези граници.
Ако някой освен терористите в тези кървави дни се радва, това е крайната десница. Тя вижда как за пореден път mainstream политиците й поднасят на тепсия доверието на електората.