Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Там, където нещата губят достойните си имена

Откакто обявих, че ще гласувам за Цецка Цачева в неделя, получавам поучаващи реплики от хора, които ще пуснат същата бюлетина. Те се разграничават от мене с това, че с тази, същата бюлетина, щели всъщност да гласуват “против” Румен Радев.

Това ми напомни няколко епизода от миналото.

Първият е от войната в Босна през 90-те години на миналия век. Понесе се слух, че командирът на босненските сърби, ген. Ратко Младич е ранен. Къде е ранен? Оказа се, че в задника. Представете си обаче заглавие “Генерал Младич улучен в г…а”. Пресаташето дало такъв цитат на медиите в онези времена сигурно не му мърдаше разстрел. Спомням си формулировката, с която сърбите бяха уточнили пред АП мястото на попадението: “там, където гърбът губи достойното си име”. Герой може да е ранен, където и да е, но не и в задника.

Вторият епизод е от студентските ми години, когато за дипломната си работа трябваше да прочета за теорията на когнитивния дисонанс на Леон Фестинджър (1956). Според нея, когато идващата отвън информация разстройва вътрешния мир на човека, той е склонен да я изкриви, за да запази душевния си покой и да избегне психическия дискомфорт. Поставено в днешния изборен контекст, това означава да преименуваме неприятния избор, пред който сме изправени, за да запазим самоуважението си.

Третият фрагмент е от учебника на преподавателя ми по история на западноевропейската и американската журналистика в Софийския университет покойния професор Дафин Тодоров. Той дава примери за начините, по които нацистката пропаганда е преименувала действителността по време на Втората световна война. За отстъпление например е било съобщавано така: “войските ни успяха да привлекат противника по-близо до себе си”.

Българският преход може да бъде разказан и като поредица от преименувания на неща, които са си същите както преди. “Георги Димитров” е “Мария Луиза”, “Ленин” е “Цриградско шосе”. БКП е БСП. Българска телевизия е Българска национална телевизия, а Българско радио е Българско национално радио. Какво им е националното на тези всъщност държавни институции, чиито пари дава държавата и чиито шефове назначава държавата? Ако ме питате, там сега е най-голямото треперене, защото те са сред главните инструменти на държавата да именува и преименува нещата.

Не съм сигурен, че у нас е имало наистина вятър на промяната. Но промени на вятъра – дал Господ. И се задават още.

Братя и сестри, това, че ще преименуваме избора, пред който сме изправени, няма да го промени по същество. За да решиш един проблем, първо трябва да се изправиш лице в лице с него и да го наречеш с истинското му име. В случая с балотажа в неделя аз си казвам: поставен съм пред унизителен избор, но сам нося част от отговорността да стигна до него.

Leave a Reply