Протестиращите да не чакат много от Европа. Борисов обаче да я следи внимателно

От многогодишния ми опит в отразяване на антиправителствени протести знам една от дежурните цели на организаторите: Светът да ги види. Особено Европа. Така е и сега.

При протестите срещу Орешарски Европа не направи много. Прогнозата ми е, че така ще бъде и сега. Не защото Европа не знае или нехае. А защото толкова може. Т.е. толкова ѝ позволява договорът на ЕС. Днес “Политико” пише:

“За повече от десетилетие германската канцлерка Ангела Меркел и други дясноцентристки лидеи в ЕС никога не поискаха да надникнат по-дълбоко в това как техният верен Бойко Борисов управлява неговата страна. Те сега ще трябва най-сетне да вдигнат капака над неговото премиерство”.

Това не бива да създава фалшиви надежди сред желаещи да видят това в България. Меркел и другите ѝ колеги край масата на Европейския съвет няма да го направят.

Ето няколко причини:

(а) на ЕС и на неговата Комисия не е позволено да се месят във вътрешнополитически процеси в държавите членки. Затова на всеки от брифингите си Комисията отказва да коментира събитията в България;

(б) Бойко Борисов е един 27-те работодатели на Урсула фон дер Лайен (ФДЛ);

(в) ФДЛ и Меркел имат да постигат много трудно съгласие между държавите членки по следващия многогодишен бюджет на ЕС и по възстановителния план на Европа. Един глас стига той да бъде провален, от което последиците ще бъдат тежки. Последното, което им трябва в момента е да настроят някой от националните лидери против себе си;

(г) търпението на политическото семейство на Борисов, ЕНП, е голямо. За партия, която толкова време е търпяла Берлускони и Орбан (на последния посмя с триста зора само да му замрази членството) Борисов не е никакъв проблем;

(д) ЕС говори гръмко за върховенството на закона, но повечето от това говорене е въздух под налягане. Съюзът няма работещ инструмент срещу нарушения в тази област. За да бъде приложен прословутият член 7 от договора за ограничаване на членски права на държава трябва единодушие, което е непостижимо. Затова процедурата по чл. 7 срещу Полша, която Комисията започна през декември 2017 г. е зациклила в началото си и доникъде няма да стигне. ФДЛ не може без гласа на Полша, а ще ограничава членските ѝ права – как си го представяте? Още в началото на тази процедура, на 11 януари пред чуждестранните журналисти, дошли за началото на българското председателство Борисов ясно каза, че страната ни няма да придвижи процедурата заради разединението, до което това би довело в ЕС. Поляците и унгарците и не само те са му благодарни за тази позиция и той напълно може да разчита на реципрочност;

(е) най-гласовитите защитници на върховенството на закона в ЕС са либералите. И те са особено критични към Борисов. Само че те са политическото семейство на ДПС и не дават косъм да падне от главата нито на Доган, нито на Пеевски. Поне публично. Те са и политическото семейство на Еманюел Макрон, френския президент.

Ако Борисов трябва да се страхува от нещо за европейския си гръб, то не е във видимата институционална Европа. Държавите ѝ членки са я направили далновидно беззъба, за да не може да ги хапе. Затова нямам и прекалени очаквания от бъдещия мониторингов механизъм за върховенството на закона. Ако европейското финансиране бъде обвързано с него, Унгария ще гласува против бюджета и възстановителния план, предупреди миналата седмица Орбан. А за приемането на двете трябва единодушие. И Орбан няма да бъде сам.

Рисковете за Борисов са в невидимата власт в ЕС и това е властта на големите столици – Берлин и Париж. Меркел няма да се кандидатира в изборите догодина. Тя приключва с политическата си кариера. И затова може да бъде щедра, да руши единството на “пестеливата четворка” с призиви за финансова солидарност с Италия, Испания, Франция. Гледам с интерес дали ендшпилът ѝ ще означава и край на някои досегашни политически лоялности. И кой ще бъде приемникът ѝ. Що се отнася до баварските ѝ съюзници, в тяхната партия ХСС Цветан Цветанов е със силни връзки. Ще видим дали това би повлияло на отношенията им с Борисов.

Докато Меркел си отива, а приемникът ѝ идва, естественият неформален лидер на Европа остава Макрон – либерал, пледиращ за силна Европа, особено по отношение на върховенството на закона като условие за еврофинансирането и който ще има силен мотив да демонстрира това преди трудните избори, които го чакат през 2022 г. България много и патетично се борѝ срещу т.нар. пакет “Макрон”. Не е Бог знае какъв проблем на фона на другите в ЕС, но и той си има цена. Още повече, че тази борба постави страната ни в компания, с която Париж не се погажда добре. Благоприятно за Борисов е, че Макрон се опитва да се помири с традиционната френска десница, но няма признаци, че тя се интересува особено от ГЕРБ.

Leave a comment

1 Comment

  1. Тука съм съгласен с г-н Желев. На всички що годе запознати с правомощията на ЕК им е ясно, че тя не пречи на нашия Поцелуйко да си разиграва коня (джипката) както си иска. Виж американците са друго нещо. Те са по опасни за едрите бандити защото преследват съдържанието на чекмеджетата! А “чекмеджетата” са смисълът, веруюто на всяка форма на ГЕРБаджилъка!

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *