Днес Европейската комисия публикува т.нар. таблица с резултати в областта на правосъдието за 28-те държави-членки. Тя разглежда състоянието на правосъдието по граждански, търговски и административни дела страна по страна по три показателя:
- Ефективност на съдебните системи: продължителност на делата, дялове на решените и висящите дела;
- Качество: подготовка на магистратите, наблюдение и оценка на дейността на съдилищата, използване на изследвания на удовлетвореността на гражданите, бюджет и човешки ресурси;
- Независимост: таблицата включва данни на различни изследвания на възприемането на съдебната независимост от гражданите и от бизнеса. Те са осигурени от Комисията за оценка на ефективността на правосъдието на Съвета на Европа.
България е предпоследна по доверие на гражданите й в независимостта на магистратите и на съдилищата. След нашата страна в класацията е само Словакия. В България малко над 20 на сто от гражданите и същият дял от бизнеса декларират, че съдилищата и съдиите са независими. Над 70 на сто и от двете категории твърдят обратното, а под 10 на сто казват, че не знаят.
Три пъти по-високо от българското е доверието в независимостта на съдебната система в Румъния. То надминава 60 на сто, докато недоверието е 20 на сто. (Оставащите до 100 проценти са на отговорили с “не знам”).
В единадесет страни на ЕС по български народът не вярва в независимостта на правосъдието. Това са Словакия, Италия, Хърватия, Словения, Испания, Унгария, Литва, Португалия, Полша, Чехия и Гърция. Само България и Румъния обаче са под специалното наблюдение на Брюксел в областта на правосъдието и вътрешните работи, което включва периодични доклади. Комисията смята, че това не дискриминация.
Българското правосъдие е сред най-ефективните в ЕС в областта на гражданските, търговските и административните дела, ако съдим по статистическите данни за времетраенето и решаемостта им, на които се опира таблицата на Комисията.
Така например България е сред страните, където решаването на тези видове дела на първа инстанция отнема най-малко време в ЕС (под 200 дни). В „страни-рекордьорки“ като Португалия, Кипър и Малта такива дела отнемат между 800 и 1 000 дни. В тези изчисления обаче липсват данни за времето, което отнема в България решаването на граждански и търговски спорове, които са част от всички граждански и търговски дела.
По времето за решаване на административни дела българският съд според Европейската комисия е сред най-ефективните – в една група с шведския (около 100 дни) и по-ефективен от немския и френския, които се нуждаят от три-четири пъти повече време. В Гърция и Малта такива дела отнемат между 1 000 и 1 500 дни, и то след като двете страни са съкратили това време наполовина в сравнение с резултатите си от 2010 година.
Подобно е съотношението на българското правосъдие с останалите в ЕС, що се отнася до висящите граждански, търговски и административни дела. То не се отличава съществено от правосъдията в другите държави на ЕС и по съотношението на новозаведени и решени дела от тези категории.
Ето как еврокомисарката по правосъдието Вера Йоурова обясни разминаването между статистически установената ефективност на българското правосъдие и демоскопски измереното ниско доверие в него. Тя даде да се разбере, че съдебната статистика и нагласите на хората са несравними величини и добави:
„В България все още има някакво ниво на фрустрация, що се отнася до наказателното правосъдие“.
