Полско-унгарското вето и "мозъчната смърт" на Европа

Полско-унгарското вето върху следващия седемгодишен бюджет на ЕС и върху възстановителния му план вещаят задълбочаване на разделенията между 27-те и възпроизвеждане на причините за Брекзит. Франция предлага ЕС да заобиколи ветото чрез т.нар. “засилено сътрудничество”, т.е. с позволено от договора на ЕС междуправителствено споразумение между “желаещите” държави членки. Това не би било прецедент. С такова сътрудничество се изгражда европейската прокуратура. На междуправителствено споразумение почива т.нар. “фискален компакт”. Всяко използване на междуправителствения метод вместо общностния обаче поставя въпроса: За какво ни е този съюз, щом най-важните съгласия помежду си членките му трябва да търсят извън неговата договорна рамка? Лесно е да обвиниш за това “евроскептичните”, “ксенофобски”, “авторитарни” правителства в Будапеща и Варшава. Но това няма да бъде нито справедливо, нито полезно. Опитът финансирането от бюджета и плана да бъде обвързано с върховенството на закона е маневра да бъде заобиколен сегашният европейски договор. Неговият член 7 посочва изрично кога и как ЕС може да накаже своя държава-членка със замразяване на членството ѝ. Изискванено за практически непостижимо между 27 държави единодушие означава, че подписалите договора умишено са ограничил властта на своя съюз и са се погрижили той да не се превръща в трибунал. Въвеждането на тежки санкции извън член 7 означава, че ЕС иска да си присвои още власт, която по договор няма. Затова реакцията на Полша и Унгария е обяснима. Да не говорим, че овластен да се произнася дали правителствата спазват член 2 от договора (основополагащите политически принципи на ЕС) не е нито Съветът, нито Парламентът, нито Комисията, а единствено Съдът на ЕС. Бившият външен министър на Франция Юбер Ведрин беше казал, че натискът за “повече Европа” (каквато е зависимостта на еврофинансирането от правовата държава) води до по-малко, защото поражда съпротива на национално ниво. Не цели ли точно това сегашният френски натиск – по-малка и по-управляема Европа-1 и по-широка, периферна Европа-1А – с по-малко отговорности, права и парѝ?