“И е редно българските граждани да знаят отсега позицията на партиите, които след тези избори ще решават от името на България, дали ще бъдат част от усилията за възстановяване на мира или за удължаване на войната.”
И това каза президентът Румен Радев пред журналисти на 21 март 2023 г.
Вече отбелязахме, че в отсъствие на парламент бившият военен прочете конституцията тъй, както умее, и си присвои правото да формулира външна политика, вместо само да я представлява:
“България не подкрепя и не е част от общата поръчка за доставка на снаряди за Украйна. Това е наше суверенно решение. България ще подкрепи европейски дипломатически усилия за възстановяване на мира. Докато управлява служебното правителство, България няма да предоставя на Украйна своите изтребители, нито зенитно-ракетни комплекси, танкове и бронетранспортьори”.
Освен това Радев отказа да изпълнява ясното решение на предходния парламент България да оказва военна помощ на Украйна, произволно тълкувайки, че става дума за еднократна помощ. А случаят е точно обратният.
Но Радев не спря дотук. Противно на формулираната му в конституцията роля да представлява единството на нацията, той направи поредното си усилие да я разедини, призовавайки партиите да се определят спрямо формулираната (пак в нарушение на конституцията) от него политика. Тоест да кажат на избирателя дали са “добри” миротворки или лоши “войнолюбки”.
Да оставим, че не е работа на президента да взема страни в политическите дебати, че не това се очаква и от служебното правителство, което той назначава.
Не можем да не си спомним, че всяването на раздори не е прецедент, а по-скоро рецидив в поведението на сегашния държавен глава. Той се държи като популист по учебник – политик, който разделя нацията на “добър” народ и “лош” елит и се обявява в защита на” добрия” изстрадал народ. На същия похват дължат властта си лидери като Ердоган, Путин, Тръмп. Радев е тяхно малко балканско подобие. Първата жертва на такива лидери е демокрацията.