Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Мълчат, но и никой не пита

България – във висш и последен стадий на безсмислието

Така може да се разкаже накратко отношението на страната ни към предложението на Европейската комисия визите за турци в ЕС да паднат.

Брюксел предлага 79-те милиона южни съседи на нашата родина да влизат без виза у нас, както и ние да ходим без виза в Цариград, Куш Адасъ и Анталия.

Българинът посреща това с пълно безразличие – ако съдим по говоренето на политици (с минимални изключения) и на медии.

Мълчи и правителството, макар то скоро да трябва да заяви позицията си по законодателното предложение в Брюксел и после да я защитава.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган плаши да пусне пак мигрантите към Европа, ако тя не отмени визите за неговите съграждани. А Европа е, меко казано, резервирана към предложението на Брюксел – и в Европарламента и в ред национални столици.

Ако Анкара изпълни заканата си, сред първите пострадали може да е България. Но тя нехае – на всички нива. Поне това се вижда.

Ако ЕС се поддаде на Ердогановия шантаж, ще зачеркне всичките си принципи и ценности и ще се изложи на опасности, като например влизане на терористи с фалшифицирани турски паспорти.

Разбирам да идеше реч за екзотики като дигиталния дневен ред или единния пазар на капитали, за банковия съюз или за регулациите във финансовия сектор, за нисковъглеродните технологии или за “Хоризонт 2020”,  за бъдещата архитектура на Еврозоната или за демократичната легитимност на нейните институции, за Брексит или за каталонския и шотландския сепаратизъм, за политиката на съседство или за целите на хилядолетието, т.е. за онези европейски неща, които сами затварят телевизора, защото хората не ги разбират.

Но става дума за позната, видима заплаха, която виси над главите ни. Толкова бързо ли забравихме 2012 – 2014 година, когато незаконните влизания у нас скочиха с близо 500 процента? Толкова бързо ли забравихме какво ставаше преди два месеца по т.нар. Балкански маршрут?

И това, оказва се, ни е през оная работа. Излиза, че обществото не се интересува от интереса си. От жизнения си интерес. Какво е това общество? И общество ли е то? И защо се чуди после кой и как го управлявал?

Няма да питам дали правителството има позиция. Защото опитът ме учи, че няма да ми отговори, без да направя скандал. И защото знам, че в коалиционния формат 3 + х, където 3 е недостатъчно, а х е неизвестно, да се формулира позиция е трудно и ако все пак я формулират, тя ще е временна. Т.е. докато я напиша, може да се окаже с изтекъл срок на годност.

Днес в Европейския парламент против визова либераризация за Турция се изказаха депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт и БСП, т.е. – от две управляващи и от една опозиционна партия. Такова ли е положението обаче и в българския парламент? Загадка. Това не е на дневен ред.

Не съм впечатлен как не казват какво мислят. Не съм сигурен дали изобщо мислят за това. Впечатлен съм как никой не ги пита. Дори, ей така, за спорта, да ги провери. Както казва Бойко Борисов, не са им казали да питат.

Страна, в която медиите са се отказали да питат, е във висшия и последен стадий на безсмислието. Това не е страна, която не знае какво да прави, а страна, която не знае какво става.  Това е страна, където, каквото и да направиш, все тая. Това е страна, където няма смисъл да отиваш, а откъдето има смисъл само да се махнеш. Това я пази от бежанците.

Двама от тях – от гръцките острови – пожелали да ги преместят в България и после единият избягал. А сме били готови да приемем 100. Това го разказа самият Бойко Борисов.

 

 

 

Leave a Reply