Европейската комисия обяви днес в Страсбург законодателното предложение за бъдещия Европейски фонд за стратегически инвестиции.
Той ще се ръководи от Управителен съвет, където ще са представени главните му акционери – Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Подборът на проектите ще извършва Инвестиционен комитет от независими екперти.
Европейската комисия ще взема предвид вноските направени от желаещите държави-членки във фонда или в гарантирани от него проекти при оценката на техните публични дефицити и дългове в рамките на Европейския семестър. Това ще позволи по-гъвкаво прилагане на правилата за публичните финанси в Пакта за стабилност и растеж, което да стимулира инвестциите и заетостта.
Фондът трябва да се състои от най-малко 21 милиарда евро, като 16 милиарда от тях трябва да дойдат от европейския бюджет, а 5 милиарда – от ЕИБ.
Тези пари трябва да гарантират 15 пъти повече частни инвестиции или 315 милиарда евро в рискови проекти в транспортната и енергийната инфраструктура, зелената икономика и икономиката на знанието. Основно изискване е те да създават работни места и да имат общоевропейско значение.
Управителният съвет на фонда ще решава общата ориентация, инвестиционните насоки, риковия профил, стратегическите политики и отпускането на средствата, каза заместник-председателята на Комисията Ирки Катайнен на пресконференция в Европейския парламент в Страсбург, където представи предложението с колегите си Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията и Пиер Московиси, комисар по икономическите и паричните въпроси.
Пиер Московиси (вляво) и Валдис Домбровскис.
Броят не местата в Съвета ще бъде разпределен пропорционално на вноските във фонда и решенията в него ще се вземат с общо съгласие. Ако към фонда се присъединят други акционери, те ще получат права за гласуване пропорционални на вноските им и тогава решенията ще се вземат с обикновено мнозинство, като Комисията и ЕИБ ще имат право на вето. Фондът ще е отворен за акционери извън ЕС, например от страните в Персийския залив или Китай.
“Акционерите би трябвало да решат каква представителност да им разрешат”, каза Катайнен.
Инвестиционния комитет ще е подчинен на Управителния съвет. Той ще разглежда отделните проекти и ще решава кои да получат финансиране без географски или секторни квоти. Ще се състои от шестима експерти и управляващ директор. Управителният съвет ще назначава управляващия директор и заместника му (ѝ) по предложение на Комисията и ЕИБ.
“Процесът на подбор няма да бъде политически. Това е много важно от гледна точка на частния сектор”, каза Катайнен.
Ирки Катайнен. Снимки Европейска комисия
Тъй като фондът ще действа в рамките на ЕИБ, всеки подкрепен от него проект ще трябва да бъде одобряван по нейните процедури. Тя ще се отчита всеки шест месеца пред Комисията и всяка година пред Европейския парламент и държавите-членки (Съвета) за дейността на фонда.
Европейският парламент ще има право да изслушва по всяко време управляващия директор на фонда, който ще бъде задължен да отговаря своевременно писмено или устно на въпроси на депутатите или на Комисията.
Фондът ще е отворен за вноски от бюджетите на държавите-членки или от техните насърчителни банки.
Стимул за такива вноски е по-благоприятното третиране от Комисията, което държавите-вносителки могат да получат при ежегодните оценки на техните публични дефицити дългове. Държавите подлежат на финансови санкции, ако превишат праговете от съответно 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) и 60 на сто от БВП за бюджетния дефицит и дълга и ако не спазват препоръчаната от Комисията и Съвета на финансовите министри годишна стъпка за съкращаването им към определена средносрочна цел.
За регистрирането на дефицитите и дълговете е компетентно статистическото бюро на съюза, Евростат. Независимо от неговите данни обаче Комисията ще може да не започва процедура за прекомерен дефицит срещу държавите, които в резултат на вноската си във фонда или в гарантирани от него проекти са надвишили малко и временно бариерата от 3 на сто от БВП. Тези вноски ще се броят като “еднократни мерки” и няма да бъдат вземани под внимание като разход при оценката на публичните финанси.
Домбровскис каза, че на повече гъвкавост ще се радват държави, които не са в процедура за прекомерен дефицит. Условие за използване на клаузата за гъвкавост ще е те да извършват препоръчаните им структурни реформи.
“Няма да позволяваме гъвкавост, ако не се правят структурни реформи”, заяви той, посочвайки, че облекчението може да бъде оттеглено при липсата им.
Самото прилагане на дълбоки структурни реформи с доказан и измерим ефект при предварително представен от съответната държава план ще е също основание Комисията да позволява временни отклонения от средносрочните фискални цели.
Московиси посочи, че комисията ще може да взема под внимание и националното съфинансиране в програми финансирани от структурните фондове на ЕС. Държавите ще могат да ползват тази “инвестиционна клауза са няколко, ако икономическият им растеж е отрицателен, с 1,5 на сто под потенциала, ако съответното съфинансиране не води към прекомерен дефицит и временното отклонение от средносрочните цели да може да бъде компенсирано в рамките на една година.
Срещата на върха на ЕС през декември призова държавите-членки да приемат регламента за създаването на фонда до края на юни, за да започне той работа още през юли тази година. За разлика от него, Комисията може да започне да прилага част от клаузите за гъвкавост веднага, защото те не внасят промени в съществуващото законодателство и то и позволява да прави това.