Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Защо ще гласувам за Цачева

Сам нарушавам правото си на таен вот и заявявам: на 13 ноември ще гласувам за Цецка Цачева.

За тези, които се интересуват, ще се опитам да обясня защо.

Министър-председателят Бойко Борисов потвърди, че ще подаде оставка, ако идната неделя спечели кандидатът на БСП о.з. ген. Румен Радев. Това означава предсрочни избори най-късно идната пролет.

До тях парламентът ще работи, тъй като по конституция в последните три месеца от мандата си президентът Росен Плевнелиев няма право да го разпуска.

Депутатите следователно ще имат време да приемат закони в отговор на волята на над 3 милиона българи, изразена на референдума на 6 ноември.

Гласувалите в него поискаха мажоритарна избирателна система, задължително гласуване и намаляване на държавните субсидии на партиите.

Борисов вече изрази готовност ГЕРБ да подкрепи тези искания. Вероятно е същото да направят и другите големи формации в парламента – не само защото ще искат да се харесат на избирателите, а защото мажоритарното гласуване е в тяхна полза. То ще помете от сцената малките, които “им се пречкат в краката”.

При тези обстоятелства и предвид резултатите от гласуването в първия кръг на президентските избори най-големи шансове да попаднат в следващото Народно събрание имат ГЕРБ, БСП, националистите (ВМРО, НФСБ и “Атака”) и ДПС.

Подкрепилите Трайчо Трайков едва ли биха били заедно на общи избори, като се имат предвид различията между управляващата и опозиционната част от Реформаторския блок. Оттук шансовете им да влязат в парламента са съмнителни. Някои от тях вероятно биха успели, ако ГЕРБ се съгласи на предизборна коалиция с тях. Това досега обаче не се е случвало.

В тази конфигурация следващото правителство трябва пак да е коалиционно. Борисов изключи коалиции с БСП и ДПС. Следователно единствената възможност за ГЕРБ остава коалиция с националистите.

Ако запазят подкрепата си от първия тур на президентските избори, те могат да станат новият важен балансьор в следващия парламент.

Точките им на съвпадение с БСП са повече отколкото са тези с ГЕРБ. Особено що се отнася до теми като миграция, финансова дисциплина и структурни реформи, санкции срещу Русия, европейско наблюдение върху българските правосъдие и вътрешни работи. Червени и националисти са еднакво против всичко това.

Следователно, ако победа на Радев мобилизира червения електорат, мнозинство БСП-националисти в бъдещия парламент не е изключено. То би помогнало на БСП да се отърве най-сетне от неудобния съюз с ДПС, който донесе на партията много пасиви от времето на Станишев досега, а и от по-преди.

Ще промени ли нещо в сравнение със сега евентуална коалиция между ГЕРБ и националистите? Не. Вероятно Борисов ще продължи със сегашния си опортюнизъм, изразяващ се в проевропейски думи в Брюксел и в недотам европейски дела у дома, особено в реформата на правосъдието.

Не стои въпросът какво Борисов наистина иска да направи в тази област. Каквото и да иска, няма да го може в компанията на ВМРО, НФСБ и “Атака”. Защото те настръхват само при думата “Европа”. А съдебната реформа означава точно стандарти от Европа и доверие от Европа.

Ако съдим от досегашната практика обаче, още Борисов на власт, при равни външни условия, ще означава финансова стабилност (прогнозата е за бюджетен дефицит под 1% от БВП през тази и следващите две години), добър за ЕС икономически растеж (2,5-3%), намаляваща безработица – 7,1% догодина и 6,3% през 2018 г. според днешната прогноза на Европейската комисия.

София ще има подкрепа от Брюксел както в лицето на Комисията начело с Жан-Клод Юнкер, така и от най-голямата партия в Европейския парламент – ЕНП. Отделен е въпросът доколко тази подкрепа е принципна. Принципността не е най-типичният белег на европейските партии. Да си спомним как ПЕС бранеше Станишев и АЛДЕ – Пеевски. Такава подкрепа обаче е жизнено важна за малки, бедни и слаби страни като България.

Ще промени ли нещо в сравнение със сега евентуална коалиция между БСП и националистите? Да. И то много – към лошо.

Първо ще кажем довиждане на финансовата дисциплина, както винаги е било по време на леви правителства през последните години. По-високи пенсии, повече социални разходи, каквито обещават леви и “патриоти”, означават повече бюджетен дефицит и дълг. Това не минава без последствия в условията на Пакта за стабилност и растеж в ЕС.

България ще престане да “балансира” по борисовски тромаво между Запада и Русия и да симулира евроатлантизъм. Тя открито ще премине сред руските “троянски коне” в ЕС. Червено-“патриотичната” коалиция ще я вкара в незавидната компания на Орбанова Унгария и на Ципрасова Гърция. Това означава изолация.

Затова пък вратите за руските интереси и за неизбежно прилежащата им корупция, ще се отворят широко отново. Да си спомним само за “Южен поток” и за Белене.

Оттук следват основания за спиране на еврофинансирането, което серийно се случваше на страната ни при такива управления – Станишев, Орешарски. Еврофондовете са основен двигател на инвестициите, заетостта и растежа у нас. За пореден път днес го потвърди цитираната горе прогноза.

Най-сетне, връщане към лошите навици от миналото и смяната на геополитическата ориентация не са най-прекият път към прекратяване на евронаблюдението над страната ни, нито към амбициите й за Шенген и Еврозоната.

Досега не е имало по-лош момент за политически експерименти, които биха изолирали България в ЕС. Серията кризи, “Брекзит”, вълната от популизъм, изборът на Тръмп за президент на САЩ, водят към преформатиране на Европа, към обособяване в нея на по-интегрирано ядро и по-рехава периферия.

Червено-националистическа коалиция праща страната ни в периферията. Това не е в интерес на българите, а само на тяхната олигархия, чиито интереси са в обратната на Европа географска и политическа посока.

Не разглеждам възможността за управляваща коалиция БСП-ДПС, защото тя предполага едновременен провал на ГЕРБ и на националистите на предсрочни парламентарни избори. При резултатите от президентските това изглежда малко вероятно. Но ако се случи, последствията трябва да са ясни от досегашния опит.

При тези възможности е глупаво и безотговорно да се събаря сегашното правителство, колкото и основателни критики да заслужава то.

Разбирам праведното желание на някои “да го накажат”. Само че сигурни ли сте, че ще накажете само него? Сигурни ли сте, че от един ляв и източен завой няма да пострадаме всички?

Интелектуалското гнусене от избора между голямо и малко зло ми се струва лукс, който България днес не може да си позволи. Политиката е изкуство на възможното. Избираш между неща, които имаш, а не между неща, които искаш.

Позоваването на Солженицин да не участваме в злото, срещу което сме безсилни, няма връзка с днешната ситуация. Не можем да не участваме в собствения си живот. Налага се да участваме. Няма кой друг да избере вместо нас.

Опцията “не подкрепям никого” няма да попречи да бъде избран президент и на последствията от това.

Може да имаме алтернативи и на Цачева, и на Радев, те може да са много прави и много симпатични, но са толкова малки, че демоскопите ги наблюдават с микроскоп. Никой по света не се интересува от такива алтернативи.

Тъжната реалност е, че България днес няма какво по-добро да избере от Цачева. Това сме надробили, това ще сърбаме. Защо сме се докарали дотук и какви изводи трябва да си направим, е въпрос за понеделник, 14 ноември.

Leave a Reply