Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
Account Suspended
Account Suspended
This Account has been suspended.
Contact your hosting provider for more information.



Започва подялбата на властта по върховете на ЕС

Държавните и правителствените ръководители на ЕС се събират днес на работна вечеря в Брюксел, за да започнат процеса на номинации за ръководители на следващите Европейски институции. Той ще стане при ново съотношение на силите след изборите за Европейски парламент на 23-26 май т.г.

Търсенето на алтернатива в лидерството на ЕС беше лайтмотивът на тези европейски избори. Едната алтернатива предложи евроскептичната и еврофобската вълна. Тя мобилизира проевропейския лагер, в който искането за промяна се изрази в силните резултати на либерали и зелени и по-слабото представяне на традиционните десница и левица.

Окуражени от успехите си, сега либералите и зелените претендират да бъдат представени в четирите поста на върха на ЕС – председателите на Комисията, на Парламента и на Европейския съвет и върховният представител по външната политика и сигурността.

Тази подялба се усложнява от настояването на политическите семейства при номинациите държавните и правителствените ръководители да избират между техните водещи кандидати и несъгласието на всички държавни и правителствени ръководители да направят това. Ако се опитат да извият ръцете на парламента, рискуват той да не одобри тяхната номинация за шеф на Европейската комисия.

Освен политическия баланс, в разпределението на властта трябва да бъдат взети под внимание и географският (стари и нови членки, източни и западни, големи и малки) и равенството на половете – поне на един от четирите най-висши поста да бъде жена. Председателското място на Комисията досега никога не е заемано от нежния пол.

Най-сетне, Германия и Франция, без чиято обща благословия не може да стане нито една от върховите номинации, имат очевидни различия – нещо, което Европа отдавна не е виждала.

Това не изключва в подялбата да бъде включен и постът на председателя на Европейската централна банка Марио Драги, чийто мандат изтича в края на 2019 година. Ако това стане, то ще бъде дискретно, защото включването му в политическите пазарлъци може да хвърли сянка на съмнение върху независимостта на банката.

ЕНП продължава да бъде най-голямата група в Европейския парламент, но вече няма предишната си сила. Мнозинство е възможно и без нея, макар и анемично.

Социалистите и демократите също са отслабнали в сравнение с преди, но изгледите да формират ляво-либерален алианс без ЕНП и със зелените, либералите и крайната левица са бледи. Такова мнозинство би било твърде фино и зависимо от капризите на радикално левите. Подобен е случаят с евентуална коалиция между ЕНП, Социалистите и демократите и зелените. Тя може да осигури избор на председател на Комисията, но не гарантира стабилността й до края на петгодишния мандат.  Европейската комисия се нуждае от по-солидно мнозинство, което се запазва, дори когато част от него реши да се отклони.

За момента най-вероятен изглежда четири-партиен алианс: ЕНП, Социалисти и демократи, либерали и зелени. Той би създал математически солиден блок, който обаче политически ще излезе доста скъп на традиционните левица и десница. Те ще трябва да отстъпят на либералите поне два от четирите поста на върха на ЕС. Не е изключено между тях да бъде постът на председателя на Комисията, а ако той остане за ЕНП, на него да не седне шпиценкандидатът й Манфред Вебер, а сънародникът Еманюел Макрон Мишел Барние. Това на свой ред би означавало, че Германия би претендирала за компенсация – вероятно с председателството на ЕЦБ.

Ако двете големи сили в ЕС се откажат от претенции за мястото на председател на Европейската комисия, значи ще трябва да се договорят за взаимноприемлив кандидат (кандидатка) за него. И нищо чудно това да бъде датчанката Маргрете Вестагер, сега комисарка по конкуренцията. Главният и недостатък е, че страната й не е в еврозоната. Затова пък тя удря с един куршум поне два заека – либералка е, което би циментирало ключовата подкрепа на АЛДЕ, и е жена, което попълва квадратчето за gender balance.

Тогава обаче възниква въпросът какво остава за партньор номер 2 в коалицията – Социалистите и демократите. Тук има поне двама силни претенденти – шпиценкандидатът им, холандецът Франс Тимерманс, първи зам.-председател на сегашната Комисия (може би най-качествената кандидатура от всички досега) и Жозеп Борел, външен министър на Испания и бивш председател на Европейския парламент. И холандската, и испанската левица спечелиха убедително на европейските избори в страните си. Испанският премиер Педро Санчес вече лобира при Ангела Меркел и Макрон за това Борел да получи една от най-високите позиции в ЕС. Това би могла да бъде всяка от тях, включително – председател на Комисията.

При този пасианс още не се вижда какво би останало за Централна и Източна Европа. Единствените имена спрягани от тази група страни досега като потенциални председателки на Европейската комисия са на българската Кристалина Георгиева, главна изпълнителна директорка на Световната банка; литовката Далия Грибаускайте, президентка на страната си и чехкинята Вера Йоурова, еврокомисарка по правосъдието. Не е изключено Германия и Франция да искат да накажат Централна Европа, отрязвайки я от висшия ешелон на ЕС, заради противоречията си със страните от Вишеградската четворка. Досега новите държави членки бяха представени по върховете на ЕС от поляка Доналд Туск, председател на Европейския съвет. Не е изключено и Италия да плати за популисткото си правителство с отсъствие от бъдещия най-висок ешелон на властта в ЕС, където тя сега е мощно представена благодарение на бившия си премиер Матео Ренци. Италианци са сегашните председатели на Европейския парламент Антонио Таяни и на Европейската централна банка Марио Драги и върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини.

Реален е рискът от “война” между институциите (Европейски съвет и Парламент), ако националните лидери отхвърлят системата на шпиценкандидатите, а евродепутатите в отговор отхвърлят номинацията на Европейския съвет. Реален е и рискът от парализа в Европейския съвет, ако лагерите на Меркел, която е за системата на шпиценкандидатите, и на Макрон, който е против, не стигнат до компромис. Той ще трябва на Европа най-късно до 21 юни, когато е следващият редовен Европейски съвет, от който се очаква да вземе решенията за лидерските постове.

На 2 юли т.г. новоизбраният девети Европейски парламент трябва да се събере на учредителната си сесия в Страсбург.

Leave a Reply


Категории
Връзки
Архив
Meta