Четвърта глава: Техника на писането
4.1. От общото към частното, от познатото към непознатото
Както видяхме по-напред, лийдът е резюме на основните съдържателни компоненти в историята.
Всеки от тях следва да бъде развит („разшифрован“) в детайли в следващите абзаци.
Редът, по който става това, следва важността на компонента, разказът не е хронологически.
В развитието му задължително се движим от общото към частното, от познатото към непознатото.
Употребата на ново понятие или име, задължително е придружено от кратко обяснение.
ПРИМЕР:
С цифрите от 1 до 4 отбелязвам съдържателните компоненти в лийда. В следващите абзаци ще видите как тези компоненти са „разшифровани“ в два последователни кръга, като постепенно стигаме до различно ниво на детайлност и прибавяме контекст и бекграунд.
- Международният валутен фонд (1 – кой?) призова днес (кога?) Италия (2 – кого?) да промени бюджетните си планове (3 – какво?), след като пазарите реагираха на тях отрицателно (4 – защо?).
(Както виждате, не е необходимо лийдът непременно да отговаря на петте W. „Къде?“ се появява едва в третия абзац (на о. Бали в Индонезия), защото това няма особено значение за историята. На „как?“ е донякъде отговорено във втория абзац – фондът е призовал Италия да направи еди-какво си чрез изказване на своята изпълнителна директорка).
- Изпълнителната директорка на фонда Кристин Лагард (1- не просто МВФ, а ръководителката му) напомни на евроскептичното правителство в Рим (2 – дефинираме Италия), че страната трябва да изпълнява задълженията си към ЕС.
- “Когато членуваш в един клуб и си решил да останеш в него, трябва да спазваш правилата му”, подчерта Лагард по време на конференция на индонезийския остров Бали. (Цитатът потвърждава лийда и му придава достоверност – как точно е казала това, което лийдът резюмира).
- Италианското правителство реши да утрои бюджетните дефицити на страната през идните три години на 2,4% от БВП спрямо 0,8% планирани от неговите предшественици. (3- защо са проблем бюджетните планове на евроскептичното италианско правителство?).
- Европейската комисия изрази тревога, а на финансовите пазари доходността по италианските 10-годишни облигации скочи на 3,7% от 2,6%. Анализатори коментираха, че цената на обслужването на дълга ще расте по-бързо от БВП и страната може да влезе в дългова спирала. (4 – в какво се изразяват отрицателните реакции на ЕС и на пазарите).
- Италия е третата по големина икономика в еврозоната и дългът и от 2,3 трилиона евро представлява 131% от БВП, второто най-голямо съотношение в ЕС след гръцкото. Ако страната се окаже в нужда от помощна програма на еврозоната, нейният спасителен фонд с кредитен капацитет от 500 милиарда евро може да се окаже недостатъчен (4А – това е т.нар. nut graph или ключов абзац. Той съдържа интригата, т.е. казва, защо разказаното в предходните абзаци е важно и защо си струва да продължим да четем: Италия е третата по големина от 19-те икономики в еврозоната, тя е заплашена от дългова криза, която ЕС няма достатъчно ресурси да овладее, тя може да бъде много по-разрушителна от гръцката и да постави на карта самото съществуване на еврото. С други думи, ключовият абзац очертава контекста, в който се развива новото събитие, т.е. обстоятелствата, които го правят новина ).
Втори тур на разшифроване: Той илюстрира това, че не бива да засипваме читателя с всички детайли наведнъж или безразборно. Защото, ако го направим, те ще го отклонят от линията на повествованието. Обърнете внимание, че то продължава да следва зададената в лийда структура и последователност.
- Ден преди изявлението на Лагард МВФ понижи прогнозите си за растежа на италианската икономика (1 – пак се връщаме на първия компонент – МВФ. Какво още е направил той, освен че изпълнителната му директорта е отправила предупреждение към Италия? Започваме да прибавяме бекграунд – предистория на днешното изявление на Лагард).
- Двете управляващи партии – популисткото движение “5 звезди” и крайнодясната “Лига” обаче заявиха, че са решени да продължат с плановете си. Ройтерс предаде от Рим, че висши представители на правителството са обсъдили с инвеститори вероятността да сменят финансовия министър Джовани Триа (2 – още бекграунд за втория компонент – Италия. Дотук знаем, че тя има популистко и евроскептично правителство. Тук виждаме от какво се състои то, как се държи, какви вътрешни интриги има в него – партиите в коалицията мислят да сменят финансовия министър).
- Триа, безпартиен професор по икономика, настояваше за дефицит от 1,6% от БВП догодина, но се огъна под натиска на управляващите партии. Те настояха да изпълнят предизборните си обещания за данъчна реформа, минимален месечен доход от 780 евро за 6,5 милиона социално слаби и увеличение на пенсиите за още 400 000 италианци. За тази година италианският бюджетен дефицит трябва да бъде 1,8% от БВП.(3 – връщаме се към третия компонент – бюджетните планове на италианското правителство. Вече имаме предисторията им в подробности – какво включват те, защо са такива, защо има напрежение между безпартийния финансов министър и управляващите партии).
- От края на септември до днес рисковите премии (спредове) по италианските 10-годишни дългови облигации скочиха от 237 до над 300 базисни точки. Под заглавие “Италия вече е пред бездната на дългова спирала” Блумбърг отбелязва, че при повишените нива на доходността (лихвата) по дълга, неговото бреме ще расте по-бързо от БВП и страната може да влезе в дългова спирала. Според Ричард Макгуайър, шеф на лихвените стратегии на холандската Rabobank, цитиран от агенцията, за да излезе от опасната зона, доходността по италианските облигации трябва да се върне до 2,63% от 3,21% днес. (4 – обясняваме в детайли, с имена и числа реакцията на пазара, т.е. даваме бекграунд по четвъртия компонент от лийда).
Този пример илюстрира нагледно разликата между традиционния и журналистическия разказ.
Традиционният обикновено върви от частното към общото. Той описва случка или поредица от случки (имало едно време), за да стигне до поуката, съдържаща общия им смисъл.
Разказът от индустриалната епоха, т.е. «обърнатата пирамида» върви по обратния път. Неговият читател няма нито времето, нито нагласата да извърви дългия път от частното към общото, между факта и явлението, между случките и извода от тях. Той иска резултата веднага, а елементите му и пътя, по който са свързани – по-късно, ако има време. При това той иска този резултат в стандартизирана и достъпна (материално и интелектуално) форма.
Затова съвременната журналистика свежда неизчерпаемото разнообразие на света и живота до обобщаващи, лесно и масово разпознаваеми клишета, които по-късно и по-надолу в повествованието раздробява на съставните им елементи.
Ако народен разказвач описва демонстрация на опозиционни националисти по време на официална церемония пред паметника на Васил Левски в София, той ще започне от това какво събитие се е състояло и кои официални лица са участвали, след това – какви демонстранти са дошли на площада, какви знамена и плакати са носели, какви лозунги са скандирали и до какво е довело всичко това.
Журналистът ще каже, че в деня на поклонението пред Васил Левски националисти са провели антиправителствена демонстрация. След това ще дешифрира всеки от елементите на това твърдение – участниците, действията им, какво са носили, какво са скандирали, как е реагирала публиката и пр.
Така може да бъде описано взаимоотношението между анализ и синтез в традиционния и в журналистическия разказ. Синтезът е обобщаване – намиране на общото (антиправителствен протест) между разнородни неща (опозиционери, знамена, лозунги, скандирания). Анализът е разлагане на общото на съставните му елементи и описание на всеки от тях и на връзките помежду им.
Традиционният разказ реди елементи, описва тях и взаимодействията им, за да стигне до общия им смисъл. Пътят е от анализ към синтез. Репортерският разказ, обратно, тръгва от общите смисъл и значение и се връща към всеки от съставните му елементи, като ги подрежда по значимост. Тоест пътят е от синтез към анализ. Тук употребявам «анализ» в смисъл на познавателен метод, а не на журналистически жанр.
Както отбелязах по-напред, репортерският разказ се движи от простото към сложното, от познатото към непознатото. Към тези вектори сега прибавям: от общото към частното. Следователно, основно умение на репортера е още в лийда да сведе наблюдаваните и описваните от него неща до обобщаващ прост и познат образ. Изкуството на репортера е, правейки това, да не изпада в оценъчност, каквато обобщението може да предполага, а да остане на нивото на описанието и обяснението, т.е. да остане в полето на познанието, за да не прекрачва границата, отвъд която е изразяването на субективно отношение.
4.2. Новината в развитие – агенционни и онлайн формати
За разлика от класическия печат, агенциите и онлайн изданията отразяват събитията в развитие и във време близко до реалното. Текстовете им са „живи“, т.е. те непрекъснато се допълват и обновяват.
В практиката са се утвърдили формати за това, които ще разгледаме тук, онагледявайки ги с конкретен пример.
Преди всичко трябва да знаем, че „живият“ текст, който започва от едно изречение и може в завършения си вид да надмине 1 000 думи, не се използва във всички случаи. Повечето рутинни събития, които не са от първостепенна важност и не предполагат моментално съобщаване, се пишат изцяло в завършен вид и след това биват публикувани както от агенциите, така и от онлайн изданията.
Има обаче събития, които не могат да „чакат“ репортерът и редакторът да завършат изцяло работата си по текста, за да бъде той публикуван. Освен това тези събития се развиват и обективно текстът за тях никога не може да бъде смятан за окончателен в рамките на 24-часовия или непрекъснатия (24/7) новинарски цикъл.
Примери за такива събития са големите бедствия и аварии (земетресения, наводнения, изригвания на вулкани, урагани, цунами, пожари, самолетни и железопътни катастрофи), важни политически, обществени или пазарни събития (избори, оставки на правителства, преврати, протести, войни, значими движения по борсите, в компаниите, в публичните финанси, развития във важни съдебни дела).
При съобщаването на такива събития агенционният и онлайн текстът минават през няколко фази, които са:
(а) мълния (означавана в англоезичната журналистика като flash или news alert);
(б) добавки (означавани като add – 1st Add, 2nd Add и т.н.);
(в) телеграма или спешно съобщение (URGENT или BULLETIN);
(г) редакции, т.е. обновени и все по-подробни версии на информацията, означавани като „лийдове“ (1st Lead, 2nd Lead, 3rd Lead etc.) или ъпдейти (updates).
Към последните можете да срещнето добавката Write-through (изписвано и като Writethru), която означава, че текстът е пренаписан отново и в него са правени промени.
Важно е да отбележим, че цитираните горе наименования се изполват в агенционната практика. Те са адресирани към редакторите, които подготвят съответната публикация за своите читатели, слушатели или зрители. Няма да срещнете тези обозначения никъде в онлайн изданията, но форматите, които те обозначават са на практика същите и се използват по същия начин.
Заглавното каре на международната агенционна информация съдържа няколко елемента:
(а) Slug line, т.е. ред с ключови думи. Това е първият ред от материала, който се намира над заглавието. Той обикновено посочва страната, за която пише агенцията и темата. Например:
Bulgaria-Government
Този ред може да посочи и коя поред е версията на информацията и дали е редактирана:
Bulgaria-Government, 1st Ld – Writethru
(б) Headline или overline – заглавие. Например:
Bulgaria’s government resigns after losing no-confidence vote (Българското правителство подава оставка, след като губи вот на недоверие)
(в) Ред с пояснения за редакторите за това какво точно е променено в текста. Обикновено започва със съкращението Eds.:, след което телеграмно се изброяват промените. Например ADDS vote tally (ДОБАВЯ резултата от гласуването), RECASTS lead (ПРЕФОРМУЛИРА лийда); CLARIFIES that Turkish party abstained (ПОЯСНЯВА, че турската партия се е въздържала); CORRECTS name of parliament speaker (ПОПРАВЯ името на председателя на парламента) и пр.
(г) Byline: Ред с подпис на автора, ако текстът е подписан
(д) Photo (Chart, Graph): Ред, който обозначава, че в сервиза има снимка, графика или друг вид илюстрация към текста.
Така, цялата заглавна структура на материала би изглеждала така:
BC-Bulgaria-Government, 1st Ld-Writethru
Bulgaria’s government resigns after losing no-confidence vote
Eds.: RECASTS lead, ADDS prime minister’s quotes, byline, CORRECTS name of parliament speaker
By JOHN SMITH
Photo
Съкращението BC означава Both Cycles (за двата цикъла). Новинарски цикъл (news cycle) в класическия печат се нарича времето от публикуването на един брой до публикуването на друг. В радиото и телевизията това е времето от една информационна емисия до друга.
До навлизането на обозначението ВС през 90-те години на ХХ век, агенциите са публикували материалите си с указание за кой новинарски цикъл на вестниците те са подходящи.
Тази практика постепенно отмира със скъсяването на времето между новинарските емисии на радиата и телевизиите и с появата на поредица издания (мутации) на вестниците в рамките на 24 часа.
Сателитната телевизия и интернет позволяват 24-часово покритие на новините седем дни в седмицата, поради което агенциите, които също имат 24-часов работен цикъл седем дни седмично, започват да посочват, че материалите им са предназначени и за двата традиционни цикъла – сутрешен и вечерен.
Да разгледаме по-подробно цитираните горе формати:
(а) Мълния (Flash / News Alert)
Това е едно изречение, което репортерът нормално трябва да е предал не по-късно от 3 минути след събтието. Ако той/тя не е негов пряк свидетел, изречението трябва задължително да посочва източник на информацията. То трябва да съдържа и времето на събитието (дата в началото на изречението или думата „днес“ или ден от седмицата в него). В агенциите мълнията не носи заглавие, подзаглавие, подпис. Тя излиза в емисията като един ред, който трябва да постави нащрек дежурните редактори на медиите и да накара телевизиите и радиата веднага да съобщят новината.
Нека приемем за пример, че отразявате вот на недоверие срещу правителството в парламента. Дебатите приключват и депутатите преминават към гласуване. Председателят на събранието обявява резултата, от който се оказва, че правителството губи вота примерно със 100 на 125 гласа.
В такъв случай възможни формулировки на „мълнията“ са:
Българското правителство изгуби вот на недоверие в петък.
Или
Парламентът подкрепи вот на недоверие срещу българското правителство в петък със 125 срещу 100 гласа.
За разлика от агенциите, онлайн изданията са предназначени пряко за публиката, а не за редактори. Затова тук форматът е различен. Обикновено новината, била тя и от един ред, няма как да се появи без заглавие, подзаглавие и илюстрация. Тук мълнията би изглеждала така:
Заглавие: Правителството изгуби вота на недоверие
Подзаглавие: Парламентът гласува 125 на 100 срещу кабинета
Текст: Правителството изгуби днес вот на недоверие в парламента, който депутатите подкрепиха със 125 на 100 гласа.
(Очаквайте подробности)
(б) Добавки (Adds)
В агенцията и в онлайн изданието това са изречения или абзаци, които хронологично отразяват всяко следващо развитие. В агенцията те следват мълнията като самостоятелни съобщения. В онлайн изданието механично се прибавят към мълнията. В конкретния пример това може да бъде информация за това кой как е гласувал, какво е казал министър-председателят след вота – например че си подава оставката, защото е загубил доверието на парламента.
(в) Телеграма (URGENT, BULLETIN или NEWSBREAK)
Това е първото кратко съобщение (до 2-3 изречения), което трябва да се появи обикновено до 5 минути след събитието (2 минути след мълнията) и организира във формата на начална обърната пирамида информацията от мълнията и добавките. В агенцията това съобщение още не носи заглавие. То има само slug line: Bulgaria, URGENT и би могло да изглежда така:
Българското правителство подаде оставка в петък, след като изгуби вот на недоверие в парламента. Депутатите гласуваха с мнозинство от 125 на 100 в подкрепа на вота. Министър-председателят Еди Кой-си заяви, че си подава оставката, тъй като е изгубил доверието на народните представители.
В онлайн новината това е редактираният текст, който заменя механично написаните една след друга мълния и добавки. Той предполага и промяна на заглавието: „Правителтвото подаде оставка“ и на подзаглавието, ако има такова. Например: „Парламентът подкрепи със 125 на 100 гласа вота на недоверие“.
(г) Първа редакция (1st Lead)
Репортерът обикновено трябва да я предаде не по-късно от 10 до 15 минути от събитието (5-10 минути след телеграмата). Тя представлява първа завършена информация за събитието, задължително с цитат и ключов абзац (nut graph). В агенциите тя вече съдържа всички елементи на заглавната структура: ред с ключовите думи, заглавие, ред за редакторите, вероятно – подпис на автора и ред за снимка (ако такава вече е налична в емисията). Възможно и желателно е да бъдат прибавени елементи на контекст и бекграунд.
Например (в онлайн версия):
Заглавие: Бълграското правителство подаде оставка
Подзаглавие: Парламентът му гласува недоверие с мнозинство от 125 на 100, не е ясно ще има ли предсрочни избори
Лийд: Българското правителство подаде днес оставка, след като коалиционният му партньор оттегли подкрепата си и то загуби вот на недоверие в парламента, открехвайки вратата към период на политическа нестабилност и неяснота ще довърши ли започнатите реформи.
Втори абзац (най-важните детайли): Депутатите гласуваха с мнозинство от 125 на 100 в подкрепа на вота, който опозицията поиска заради… Везните в нейна полза наклониха … депутати от коалиционния партньор…, които оттеглиха подкрепата си за премиера Еди Кой-си.
Цитат: „Господин председател, подавам оставката на моето правителство, защото вече очевидно не се ползвам с доверието на този парламент“, каза Еди Кой-си от трибуната, след като бяха обявени резултатите от гласуването.
Ключов абзац: Не беше ясно веднага дали ще има предсрочни избори. По конституция президентът е длъжен да ги насрочи до два месеца, ако нито една партия в сегашния парламент не успее да сформира кабинет и подкрепящо го мнозинство.
Следващите редакции разширяват тази информация, като развиват дълбочина всеки от съдържателните компоненти в първите два абзаца, добавят цитати и контекст и бекграунд.
Ако междувременно настъпи някакво съществена промяна – например ако премиерът каже, че не иска нови избори и ще се опита да сфромира ново мнозинство, или ако президентът заяви, че този парламент е изчерпан и предсрочните избори са най-вероятният изход – тогава се налага да смените заглавието и подзаглавието и да преформулирате лийда, защото имате друга новина. Оставката и вотът на недоверие са вече неин контекст. Те преминават „един етаж“ по-надолу в текста.