Jelev.info
Veselin Jelev's Blog



Емигрантът Плевнелиев

Митьо Очите е прострелян в пикочния мехур, но състоянието му е стабилно. Това беше първата новина в късната емисия на Българската национална телевизия, в деня, когато Европейският парламент аплодира речта на президента Росен Пленвелиев в Страсбург. Митьо Очите беше първият и май единствен досега престъпен бос, който полежа малко в затвора и ако се вярва на БНТ са го простреляли, защото май пак се занимава с това, за което лежа. Плевнелиев е държавен глава, бивш министър, направил доста повече от Митьо, за да заеме България достойно място в Европа. Плевнелиев беше шеста новина в късната емисия на БНТ. Освен Митьо пред него се наредиха атентат в Израел, спрян от движение пътнически автобус, обир в Хасково, повишение на най-малките пенсии от 115 на 118 лева (това не е за новина, а за фейлетон) и спрян проект за кариера в село край София. Приоритетите на обществото са ясни. Телевизията е тяхно огледало. Защо Плевнелиев не се кандидатира за втори мандат? Защото е президент-емигрант. Той е чужденец в страната, която представлява. Европа може да го аплодира, България нехае за главата си и за това, което тя говори. България е република на задниците. Включително на тези, които пеят, че нямало такава държава и късат снимката на президента си. Защо ги има, обяснява подреждането на новините в БНТ. “Прочетох за изказването на Плевнелиев пред Европейския парламент по-рано днес и за пореден път изпитах неудобство, че този човек представлява и олицетворява България пред външния свят”, написа доскорошният лидер на БСП Михаил Миков. Той укори Плевнелиев, че критикувал Русия и смятал Крим за украински. Затова пък социалдемократът Мартин Шулц, председател на Европейския парламент, подчерта, че огромното мнозинство от депутатите са приели радушно речта на Пленвнелиев, която била по думите му “смела”. Това само по себе си говори доколко в крак е БСП с основната европейска левица. А лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, добър приятел на Шулц, е по тодорживковски снишен и тих. Управляващите, чийто министър беше Плевнелиев и които го издигнаха за президент, мълчаха, сякаш той никъде не ходил и нищо не е казал. Зер, види се краят на мандата му, той е прочетен вестник. Цялостната реакция на българското общество показва тежка безхаберност и неадекватност. Ние нехаем за малкото добро унас, което Европа оценява. И претендираме да сме част от нея. Тази реакция показва, че хибридната война на Путин в България е била успешна. Миков да не се тюхка, може да е доволен. Що се отнася до държавните медии, поведението им е обяснимо. Плевнелиев повече няма да назначава членове на СЕМ. Той нищо не може да им направи. Други сменят началниците им. Значи не е важен. Жалко е, че България се отнася така към единствения си ръководител, когото избира пряко. И който по ирония на конституцията има главно представителни функции и много малко реална власт. На колцина им светва под шапката, че неуважението към президента е всъщност неуважение към самите нас?

One Response to “Емигрантът Плевнелиев”
  1. Bogomil K. AVRAMOV-HEMY Says:

    МОЛИМ ВАШЕ РАЗРЕШЕНИЕ, ДА ЦИТИРАМЕ ВАША ЕСЕИСТИКА И КОМЕНТАРИ В ПОСОЧЕНОТО ПО-ДОЛУ МАЛОТИРАЖНО ИЗДАНИЕ.
    БЛАГОДАРИМ ВИ.
    https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fyoutu.be%2FlqHqAy7bH-I&h=aAQHcXuR_&hc_location=ufi

Leave a Reply