Jelev.info
Veselin Jelev's Blog
Account Suspended
Account Suspended
This Account has been suspended.
Contact your hosting provider for more information.



Гърция вън значи Русия вътре

Гърция наистина е на ръба на Еврозонота.

Това личи по трескавата дипломатическа активност в последните дни.

Снощи гръцкият премиер Алексис Ципрас не успя да стигне до споразумение в „личен разговор“ с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и с председателя на финансовите министри на Еврозоната Йерун Дейселблум в централата на Комисията в Брюксел, но тримата рапортуваха, че са сближили позициите си.

Juncker i Tsipras

Юнкер прави всичко, за да не допусне Grexit, но добро насила не става. Снимка архив на Европейската комисия.

 

Срещата им следва мини-съмит за Гърция в Берлин в понеделник , където домакинства канцлерката Ангела Меркел и участваха френският президент Франсоа Оланд, Юнкер и шефовете на ЕЦБ и МВФ Марио Драги и Кристин Лагард. Последваха конферентни телефонни разговори на първите двама с Ципрас.

Всичко това от една страна излиза извън утвърдените формати за вземане на решения в Еврозоната и в ЕС, от друга – показва, че в тези формати досега не е постигнато достатъчно, а времето тече. Когато трябва да направи нещо трудно, ЕС често прибягва до конфигурации, които не са записани никъде в договорите му.

Така за примирието в Източна Украйна с Путин преговаряха Меркел и Оланд при наличието на президент и “външен министър” на ЕС. А при предишния пристъп на гръцката криза през 2011 г. Европа се въплъти в Меркози – Меркел и Никола Саркози, предшественика на Оланд.

Ципрас не иска или не смее да отстъпи от илюзиите, с които спечели предсрочните избори в края на януари – че има гръцки път в еврото. Че страните от общата валута и МВФ ще продължат да спасяват страната му от фалит, без тя да направи исканите от тях реформи за финансово оздравяване.

Но гръцки път в Еврозоната няма. В безплодните си досега опити да го намери Ципрас изгуби времето от изборите досега, когато сделката с кредиторите трябваше да е факт.

До крайния срок за евентуалното ѝ постигане остават 26 дни. Вече е съмнително дали те биха стигнали на гръцкия парламент да приеме, а на правителството – да приложи произтичащите от нея закони. Без тях спасителното кредитиране не може да продължи. А хазната в Атина вече е почти празна. Говорителят на Ципрас и министри го признаха.

До края на юни Атина дължи на МВФ 1,6 милиарда евро. Ако не ги плати навреме,  следва фалит. А без замразеното спасително кредитиране, не може да ги плати.

Затова са трескавите мини-съмити и лични срещи. Освен сериозността на положението те подчертават и неспособността на официалните европейски институции да му реагират адекватно.

И предния път, когато Меркози принуди бившия гръцки премиер Георгиос Папандреу да се откаже от референдум по споразумението с кредиторите, Комисията и Еврогрупата гледаха отстрани и кимаха.

Днес положението е малко по-различно. Трябва да се признае на Юнкер, че проявява повече лидерство от предшественика си Жозе Барозу, който беше оставил всичко в ръцете на Меркози. Затова гърците днес виждат като свой пръв душманин Меркел, а не Барозу, Берлин, а не Брюксел. Те искат в Европа, но ако  може тя да се нагоди по гръцки образец, а не по немски. Това, разбира се, няма как да стане.

Парадоксът е, че точно Ципрас, който се обявява за проевропеец, е на път да ги изкара от Еврозоната, което според някои тълкувания на Договора на ЕС може да означава и излизане от него. Апропо, някой в България обсъжда ли ние каква Европа искаме? Нали и ние сме равноправни членове? Подозирам, че отговорът е: каквато – такава.

Интересът към Гърция в България е минимален, както към повечето международни събития. Външните опасности обикновено ни сварват по бели гащи, защото ги проспиваме. Например бежанците. Те дойдоха, след като две години гледамхе войната в Сирия по телевизията, вярвайки, че тя не ни засяга.

Макар да не е част от Еврозоната, България има какво да губи от евентуалното излизане на Гърция от нея. Най-малкото ще е, че това ще доведе до рязко обедняване  и дестабилизиране на съседна страна, която е и търговски партньор.

Гръцките банки са една трета от българския финансов сектор. Наистина те са регистрирани в България дружества и се подчиняват на българските закони и на българския регулатор. Но какво става с тях, ако дружествата им майки изпаднат в беда? Засега гръцките банки са на профузия от ЕЦБ, която спира при излизане от еврото. Пък и видяхме как действа българският регулатор и как се прилагат законите в случая с КТБ.

Гръцки фалит и изход от еврото са рискове за финансовата стабилност в Еврозоната и за крехкото икономическо възстановяване в ЕС, където отиват почти 70 на сто от българския износ. Забави ли се пак растежът там, забавя се и у нас.

По-лоши обаче ще са политическите последствия. Grexit, както наричат евентуалното гръцко излизане от еврото, би било мощен удар върху доверието в Европа – единствената видима надежда България “да се оправи”. Не е изключено евентуален Grexit да повлече след себе си дезинтеграционен процес, “разплитане” на ЕС. Особено предвид натиска и за Brexit и предстоящия референдум да остане ли Обединеното кралство в ЕС.

На Балканите Гърция вън от Европа означава Русия пак вътре в нашия регион. И това ни засяга, защото, ако вярваме на социолозите, поне една пета от българите бленуват за миналото.

Leave a Reply


Категории
Връзки
Архив
Meta