Всуе се морите

Гледам, че първият доклад на Европейската комисия за върховенството на закона във всички държави членки на ЕС е наелектризирал много народ у нас. Напразно. Този документ не променя нищо. Правни последствия за порицаните в него страни няма да има. Член 7 от Договора на ЕС за ограничаване на правата на държави членки е неприложим, защото изисква практически непостижимо единодушие между държавите членки с изключение на визираната за санкциониране. Механизъм, който да обвърже изводите от новите европейски доклади с достъпа до европейско финансиране, все още няма. За да бъде договорен, е нужно и съгласието на тези, които са на мушката на обявения вчера доклад. Ясно е, че то няма да бъде дадено. Но ЕС може да мине и без него според заключенията на Европейския съвет от юли т.г. и да приеме въпросния механизъм с квалифицирано мнозинство. И какво от това? Всъщност, при съществуващия договор на ЕС нарочените за лоши Полша и Унгария съвсем не са беззащитни. В отговор на евентуални мерки спрямо тях, те могат да блокират ключови решения на ЕС, които изискват единодушие – например по бюджетни, данъчни, външнополитически въпроси, по-конкретно, що се отнася до прилагането на новия дългосрочен бюджет на ЕС и на възстановителния план. Един Кипър не позволява на ЕС да приеме санкции срещу Беларус. Полша и Унгария сигурно могат и повече от това. Ако ЕС прекъсне достъпа им до фондовете му, те могат да блокират самия ЕС. Нещо повече, животът дотук показва, че борбата с Брюксел бетонира управляващите консервативни и евроскептични мнозинства в Будапеща и Варшава. Макар замисленият механизъм да се отнася до “всички” държави членки, той очевидно е прицелен в Централна и Източна Европа, където Западна сега вижда отклонения от основни европейски принципи и ценности. Ако обаче се създаде механизъм “със зъби”, той потенциално може един ден да захапе и създателите си. Те не се хора, способни да причинят на страните си такова нещо. Затова съм дълбоко скептичен за окончателния вид на творението им. Опитите да се налагат неконсенсусни правила, да се сочат виновни и те да бъдат наказвани, естествено ще пораждат съпротива и ще рушат единството на ЕС в днешния му вид от 27 държави. Очевидно, те не са единодушни в това каква Европа ни трябва. Опитите на набралите сила либерали и зелени да налагат своите разбирания ще пораждат само още по-силна съпротива на национално ниво. Техните концепции са осъществими по-тесен кръг от държави членки, което ще засилва само тенденцията към различни скорости в съюза, които в крайна сметка водят до това той да не остане единно тяло. Прекаленият натиск към по-бърза и по-дълбока интеграция обикновено води до точно обратното, като например Брекзит. “Нациите не са случайна измислица на историята”, казваше федералистът Жан-Клод Юнкер.
П.П.: Продължавам да не разбирам въодушевлението на някои у нас, че Брюксел вече разглежда България като близка до категорията на Полша и Унгария. На какво точно се радват? Че в Берлемон са ги забелязали?

Leave a comment

1 Comment

Leave a Reply to Всуе се морите – кафенето Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *